Проф. д-р ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ, liternet.bg

Авторът е преподавател в катедра "Българска литература" във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Текстът е препубликуван от "Литернет" със съгласието на автора и на редакцията.

Много шум се вдигна през месец януари 2020 г. - открити са нови стихотворения и документи на Яворов. Сензация! Собственикът на издателска къща "Персей" Пламен Тотев се погрижи да направи свръхреклама на собственото си издание "Непознатият Яворов". То не бяха писания, интервюта по телевизии, btv направиха даже и кратък филм, в който издателят и съставителката на изданието Милкана Бошнакова с гордост нашироко разказват за своето откритие. Появиха се и възражения, че документите не са автентични. Но еуфорията вече беше обхванала всички.

Какво представлява книгата "Непознатият Яворов. Новооткрити стихове и документи"? В пространния предговор, озаглавен "Предизвикателствата в новооткритите стихове и документи на Пейо К. Яворов", доц. дин Милкана Бошнакова още в началото пояснява: "Г-н Павлов носеше обикновен найлонов цветен плик, откъдето извади голям куп силно пожълтели и на места повредени документи... Веднага се познаваше, че са оригинали - колегите архивисти ще ме разберат за какво говоря. Когато разтворих първия, втория от тях и видях почерка, подписа, от вълнение дъхът ми спря - Яворов, наистина, Яворов!" Така емоционално съставителката ни "убеждава", че документите са излезли наистина изпод перото на Яворов. А откъде се познава, че са оригинали - неизвестно. И нататък не привежда нито един аргумент, който да доказва или подсказва тяхната оригиналност. Само ще добавя, че през 2008 г. излезе внушителен том "Личните бележници на П. К. Яворов", в който съставителство, разчетен текст, увод и обяснителни бележки са на... Милкана Бошнакова. Така, че тя би трябвало да познава почерка и особеностите на правописа на поета.

Във втората част на изданието, озаглавена "Новооткрити стихове и документи", са дадени факсимилно и в разчетен текст всичките 19 документа. Читателят, ако си направи труда, може и сам да ги разчете. Аз си направих този труд. Резултатът от него е: публикуваните стихотворения и документи не принадлежат на перото на Яворов, не са създадени във времето на датирането им (1912) и са фалшификати. Някой доста се е трудил, сензацията беше произведена, но напразно - много шум за нищо.

Какви са аргументите ми?

1. Трите стихотворения не са издържани в стилистиката на Яворовата поезия, не отговарят на Яворовата образност, категорично не са писани от Яворов. Стиховете са наивни и плакатни, ритъмът и голяма част от римите не са яворовски. Например Яворов не би допуснал "римуването" на "злина" с "межда" (стихотворението, именувано от Милкана Бошнакова "Брат за брата"), в същото стихотворение "пирува" се "римува" със "склопени". В стихотворението, именувано от Милкана Бошнакова "Героите на "Ножот", "звезди" се римува с "изведе ти", "скри" с "изтри". В стихотворението "На незнайний герой" римите са "гръм" - "звън", "поле" - "бес", "давам" - "угасвам", "Родино" - "име". А останалите рими са шаблонни. Ритъмът не е издържан последователно. Прави впечатление, че стиховете не са обособени, както и строфите. Повечето от думите, употребени в стихотворенията, не са присъщи за Яворовата лексика.

 Дори да допуснем, че стихотворенията са писани набързо, един голям майстор на стиха, какъвто е Яворов, не би си позволил подобна немара.

2. Втората група аргументи (всъщност основната), че това не са стихотворения и документи на Яворов, са свързани с особеностите на правописа. Знаем, че по времето на Яворов в българския правопис се употребяват ятовата гласна (ѣ) и голямата носовка (ѫ), наричана тогава юс. А тези букви въобще липсват в предлаганите ръкописи. Във всички документи там, където трябва да има ятова гласна, е изписана буквата е, а там, където трябва да има голяма носовка, е изписана буквата ъ. Случаите са много, но по-важното е, че тези особености са прокарани последователно. Например в ръкописа на "Брат за брата" още първата дума е изписана "немея", а по правилата на тогавашния правопис би трябвало да е "нѣмѣя", в ръкописа на стихотворението "Героите на "Ножот" е изписано "изгрева", а би трябвало да е "изгрѣва", изписано е "ветър", а би трябвало да е "вѣтър" и "дъбрава" вместо "дѫбрава". В същото стихотворение има още много несъответствия: изписано е "отгоре" вместо "отгорѣ", "видех" вместо "видѣх", "разцъфтеха" вместо "разцъфтѣха", "тех" вместо "тѣх", "запеха" вместо "запѣха". В ръкописа на стихотворението "На незнайний войн" е изписано "тръба", а би трябвало да е "трѫба", изписано е "бес", а би трябвало да е "бѣс". В писмото до Тодор Александров е изписано "верно, що от тех", а би трябвало да е "вѣрно, що от тѣх".

