Амелия Личева – поетеса и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски”, даде интервю за Светлана Дичева от БНР за предаването „Графити по въздуха”, в което коментира ситуацията около пандемията.

-------

„Говорим за края на старостта и всевластните технологии. Ситуация като днешната обаче опровергава чувството за всеконтролиращия човек. „Розовото” доскоро бъдеще сега изглежда като утопия.

Човечеството трудно бори пандемията. Трябва да се върнем към едни устои, към един хуманизъм, който наистина забравихме. Във време, в което се заговори, че изкуственият интелект ще изхвърли в миналото редица професии, се оказва, че не можем без шофьори, продавачи, доброволци, които ни носят храна на вратата.

Оказа се, че светът ни се крепи на тези неща, за които мислехме, че едва ли не са на изчезване. И точно затова трябва да се опитаме в тези дни да преосмислим ценностите си. Папа Франциск се опита да обърне мисълта на човечеството именно към това, към тези най-прости неща – към солидарността, към това да се грижим за другия.

Свикнахме да се чувстваме всезнаещи, в социалните мрежи да критикуваме всекиго и всичко. Възможно ли е смирението сега?

Малко дисциплина, малко самоконтрол, малко грижа и мисъл за другия. Такъв тип ситуации, в които си оставаме вкъщи, имаме възможност да мислим, имаме възможност да четем, биха могли да ни направят наистина малко по-смирени. Така или иначе виждаме колко крехък и колко краен е човекът. И цялата надменност, цялата тази критикарщина наистина стават смешни в тази ситуация.

И тъкмо сега не бива да пестим добрите думи - не само за лекарите и полицаите, а за всички тези, при които влизаме в магазините, в аптеките, за хората, които ни носят неща по къщите. Просто да си дадем сметка, че без тях, с цялата наша високопарност, с всичките ни знания и надменност просто ние сме заникъде.”

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Критиците ме мразят повече, отколкото аз мразя тях.“

Мишел Уелбек, френски писател, роден на 26 февруари преди 65 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.

Всевиждащото око и свещеният триъгълник

 

Книгата „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“ е съчетание на археология, история, география, архитектура, строително инженерство и не на последно място – културология.