АИДА ИВАН, DW

"На гарата ни наблъскаха в един товарен вагон за добитък. На дървените скари, върху които лежахме, нямаше нищо, затова постилахме дрехите си отгоре".

Тези думи съпровождат фотоизложбата „Заповед 7161. Свидетелства на очевидци за една депортация", показана в Румънския културен институт в Берлин. Около 70 000 етнически германци са депортирани от Румъния в СССР в началото на 1945 година. С принудителния си труд те е трябвало да допринесат за възстановяването на Съветския съюз. В периода 2012-2015 година люксембургският фотограф Марк Шрьодер среща и заснема 40 оцелели. Изложбата е елемент от визуалната памет за една почти непозната в Германия глава от следвоенната история на Европа.

Колективна памет

Януари 1945, четири месеца след като Румъния се отказва от съюза с Хитлер и застава на страната на Съюзниците, румънското правителство удовлетворява искането на Сталин да бъдат депортирани в СССР етническите германци. Обвинението срещу тях е, че са помагали на нацистите и носят вина за военни престъпления.

Искането за депортация засяга всички трудоспособни мъже на възраст между 17 и 45 години и всички жени между 18 и 30 години. Изселването им става по план, съгласуван между румънското правителство и съветските власти. Много от депортираните умират в СССР в резултат на тежките условия на труд, ниските температури и глада. Оцелелите са пуснати на свобода през 1949 година.

Изложбата в Берлин показва част от документалния проект на фотографа. Тя съдържа чернобели снимки и портрети, както и истории за травматичните преживявания в съветските трудове лагери. Снимките и спомените на оцелелите пресъздават историята на една голяма трагедия.

„Голямата част от хората навярно са ми разказали дори повече, отколкото на собствените си семейства. Мисля си, че подобни трагични преживявания рядко се обсъждат в семейството. Хората са преживели невероятни страдания, неизлечими травми, невъобразими неща", казва фотографът.

„Свекърва ми каза, че трябва да отида, защото иначе ще вземат нея": една от жертвите на депортацията, чиято история е разказана в изложбата, е била бременна, когато я откарват. В съветския лагер бебето ѝ умира. Там тя започва да се грижи за новороденото дете на друга жена, която не го искала. Така й се открила възможност да се върне в Румъния, защото майки с кърмачета били пускани обратно. По пътя обаче умряло и второто бебе.

Паметта се пробужда

Разтърсващи истории, разказани чрез снимки и текст. Лагери за принудителен труд, смърт и глад. „Когато нямах нищо за ядене, вдишвах пушек. Дърпах езика си назад и започвах да дъвча. Ядях слюнка с пушех и си мислех за наденици", пише носителката на „Нобелова награда" за литература Херта Мюлер в романа „Разлюлян дъх", пресъздаващ историята на поета Оскар Пастьор.

Изложбата в Берлин е съпътствана и от четения на романа, който разказва за ужаса на сталинисткия  ГУЛАГ. Майката на Херта Мюлер също е била сред депортираните етнически германци от Румъния. Дълго време историята на тези хора остава почти неизвестна, включително и в Германия. По времето на комунистическата диктатура в Румъния темата е била табу. Едва след падането на режима на Чаушеску тя е можела отново да бъде обсъждана.

През последните десетилетия споменът за тези трагични съдби отново се пробужда. Отварят се архиви, организират се мероприятия в памет на жертвите. Оцелелите от лагерите, както и историци, журналисти, политици и хора на изкуството искат обществото да знае за Сталиновата „Заповед 7161" и нейните последици. Според румънски медии, около 20% от депортираните в съветските трудови лагери така и никога повече не се завръщат. Около 180 жертви на депортацията и днес живеят в Румъния.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Търсех баща си в света на тъмнокожите музиканти, тъй като те излъчват мъдрост, опит, тъга и самота. Никога не съм се интересувал от музикални момчета. От най-младите ми години съм се интересувал от музикални мъже.”

Ерик Клептън, английски музикант, роден на 30 март преди 75 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.

По следите на разработката „Ятаган“

Добре е да се разделяме с миналото си, смеейки се, но, когато то не си е отишло и е все още стряскащо настояще? Да се шегуваме или да плачем?