НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ,"Фейсбук"

Патриотарството, парите и глупостта в рекламата и в живота са роднини. Кръвни роднини.

„Хапка българска гордост“ – Става дума за кисело мляко „Верея“ и човек вече е длъжен да люби, тачи и милее това чудо на българската млечна промишленост. Как се яде точно българската гордост, не е много ясно. На мен лично ми пресяда.

„Македонска наденица! Ке умрем за нея!“ – И мигом се пренасям в славните години на македонското движение, и хем съм виртуален четник, хем се облизвам за този воеводски колбас. Срам и позор и за история, и за идеали.

Но млъкни, сърце! Радвай се, стомах!

Ами патриотично-политическите имена на кръчми и ресторанти? Някога – „Червено знаме“, „Партизанска среща“, „Кубански казаци“, сега – „Синият лъв“, „О, Шипка“, „При Любен Каравелов“...

Или гастронома „Пушкин“ – със салами, луканки и суджуци на витрината? Поетична работа, че и оттатък...

На мен най са ми любими трафопостовете и калканите с изрисувани трикольори и образи на войводи и възрожденци – от Филип Тотю през Левски, Ботев и Хаджи Димитър.

Ами баладата „Хаджи Димитър“, изписана на фасадата на един блок във Враца? Да четеш и да плачеш. Настане вечер, месец изгрее, а после – прани чаршафи.

Ами снимките на политици и ВИП образи с потури, калпаци, цървули и гайди, ами Пирин фолк за деца – все красоти патриотически...

Край нямат кичът, глупостта, алчността и престараването.

А патриотизмът в рекламата направо ме убива. Чудя се как не са се сетили да направят теракотени плочки с битката при Върбишкия проход, та да ходим по тях на воля в кухните си, докато си кълцаме домати за ледената ракия. После – наздраве, дружина, с ледената ракия.

Тази сутрин гледах една от най-често въртените напоследък реклами за кисело мляко „Активия“ – „Грѝжи се за теб отвътре“. Това се съобщава непрекъснато, като същевременно се показват голи женски пъпове и кореми. Намигването е към дамите.

Моля да ме извините, но си помислих, че и други същества, органи и уреди могат да правят същото, без да са кисело мляко. Така де – и ние, мъжете, можем да измисляме мръсни вицове, не само рекламаджиите на кисело мляко.

Важното е да има хапка българска гордост. И да свири духовата музика.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Аз винаги много съм пушил, пил и обичал. Всъщност съм живял не твърде дълго, но прекалено активно. Един ден Железният рак ще ме отнесе. Тогава ще съм умрял от прекалено много живот.“

 Иън Флеминг, английски писател, роден на 28 май преди 114 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

“Величие и низост" показва какви политици липсват днес

 

 Твърде много са чембърлейните и твърде малко чърчилите в днешната политика. Твърде малко и твърде малки

Нагоре по обратния път 

 

Литературните умения на един професор по право

Гледайте “Второто освобождение”

 

Ние винаги на 1 февруари отбелязваме гибелта на жертвите на Народния съд и избиването на интелектуалния елит. Но всъщност чрез този филм ще разберете много по-страшното за бъдещето ни пречупване на българската нация - което виждаме и днес с реакциите на войната, с хилещите се емотикончета на снимките от Буча, в речника на водещите ни политици.