Бих могъл да продължа с привеждането на примери, но мисля, че и тези са достатъчни, за да се разбере, че правописът не е от времето на Яворов. Това е съчинен "правопис" с късна дата. А по отношение на правописа поетът е стриктен - където трябва той навсякъде в ръкописите си изписва ѣ и ѫ. Едно от малкото отклонения, които допуска умишлено, е изписването на думата "копнеж" с у - "купнеж", и това отклонение той го прокарва докрай в своето творчество. Например в книгата му "Хайдушки купнения" (1909) заглавието е със у, навсякъде в стихотворенията от "Подир сенките на облаците" (1910) изписва думата с у. Докато в ръкописа на "Героите от "Ножот" думата е изписана "копнеж".

На едно място в ръкописа на "Брат за брата" (втората строфа, третият стих) е изписан предлогът "със", след което е зачертана буквата ъ, но думата е разчетена тъкмо като "със". Удвояването на предлозите с и в и съответното им изписване като със и във в българския правопис се въвежда много по-късно. Очевидно фалшификаторът е разбрал своята грешка и след това доста некадърно се е опитал да я поправи. А в писмото до Тодор Александров накрая е изписано "Със здраве!" Тук съчинителят на документа дори не се е усетил, че греши.

Единствената буква, с която се наподобява старият правопис, меродавен за Яворовото време, е краесловният ер (ъ).

В много случаи в ръкописите липсват препинателни знаци, а както знаем Яворов държи изключително много на тях, особено тирето при него е смислово натоварено.

Всичко това доказва, че ръкописите са фалшификат. Още повече, че почеркът от предлаганите като Яворови документи не съвпада със запазеното огромно количество Яворови ръкописи - нито като наклон, нито като ширина на буквите. А много от буквите (например т, д и др.) Яворов въобще не изписва така. Но по този въпрос оставям правото на графолозите да изкажат своето мнение.

 3. Намирам небрежност и при разчитането на самите ръкописи. В стихотворението "Героите на "Ножот" първата дума от втората строфа е разчетена като "неспеющ месец се отгоре скри" (не познавам такава дума в българския език), а думата очевидно е "немеящ"; вторият стих от петата строфа е разчетен като "че щом ви помни всеко место у таз дъбрава", а в ръкописа е "че щом ви помни всеки лист у таз дъбрава", което съответства на съдържанието.

 4. Относно подписите на Яворов под всеки документ. От запазени и известни досега автографи той се подписва П. К. Явор, като не доизписва напълно Яворов. В предлаганите документи на доста места Яворов е изписано напълно. Съществено се различава и графиката на буквите.

Оригиналният подпис на Яворов

 

 Фалшифицираният подпис на Яворов

 

5. Относно печатите. Те са единственото нещо, което личи ясно. Очевидно е, че са поставяни след изготвянето на "документите". Още повече, че цензурна комисия по време на Балканската война, доколкото ми е известно, все още не съществува. Тя е създадена по време на Първата световна война. А един от печатите гласи "Видено от цензурата". Според нормите на тогавашния правопис би трябвало да бъде изписано "Видѣно от цензурата".

 Бих могъл да продължа с изброяването на аргументи против тезата, че това са ръкописи на Яворов. Но мисля, че и тези са достатъчни. Очевидно е, че "експертката" Милкана Бошнакова се е предоверила на т.нар. колекционер, а и на своите емоции. Още повече, че никъде не изтъква аргументи за автентичността на документите. А това е първата работа на всеки експерт по ръкописи. И тя съчинява свои неубедителни версии защо писмата не са изпратени и требванията не са раздадени на четниците. А отговорът е прост: те не са изпратени и не са раздадени, защото са фалшификати. Иначе не биха били "намерени" заедно, а всеки документ би бил притежание на своя получател.

 Сблъскваме се с особено опасен случай на фалшифициране на документи, който касае един от най-големите поети на България - Яворов. А дали няма да се натъкнем и на продължение?

 ---

Непознатият Яворов. Новооткрити стихове и документи. Съставителство, разчетен текст, увод и обяснителни бележки доц. дин Милкана Бошнакова. София: Издателска къща "Персей", 2020.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Нямаме власт да променим себе си. Имаме власт само над действията си.“

 Филип Пулман, английски писател, роден на 19 октомври преди 74 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.