БНР

От времето на изолация и извънредно положение „ще остане един спомен, едно омерзение за отношението на властимащите към артистите, не на хората“. Позицията е на актрисата Мартина Апостолова.

„Ние от човешки същества се превърнахме в проекти. Аз трябва да опиша биографията си и да пускам доказателства, че през 2019 година например съм играла в еди кое си представление, за да докажа, че съм творец. Те сломяват достойнството на така или иначе загубилия достойнството си български артист“, коментира актрисата пред "Хоризонт" по повод т.нар. творчески стипендии за подпомагане на творци по време на кризата, които затрудниха достъпа на мнозина от тях до финансова помощ.

Унизително е големи и доказани творци на преклонна възраст да се окажат „негодни за някаква помощ от 700 лева“, смята Апостолова. „И сега се разбира колко сме отчаяни, колко вече нямаме сила дори да се надяваме, щом не излязохме на протест, не се видя никаква гилдия. Ние нямаме сила да се вдигнем и да викнем. Това е по-тъжно от всичко, по-тъжно е от глада, по-тъжно е от недоимъка и от мизерията: че ти си артист, който остава без дух.“

Няма оправдание, че няма регистър на независимите артисти, изтъква Мартина Апостолова. 

Самата тя признава, че е изпитвала трудност с новата реалност в началото, след което се е мобилизирала да открие положителните страни, "колкото и трудно да беше за откриеш нещо положително в един феномен, който застрашава здравето на всеки един".

"Аз си починах много добре, колкото и да си мислех, че нямам нужда от почивка. Всъщност се замислих и си дадох сметка, че от октомври 2018 година не съм имала почивен ден. Много, много добре ми повлия това време, в което можех да обърна внимание на себе си. За мен почивката е да прочета една книга, за която не съм имала време, да мога да изгледам някой стар филм, да погледам интервюта с любими актьори", споделя актрисата в предаването "По първи петли".

Мартина Апостолова се е потопила в биографични четива - за Катя Паскалева, Симон дьо Бовоар, Пеги Гугенхайм и е открила връзки между прочетеното и преживяното днес.

„Да речем Пеги Гугенхайм, начинът по който е израснала, тя разказва как по време на войната дядовците й са продължили да събират произведения на изкуството. Тя е имала приятели, покровители, патрони на нейните галерии, които са я съветвали – купувай, изкуство се купува в криза, защото е най-доброто.“

 

От прочетеното за Катя Паскалева пък е успяла да съотнесе нейното виждане за връзката и срещите между артистите и публиката с онова, което се случи на артистите във времето на изолация – „които и да искат, не могат да имат досег с публиката“.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Няма такова нещо като лошо уиски. Просто някои са по-добри от други. Но човек не трябва да злоупотребява с алкохола, преди да навърши 50. След това би бил глупак, ако не го направи.”

Уилям Фокнър, американски писател, роден на 25 септември преди 123 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.