ИВАН ДИМИТРОВ, "Дневник"

"Червената къща" умря! Да живее бъдещата къща музей на скулптора Андрей Николов - според изказванията на бившия министър на културата Вежди Рашидов, както и на сегашния - Боил Банов, сградата трябва да съществува именно по този начин.

Но какво представлява една къща музей в България? В повечето случаи това е пространство с постоянна експозиция, чиято програма е далеч от богата и разчита на върволици от посетители, идващи на поклонение пред писателя, художника, възрожденеца... Някои от тях пристигат, защото наистина се интересуват, а някои - сякаш защото просто трябва да отметнат, че и това е видяно и чуто. После написват по нещо в книгата за посетители и си отиват, за да не се завърнат никога повече. Примерите са безброй и са разпръснати из цялата страна. Типичната представа за подобна институция откровено навява скука, а наличието на по-активна и широка културна дейност в къщите музеи е нещо, на което по-скоро можеш да се надяваш, отколкото да очакваш.

Макар и да не претендираше да изпълнява подобни функции,

Центърът за култура и дебат "Червената къща" с годините се превърна в нещо като жив музей

на Андрей Николов. Едва ли има по-добър начин ателието на един създаващ изкуство човек да продължи да живее като ателие, в което се създават постановки, в което гостуват писатели от ранга на нобелиста Орхан Памук. В което се осъществяват изложби, дискусии, прожекции. В което много млади хора на изкуството, които с времето се утвърдиха като едни от водещите имена в тази сфера, получиха възможност да реализират едни от първите си проекти - например Иво Димчев...

Нека не забравяме, че до 2013 г. в "Червената къща" можеше да се види и постояната експозиция "Духът намира тялото" с над 20 произведения на Андрей Николов. След това ръководството на Националната галерия изтегли творбите, за да ги подреди в отворилия тогава "Квадрат 500". Доста млади хора откриха за себе си скулптора Андрей Николов, когато погледът им се спря на паметната плоча на станета, докато чакаха да влязат на едно от стотиците събития в това толкова активно пространство. Е, сега, когато мястото започне да функционира като къща музей, нещата най-вероятно ще се променят.

За съжаление, българската традиция повелява в къщите музеи да се водят по "пет синджира" ученици.

Така се създават и се работи с "нова публика".

Изчезването на "Червената къща" от културната карта на България е смъртта на един жив организъм, оставил своя отпечатък върху няколко поколения. Смърт, която в същината си може да бъде оприличена на занемаряването на растение, което бива оставено на повехне. От нежелание, от нехайство, от твърде лесната мисъл, че в саксията винаги може да бъде засадено нещо ново, което само ще цъфне и върже.

Държавата, по думите на хора като Рашидов, депутата от БСП Александър Симов и депутата от "Атака" Павел Шопов, започна да гледа на растението като на чуждо зрънце, засято с пагубни намерения в "нашата земя родна, българска". И затвори очите си пред това, че "Червената къща" беше призната на международно равнище като важен културен център в същата тази земя.

На "Червената къща" беше обявено нещо като Студена война.

Симптомите бяха видими още през 2014 г., когато от фондация "Гъливер клиринг хауз" обявиха, че е непосилно да се справят с наем от почти 93 хил. лв. годишно в качеството си на културни оператори. Но и Студената война приключи. "Червената къща" умря.

Историята преди това... През 90-те години на миналия век заниманията със съвременно изкуство в България са мисия почти невъзможна, поне що се отнася до наличието на алтернативни пространства, които да го приютяват. Неслучайно точно в края на 90-те години на миналия век тогавашният посланик на Швейцария в България Гауденц Б. Руф отваря вратите на резиденцията си за съвременното българско изкуство, за да допринесе за запълването на тази липса. Междувременно към 2001 г. къщата на Андрей Николов е в повече от окаяно състояние - фасадите се рушат, липсва канализация, водоснабдяване, електричество.

Тогава тя е предоставена на фондация "Гъливер клиринг хауз" за безвъзмездно ползване за 10 години срещу инвестиция в ремонт и реставрация на сградата. През 2004 г. ремонтите приключват и "Червената къща" става това, което е... Или по-точно, което беше... Сегашното развитие на събитията някак създава усещането, че когато става дума за сграда, която видимо е в състояние на разпад, държавните институции са склонни да намират решения, за да помогнат на някой да й вдъхне живот. Но в дългосрочен план... В дългосрочен план винаги може да дойде следващият наемател.

Казусът с "Червената къща" има много измерения. До каква степен е редно Министерството на културата да продължава да говори за децентрализация, когато грижовно завива под крилото си дори това, което вече се е измъкнало от гнездото и е започнало да лети?

Какво е отношението на държавата към алтернативните пространства?

Не се ли грижи тя само за статуквото, оставяйки всичко останало да се оправя, както може и ако може Съществува, разбира се, и другата гледна точка, според която пространство като "Червената къща" би трябвало да се самоиздържа.

Но основният въпрос е защо един утвърдил се и жив културен център с богата история е оставен да се стопи в небитието. И ако държавата не може да му помогне, защо поне не спре да му пречи? Защото сякаш за пореден път се повтаря архетипната българска история, в която построеното от един се разрушава, за да някой друг вдигне нещо ново на негово място. А после и още веднъж, и още веднъж. Съвсем по сизифовски.

"Червената къща" умря. Моля, да влезе следващият.

Коментари  

0 #1 Огнян Стамболиев 14-02-2020 12:11
СЛЕД КАТО ИМАМЕ ВРЕДНИ И НЕУКИ МИНИСТРИ НА КУТУРАТА КАТО АЛО- БАНОВ И ТУРЧИНА ВЕЖДЬО РАШИДОВ, КОИТО СА СРАМ ЗА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА, ЩЕ СЕ СЛУЧВАТ ТАКИВА РАБОТИ И В БЪДЕЩЕ, ДОКАТО НЕ ГИ ИЗМЕТЕМ!
Цитиране
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Научната фантастика се опитва да намери друга гледна точка за реалността.”

Иън Банкс, шотландски писател, роден на 16 февруари преди 65 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.