БНР (програма "Христо Ботев)

Епичната американска класика "Отнесени от вихъра" беше свалена от стрийминг платформата НВО Max. Свалянето дойде след статия на Джон Ридли, автор на филма "12 години в робство", който казва, че "филмът, без да игнорира напълно ужасите на робството, затвърждава някои от най-болезнените стереотипи за цветнокожите."

Още при излизането си на екран през 1939 г., филмът е критикуван заради "Сантиментализирането на Юга отпреди Гражданската война и стереотипизирането на черните герои – роби като пасивни и угодливи". През 1940 г. режисьорът Карлтън Мос пише, че филмът е "носталгично оправдание за симпатиите към все още живото южняшко реакционерство".

"Отнесени от вихъра" води до първия "Оскар" за поддържаща женска роля за Хети Макдоналд в ролята на Мейми. След награждаването пък Макдоналд не е допусната да седне с останалите от екипа по време на церемонията и е била принудена да влезе през входа, предназначен за цветнокожи. 

Днес обаче има натиск сложното и многолико историческо наследство да бъде сведено до проста черно-бяла версия за нещата, заклеймяваща със стигмата "бяло превъзходство" всичко, което не пасва в новата идеологическа матрица.

(Дори авторите на филми, критично пресъздаващи расистката действителност от времето на закона Джим Кроу като "Южнячки" и "Зелената книга", бяха подложени на ожесточена критика, защото пресъздавали само бялата гледна точка и представяли чернокожите като пасивен обект на бял хуманизъм, благородство и алтруизъм.)

Напреженията тлеят от години, но наскоро се възпламениха и избухнаха, галванизирани от пандемията и смъртта на Джордж Флойд. Те отпушиха огромна вълна на яростно преосмисляне на историческото минало, което кулминира в събаряне и вандализиране на статуи. Вълната заля и Европа. 

Във Великобритания също се стигна до събаряне на статуи, а една от най-либералните, свободолюбиви и хуманни авторки, Джоан Роулинг стана обект на нападки и обвинения в трансфобия заради убеждението си, че полът е биологично определен, а не социална конструкция. (Роулинг нищо не руши. Тя написа есе за опасностите за жените от обезличаването им и негодува срещу идеята думата "жена" да се замени с "менструиращ човек".)

Срещу авторката застанаха "нейните деца" актьорите, въплътили се в ролите на Хари Потър, Хърмаяни и Рон – сякаш без екранизациите, които ги направиха богати и прочути, днес нямаше да се чудят как да изплатят студентските си заеми и ипотеките за жилище.

Тревожни са тенденциите да се прекроява историята според потребностите на днешния ден, настояванията за задължително "многообразие" и "включеност" дори в класически и исторически филми, както и претенциите на съвременния новоговор (по Оруел). Всичко това резонира остро в Източна Европа, където пазим спомен за пресата на цензурата, която задушаваше творци и изсмукваше смисъла, налагайки "единствено правилна" версия за събития, факти и творби.

Киното става все по-угодливо, схематично и пропагандно във вреда на изкуството и творческата свобода. Филмовите студиа, корпорациите и медиите реагират плашливо под страх от отлив на клиенти и изоставят творците, дръзнали да не се подчинят на господстващия новоезик.

Облечена в хуманна кауза, новата политкоректност се превръща в задушаваща преса, произвеждаща идеологически клишета, родени от порива на момента. 

Накъде се тласна махалото и какво да изберем, когато отворим смаляващите се каталози от заглавия, предлагани от стрийминг платформите – чуйте позицията на кинокритика Владислав Апостолов ТУК

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Най-хубавите неща в живота те карат да се потиш.“

Едгар Алън По, американски поет и писател, роден на 19 януари преди 212 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.