ИВАН ЛАНДЖЕВ, БНР

„Ако има някаква мечта за България, то е да се случи някаква осъзната нормалност, тъй като у нас нещата се движат между крайности. Винаги се люшкаме между крайности – между пълно отрицание на всичко и между някакво фалшиво себеутвърждаване и историческо мегаломанство. При нас няма нищо нормално – или възхваляваме историческото си минало до невероятни размери, или пък осъждаме настоящето си. Рядко гледаме трезво на нещата.

Задавам въпроси, не търся отговори. Не мисля, че някакъв философски, метафизически рецептурник е задача на поезията или на изкуството въобще. Изкуството трябва да задава верните въпроси, не да им отговаря. Наша работа като пишещи не е да намираме верни отговори. Все едно да питаш птица защо пее – птицата не пее, защото има отговори, а защото има песен.

Ако има нещо като рекламна стратегия – то е просто да казвам истината. Това се опитвам да правя – доколкото мога казвам истината за себе си и за това, което виждам около себе си.

Поезията в материален аспект е неблагодарно занимание. Ако човек е писател, той може да си изкарва хляба с романи. Аз още не се виждам като такъв, така че съм благодарен на съдбата, ако има такава, че досега се случва да работя в т.нар. креативни индустрии – като сценарист, като рекламист, включително в академичната сфера като преподавател – тоест работя с книги, с измисляне на разни неща, с въображението си. Това е творческа работа, повече или по-малко.

За да пишеш творчески, първо трябва да се научиш да четеш творчески. Самото словосъчетание "творческо писане" е леко странно. Аз като малък не съм посещавал такива курсове. Никакви курсове не съм посещавал. Но приех с удоволствие да започна да водя такива курсове, тъй като ги смятам за едни приятни, полезни разговори за литература, за любимите ви образци, за любимите ви автори и техните шедьоври. Разговори между теб и други хора, които обичат същите неща.

Има нещо песимистично в природата ми, което се опитвам да боря, тъй като песимизмът е неособено полезна мисловна настройка – тя е безопасна, пречи на човек да се изненадва, а аз бих искал да се изненадвам. Ако харесвам нещо у себе си все още – това е, че любопитството от детските години ми е останало. Това е нещото, което ме движи въобще, във всяка сфера на дейност.”

 

ИВАН ЛАНДЖЕВ (34) е поет, есеист и сценарист. Доктор по руска класическа литература (СУ "Св. Климент Охридски"), преди това е завършил философия и културология в същия университет. Победител в Националния конкурс за поезия "Веселин Ханчев" (2009), носител на Наградата за дебют "Южна пролет" (2011), на наградата "Памет" (на името на Георги Рупчев) (2014), два пъти номиниран за Националната награда за поезия "Иван Николов" (2010; 2014). Участвал е в международни поетични фестивали, четения и научни конференции в САЩ, Русия, Германия, Австрия, Словения, Словакия, Унгария, Латвия. Негови стихотворения са преведени на английски, немски, испански, италиански, словенски, хърватски, словашки, арабски, маратхи. Автор на стихосбирките: "По вина на Боби Фишер" (2010) и "Ние според мансардата" (2014).

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Всичко, което приема гигантска форма, впечатлява глупавия.”

Ерих Кестнер, германски писател, роден на 23 февруари преди 121 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По следите на разработката „Ятаган“

Добре е да се разделяме с миналото си, смеейки се, но, когато то не си е отишло и е все още стряскащо настояще? Да се шегуваме или да плачем?

Лицемерно е личният мотив да се представя за принципна битка

Документалният сериал „Путин, Русия и Западът“ се занимава с първото десетилетие от управлението на руския президент Владимир Путин, с ранните симптоми на неговата „епоха на стабилността“, с измазването на фасадата на „суверенната демокрация“.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.