ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ,  ПЕН- БЪЛГАРИЯ

„Ние сега сме като децата – измина толкова време, а още не можем да решим как да живеем в новото демократично общество. Какъв трябва да бъде пътят ни оттук нататък?... Да, оказа се, че най- трудното, най-страшното на комунизма е онова, което идва след него!” Пророчески думи, нали?!

Цитирам ги от едно интервю на големия полски журналист-демократ Адам Михник, което преведох преди близо 30 години. Наистина, какво се случи след казаното от Адам Михник? Може би най-лошото, което би могло да се случи на една нация днес – упадък: морален, финансов, демографски. Бедност, болести, висока смъртност, отрицателен прираст. Да, и по трите показатели сме безспорните „първенци” в Европа.    

А в последно време – мръсен въздух, внос на боклук от Европа и безводие! И защо стана така? Защото не бяхме узрели за тази дългоочаквана, мечтана промяна. Не бяхме подготвени за нея? Наистина, живяхме в едно определено затворено общество, но все пак, имахме достатъчно информация за нормалния свят, не бяхме, например, като Северна Корея.

Причините са много и от различно естество. До известна степен опират и до националния ни характер. Пречупен през дългите години на робство – като пресметнем от 681 година насам за 13 века – повече от 7 века и половина (византийско, турско, съветско). И нашата безгранична търпеливост, по повод на която Ботев, нашият гениален поет и публицист, когото сега  от МОН 

цензурират в учебниците за децата ни, писа: „Да мълчиш като риба, да търпиш като вол!”. Една, наистина, духовна леност. Но тук ще попитам: кой би трябвало да ни събуди, да говори първи, от нас, от нашето име? И все пак, това не е ли първо длъжност на интелектуалеца, на по-високообразования човек? И защо нашата интелигенция, която би трябвало първа и без подканяне да „дава тон” на общия ни хор, да бъде водещия глас, отдавна позорно мълчи. Мълчи за всичко!

Мълчи за безобразията на властта, за ограбването и разрушаването на България, за васалната ни външна политика, за корупцията и беззаконията, за несъвършената ни съдебна система, за престъпността, за съсипването на образованието, здравеопазването, културата, и дори за прибързаното признаване

на този сбъркан проект „Северна Македония” и на „македонския език” (?!)... И така, още в началото на прехода, макар тогава да прояви някаква активност, интелигенцията ни се примири се твърде бързо със ситуацията, по-точно с упадъка и мълчеше, мълчи и сега. Освен, че е и разединена. Та само писателските съюзи у нас са четири, докато в съседна Румъния, например, страна три пъти по-голяма от нашата, с много повече писатели, е само един. И така трудно се обединява за каквато и да е кауза. Също както и политическите партии, начело с управляващата. Повечето от тях трудно могат да се нарекат „политически”, защото са без идеология, програми, визия за страната, а по-скоро средство, цел на определени хора да влязат във властта, като знаят, че у нас се забогатява именно чрез нея. И в малка България партиите са повече от 300! Абсурдно, но факт!

При това в страна на индивидуалисти, където твърде трудно се стига до някакво обществено съгласие и обединение дори и по най-малките въпроси. А когато се протестира, се прави пак съсловно, цехово, на дребно, без да се предприеме нещо мащабно и голямо.

Наскоро препрочетох Дневника на големия наш литературен критик Боян Пенев (1882 – 1927) и открих следните ценни мисли:

„Само стадното честолюбие, политическата злоба и отмъстителният деспотизъм, само съмнителните цели и тъмните домогвания създават у нас по-дълбоки връзки и колективност. Българското общество познава враждата, познава малодушието и равнодушието – но не и творческия ритъм на една хармонична колективна воля... Българинът не е способен да реагира и да негодува. Политически се освободихме, но краят на духовното робство все още не се вижда. Второто робство е много по-страшно от политическото. От него никоя външна сила не ще ни освободи – ние сами трябва да се освободим, сами за себе си да станем велика сила. Но къде са усилията?”

