НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, „Фейсбук”

Тече пълзяща деморализация, обвива ни като в пашкул, обгръща ни като смог, полепва навсякъде по нас, парализира съзнанията и сетивата ни...

- Издевателстват над момче в градския автобус - пълно безразличие и овча пасивност на околните.

- Срещам познат, напуска работата си в една администрация, не издържа на гнета на некадърниците над него, казва ми - навсякъде властват едни безконтролни феодали, отнасят се към подчинените си като към крепостни селяни, крещят, обиждат, мачкат, смазват, само дето не се възстановили правото на първата нощ. А край мен, въздъхва той, всички си траят, скатават се, навеждат се в неприлични пози - нали и този път не е дошъл техният ред.

- Гледам в кварталния супермаркет една бабичка (колко да е бабичка, може да не е доста по-възрастна от мен, но прегъната на буквата Г от живота), едвам се държи на краката, стиснала хлебче и саламче, стои на опашката, аз ѝ казвам - минете, не чакайте и я пускам пред мен, а тълпата като ревна - защо ѝ давате да се преДрежда!? На опита ми да обясна защо, едни ме гледат гневно, озлобено, арогантно и истерично, а останалите си мълчат, безучастни и с изписана на лицата им досада.

 - Масово не ни пука и сме претръпнали за всякакви новини, твърдения, разследвания, карикатурни поведения и гротескни изразни средства, алчности и наглости на хората във властта. Не минава дори тръпка на възмущение, не се поражда дори мъничко чувство за срам.

Даже при соца, при този толкова тоталитарен соц, имаше нещо като обществено мнение и се знаеше за кого от властниците може да се мисли донякъде положително, а към кого се ширеше всеобща неприязън и това му приключваше кариерата.

Да, даже през соца имаше нещо като критично обществено мнение. Сега ни е все едно - дали някой краде еврофондове; дали някой присвоява обществени поръчки; дали някоя с 5-6000 лева заплата като държавен началник не може да въведе елементарен ред в институцията си, но се смее самодоволно и скудоумно като преял до оригване Големанов; дали в западни медии пишат адски лоши неща за самия ни премиер; дали се закриват училища; дали се затварят болници, дали в множество наши градчета и села от градски тип работят само погребалните бюра, охранителните фирми, игралните зали и ... механите и ресторантите, къде се яде като невидяло и се пие като за последно.

Всички сме затънали до шията в апатия, аномия и анемия и изобщо не ни прави впечатление тази аномалия. Знаем само едно - Да правят каквото щат. И те го правят - правят каквото щат и каквото си искат. Затова никога досега толкова много и много посредствени и безценностни хора не са се намърдвали и разполагали преуютно и преспокойно на толкова много и много високи места по всички нива на властта...

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Като млад идиот глупашки не схванах, че босовете на филмови компании, естествено, предлагат на някого само това, с което самите те могат да правят пари.“

Франсис Форд Копола, американски режисьор и сценарист, роден на 7 април преди 81 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За честта на фамилията Полански

Филмът на Роман Полански „Офицер и шпионин“  разказва елегантно и проникновено за най-голямата социална и политическа криза, завладяла Франция в края на 19 век.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.