ЕЙМОС ЧАПЪЛ, "Свободна Европа"

В последната зима на Втората световна война, съюзническите бомбардировачи сриват със земята един от най-красивите градове на Германия. Атаката започва на 13 февруари 1945 г. Десетки хиляди загиват. 75 години по-късно много хора все още се питат дали атаката е била оправдана.

В края на XIX век Дрезден е един от водещите културни центрове в Германия.

---

 

 Църквата "Дева Мария" през 1930 г. Малко по-късно нацистите идват на власт и вкарват Европа в поредната война.

---

 

 Съветски войници напредват през северна Полша през януари 1945 г. Месец по-късно съюзническите войски са струпани на западната граница на нацистка Германия, а Червената армия навлиза от изток.

---

 

 Британски бомбардировачи "Ланкастър" над Европа през Втората световна война. През 1945 г. британските кралски военновъздушни сили започват масови бомбардировки над германските градове, за "да сломят духа на населението". По-рано през годината нацистка Германия е убила над 40 хиляди британци по време на бомбардировки над граждански обекти.

---

 

 Товарене на "Ланкастър" със запалителни устройства и една "блокбъстър" бомба. Около 22 часа на 13 февруари 1945 г. точно 244 бомбардировачи от този тип изсипват всичко това над Дрезден.

--- 

 

 Така изглеждат покрайнините на Дрезден по време на нападението. Три часа след първия рейд, следва втора вълна. Изсипани са 1800 тона бомби.

---

 

 На следващия ден се включват 311 американски "Боинг Б-17".

 

 Дрезден тлее след атаките. Снимката е от 16 февруари.

---

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Като млад идиот глупашки не схванах, че босовете на филмови компании, естествено, предлагат на някого само това, с което самите те могат да правят пари.“

Франсис Форд Копола, американски режисьор и сценарист, роден на 7 април преди 81 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За честта на фамилията Полански

Филмът на Роман Полански „Офицер и шпионин“  разказва елегантно и проникновено за най-голямата социална и политическа криза, завладяла Франция в края на 19 век.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.