ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ,  ПЕН- БЪЛГАРИЯ

„Ние сега сме като децата – измина толкова време, а още не можем да решим как да живеем в новото демократично общество. Какъв трябва да бъде пътят ни оттук нататък?... Да, оказа се, че най- трудното, най-страшното на комунизма е онова, което идва след него!” Пророчески думи, нали?!

Цитирам ги от едно интервю на големия полски журналист-демократ Адам Михник, което преведох преди близо 30 години. Наистина, какво се случи след казаното от Адам Михник? Може би най-лошото, което би могло да се случи на една нация днес – упадък: морален, финансов, демографски. Бедност, болести, висока смъртност, отрицателен прираст. Да, и по трите показатели сме безспорните „първенци” в Европа.    

А в последно време – мръсен въздух, внос на боклук от Европа и безводие! И защо стана така? Защото не бяхме узрели за тази дългоочаквана, мечтана промяна. Не бяхме подготвени за нея? Наистина, живяхме в едно определено затворено общество, но все пак, имахме достатъчно информация за нормалния свят, не бяхме, например, като Северна Корея.

Причините са много и от различно естество. До известна степен опират и до националния ни характер. Пречупен през дългите години на робство – като пресметнем от 681 година насам за 13 века – повече от 7 века и половина (византийско, турско, съветско). И нашата безгранична търпеливост, по повод на която Ботев, нашият гениален поет и публицист, когото сега  от МОН 

цензурират в учебниците за децата ни, писа: „Да мълчиш като риба, да търпиш като вол!”. Една, наистина, духовна леност. Но тук ще попитам: кой би трябвало да ни събуди, да говори първи, от нас, от нашето име? И все пак, това не е ли първо длъжност на интелектуалеца, на по-високообразования човек? И защо нашата интелигенция, която би трябвало първа и без подканяне да „дава тон” на общия ни хор, да бъде водещия глас, отдавна позорно мълчи. Мълчи за всичко!

Мълчи за безобразията на властта, за ограбването и разрушаването на България, за васалната ни външна политика, за корупцията и беззаконията, за несъвършената ни съдебна система, за престъпността, за съсипването на образованието, здравеопазването, културата, и дори за прибързаното признаване

на този сбъркан проект „Северна Македония” и на „македонския език” (?!)... И така, още в началото на прехода, макар тогава да прояви някаква активност, интелигенцията ни се примири се твърде бързо със ситуацията, по-точно с упадъка и мълчеше, мълчи и сега. Освен, че е и разединена. Та само писателските съюзи у нас са четири, докато в съседна Румъния, например, страна три пъти по-голяма от нашата, с много повече писатели, е само един. И така трудно се обединява за каквато и да е кауза. Също както и политическите партии, начело с управляващата. Повечето от тях трудно могат да се нарекат „политически”, защото са без идеология, програми, визия за страната, а по-скоро средство, цел на определени хора да влязат във властта, като знаят, че у нас се забогатява именно чрез нея. И в малка България партиите са повече от 300! Абсурдно, но факт!

При това в страна на индивидуалисти, където твърде трудно се стига до някакво обществено съгласие и обединение дори и по най-малките въпроси. А когато се протестира, се прави пак съсловно, цехово, на дребно, без да се предприеме нещо мащабно и голямо.

Наскоро препрочетох Дневника на големия наш литературен критик Боян Пенев (1882 – 1927) и открих следните ценни мисли:

„Само стадното честолюбие, политическата злоба и отмъстителният деспотизъм, само съмнителните цели и тъмните домогвания създават у нас по-дълбоки връзки и колективност. Българското общество познава враждата, познава малодушието и равнодушието – но не и творческия ритъм на една хармонична колективна воля... Българинът не е способен да реагира и да негодува. Политически се освободихме, но краят на духовното робство все още не се вижда. Второто робство е много по-страшно от политическото. От него никоя външна сила не ще ни освободи – ние сами трябва да се освободим, сами за себе си да станем велика сила. Но къде са усилията?”

В скорошна публикация в печата се изказах против данъка  убиец на българската книга. Шест творчески съюза се отзоваха на апела ми и написаха писмо до премиера и парламента  - отговор, разбира се, няма.

Ще припомня, че с цели 20 процента се облагат у нас книгите, учебниците, учебните помагала, изобщо печатните издания. В най-бедната страна този данък е най-висок, наистина убийствен за автори и издатели, а също и за читателите, докато в богати страни като Франция е пет на сто, в Англия дори нула (!), а в азиатска Турция също вече е нула. В северната ни съседка една книга струва три пъти по-малко от българска със същия обем и печат. А хазартът, който печели огромни пари, е все без никакъв данък.

Същински абсурд, нали?! А после се питаме: защо българинът чете все по- малко и купува толкова рядко книги? И от една от най-четящите нации в света, с най-достъпни като цена книги, сега сме на другия полюс. Но за мнозина от властта това е добре дошло. Неграмотните хора са верни гласоподаватели, нали?!

Жельо Желев не беше успешен президент и не успя да обедини народа, въпреки, че в началото беше избран с надежди и възторзи. Да, той направи грешки и компромиси (случаят „Боянските ливади” или завоя към БСП), но каза нещо много важно, за което не се бяхме сетили: че след тоталитарна власт или пък ситуация на хаос към демокрацията може да се премине само през диктатура. И едва след свалянето й, може да се установи истински правов ред и демокрация.

Примерът: Испания след Гражданската война, през франкистката диктатура до демокрацията днес. А гърците нямаха ли те след войната, военна диктатура преди днешната демокрация? Не се ли случи същото и в Чили – след хаоса при Салвадор Алиенде, през диктатурата на Пиночет до вече нормалната държава, в която гражданите постигат сами своите искания и свободи. Ето, наскоро там вдигнаха билетите за транспорта и това накара всички чилийци, до един, да издигнат глас, да излязат на улицата и да победят. Докато у нас?! Какво се случи, например, сред безпрецедентното, драстично вдигането на цените на транспорта в столицата?... А след вдигането на тока през юли ни очакват още куп „приятни изненади”.

Но изглежда, че все още не сме стигнали съвсем до дъното, последното, крайното дъно, за да кажем нещо. А и няма и кой да ни поведе? През 19 век са ни повели нашите велики мъже: Раковски, Левски, Ботев, Каравелов – цяла плеяда. Но сега нямаме такива. Част от интелигенцията е купена, другата – по-голямата е отчаяна и примирена и мълчи, а времето лети и България затъва...

За съжаление, българската интелигенция, както никоя друга в Европа, е изтикана „натясно, в ъгъла”. Не е допусната до властта, дори като съветник, консултант. Дори и министрите на културата, които ни се натрапват от властта, са далече от истинските стойности в културата, те не се ползват с уважението не само на интелигенцията, но и на всички граждани. Ето само една фраза на един от тези министри: „Театрите оперите и оркестрите са киста в тялото на българския данъкоплатец!” Досещате се кой е, нали?! Скулпторът Рашидов, известен приятел на Б.Б. Та какво да очакваме от тази част на българската „интелигенция”...  ТА ДАНО НАРОДЪТ НАЙ- СЕТНЕ ДА Я ЗАСРАМИ...

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

"Не мога да слушам продължително Вагнер. Обзема ме желание да превзема Полша."

Уди Алън, американски режисьор, сценарист, актьор и музикант, роден на 1 декември преди 85 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Пепел върху слънцето“ е важен и необходим филм

Направен с вкус и необходимата професионална зрелост, той поставя важни и значими проблеми, които не ни оставят безразлични.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.