НЕЛИ ДЕЛЧЕВА, "Свободна Европа"

Може би сте имали удоволствието да следвате хуманитарни науки. Може би това ви се е случвало в Софийския университет "Св. Климент Охридски", Новия български университет, Гьотингенския университет "Карл Аугуст", университета в Заарбрюкен, университета "Виадрина" във Франкфурт на Одер или "София Антиполи" в Ница.

Ако сте от тези хора, има голяма вероятност да сте слушали лекциите и да сте участвали в семинарите на проф. Александър Кьосев. И със сигурност тези срещи са оставили отпечатък не само във вас, но и в много други хора.

На един такъв отпечатък, оставен от него, станахме свидетели и през последните дни. Обществената му роля и професионалната му дейност вбесиха бившия министър на културата Вежди Рашидов, който успя да намекне, че Кьосев си е "пришил" професорско звание, а освен това го постави в един кюп с други уважавани хора, наречени "хрантутници", "самопроизвели се във фактори", "сплотени като секта в името на парите" и изпълнители на "мръсни поръчки", чиито действия Рашидов определи като "агресивен паразитизъм".

В сряда Александър Кьосев се отказа от ролята си на експерт в Постоянната комисия по образование, култура, наука и културно многообразие към Столичния общински съвет (СОС) заради липсата на реакция от страна на комисията във връзка със статията на Вежди Рашидов, публикувана във в. "Труд" в края на юни.

"Официално се отказвам от всички свои позиции във всички комисии на СОС, в които участвам", пише проф. Кьосев в писмо до членовете на комисията. "Вероятно разбирате, че подобни нападки поставят под въпрос не само почетното звание "професор", което се гордея да нося, но и компетентностите, свързани с него – т.е. те поставят под въпрос именно моята експертност", смята проф. Кьосев.

Такъв акт на протест е абсолютно присъщ за него. През 2013 г., когато започнаха протестите срещу избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, той беше един от преподавателите, които активно се включиха в демонстрациите. По-късно, през 2015 г., отново той се разграничи от колегата си проф. Георги Близнашки, когато стана ясно, че е приел да бъде консултант на ДПС за иницииране на промени в конституцията.

Александър Кьосев е роден през 1953 г. в София. Докторската си степен защитава през 1989 г., има публикувани над 100 статии и студии в областта на културната теория и история на пространството, българските и балканските идентичности, културната история на прехода, българската литература и литературната история. Директор е на Културния център на Софийския университет.

Пред "Свободна Европа" той опредили проекта "Читателски практики в България", с който се занимава от 2006 г. и има вече четири издания като едно от най-значимите си научни постижения. Въпреки че той има и много други.

Александър Кьосев е известен с критичния си поглед, обоснован с необходимата доза елитарност и езикова изтънченост. И тъй като езикът е една от стихиите му, един цитат от негово интервю от 2019 г. пред "Дойче веле" звучи изключително актуално в днешния контекст.

"С две думи казано: всичко онова, което напуска сферата на бруталната, безцеремонна гневност, се смята за недостойно за доверие. Онези, които искат да продават медийна стока, смятат, че трябва да говорят по този начин - и култивират този език. Не защото са простаци, а защото го смятат за стока", каза тогава той.

А днес, след като вероятно за пореден път стана обект на пласирането на точно този тип медийна стока, той зададе въпроса - как е възможно Вежди Рашидов да бъде парламентарен представител на българската култура и кой и защо го държи на този пост.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„По-добре е да се изкачваш, отколкото да слизаш, дори ако си паднал няколко пъти.“

Антонио Бандерас, испански актьор, роден на 10 август преди 60 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

Да - 41.7%
Не - 33.3%
Зависи - ако намалят цените - 16.7%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.