В скорошна публикация в печата се изказах против данъка  убиец на българската книга. Шест творчески съюза се отзоваха на апела ми и написаха писмо до премиера и парламента  - отговор, разбира се, няма.

Ще припомня, че с цели 20 процента се облагат у нас книгите, учебниците, учебните помагала, изобщо печатните издания. В най-бедната страна този данък е най-висок, наистина убийствен за автори и издатели, а също и за читателите, докато в богати страни като Франция е пет на сто, в Англия дори нула (!), а в азиатска Турция също вече е нула. В северната ни съседка една книга струва три пъти по-малко от българска със същия обем и печат. А хазартът, който печели огромни пари, е все без никакъв данък.

Същински абсурд, нали?! А после се питаме: защо българинът чете все по- малко и купува толкова рядко книги? И от една от най-четящите нации в света, с най-достъпни като цена книги, сега сме на другия полюс. Но за мнозина от властта това е добре дошло. Неграмотните хора са верни гласоподаватели, нали?!

Жельо Желев не беше успешен президент и не успя да обедини народа, въпреки, че в началото беше избран с надежди и възторзи. Да, той направи грешки и компромиси (случаят „Боянските ливади” или завоя към БСП), но каза нещо много важно, за което не се бяхме сетили: че след тоталитарна власт или пък ситуация на хаос към демокрацията може да се премине само през диктатура. И едва след свалянето й, може да се установи истински правов ред и демокрация.

Примерът: Испания след Гражданската война, през франкистката диктатура до демокрацията днес. А гърците нямаха ли те след войната, военна диктатура преди днешната демокрация? Не се ли случи същото и в Чили – след хаоса при Салвадор Алиенде, през диктатурата на Пиночет до вече нормалната държава, в която гражданите постигат сами своите искания и свободи. Ето, наскоро там вдигнаха билетите за транспорта и това накара всички чилийци, до един, да издигнат глас, да излязат на улицата и да победят. Докато у нас?! Какво се случи, например, сред безпрецедентното, драстично вдигането на цените на транспорта в столицата?... А след вдигането на тока през юли ни очакват още куп „приятни изненади”.

Но изглежда, че все още не сме стигнали съвсем до дъното, последното, крайното дъно, за да кажем нещо. А и няма и кой да ни поведе? През 19 век са ни повели нашите велики мъже: Раковски, Левски, Ботев, Каравелов – цяла плеяда. Но сега нямаме такива. Част от интелигенцията е купена, другата – по-голямата е отчаяна и примирена и мълчи, а времето лети и България затъва...

За съжаление, българската интелигенция, както никоя друга в Европа, е изтикана „натясно, в ъгъла”. Не е допусната до властта, дори като съветник, консултант. Дори и министрите на културата, които ни се натрапват от властта, са далече от истинските стойности в културата, те не се ползват с уважението не само на интелигенцията, но и на всички граждани. Ето само една фраза на един от тези министри: „Театрите оперите и оркестрите са киста в тялото на българския данъкоплатец!” Досещате се кой е, нали?! Скулпторът Рашидов, известен приятел на Б.Б. Та какво да очакваме от тази част на българската „интелигенция”...  ТА ДАНО НАРОДЪТ НАЙ- СЕТНЕ ДА Я ЗАСРАМИ...

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Когато е достатъчна една цигулка, не използвайте две.”

Антонио Вивалди, италиански композитор и цигулар, роден на 4 март преди 343 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

Да - 65%
Не - 35%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.

За новините по света и хората

 

Филмът „Новини от света“ е немислим без Том Ханкс, който, остарявайки, става все по-добър, а неговите персонажи вече се изпипват филигранно и детайлно като за световно изложение.

Всевиждащото око и свещеният триъгълник

 

Книгата „Свещеният триъгълник. Българската следа в историята на оперативното масонство“ е съчетание на археология, история, география, архитектура, строително инженерство и не на последно място – културология.