НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, „Фейсбук”

Като перничанин по съдба (макар и живеещ в София по житейски и обществени обстоятелства), аз буквално ежедневно мисля и страдам за Перник, вече повече от 2 месеца коментирам, предлагам, алармирам, апелирам, сигнализирам, анализирам – бедата е по-голяма, отколкото властта казва, мерките са по-различни, отколкото властта си ги представя.

В Перник живеят мои близки, роднини, приятели, познати, те се мъчат от несгодите и се измъчват от перспективите.

Преди месец написах, че нещастието на перничани "не е само тяхно, а национално и може да бъде решено с общи, национални усилия и преди всичко с помощта - човешка, институционална, водна, ресурсна, експертна и логистична на прилежащите градове (окръзи) - София, Кюстендил и Дупница, Благоевград.“

Нищо не бе направено и най-лошото е, че практически нищо конкретно не се прави. Вземат се хаотични решения, демонстрира се активност, имитира се загриженост, симулира се ангажираност, ръсят се пари - наши, на обикновените данъкоплатци - български и европейски.

Ако изречените патетични думи от властта бяха превърнати във водород, а трескавите напъни на властта бяха превърнати в кислород, от този водород и кислород щеше да се произведе толкова вода, че язовирът щеше да прелива, а Струма да излиза от коритото. Няма вода, всичко е гола вОда...

Моите близки, роднини, приятели, познати се тревожат, слуховете бродят, нервите са опънати, сърцата са се качили в гръкляните.

Перник има нуждата от съчувствие и съпричастност от обществото, Перник не е досадна новина, Перник е настоящо страдание за перничани, но той е спомен от бъдещето за всички българи - това ни чака нас, защото една държава не може да бъде играчка в ръцете на хора, които страдат от най-страшния СПИН - Синдромът на Придобитата Институционална Некомпетентност.

Ако бедата, връхлетяла Перник не бъде преодоляна, никоя следваща беда няма да бъде преодоляна.

Перник е опитно поле, лаборатория, площадка за изпитания, база за тестване на годността на България да преодолява изпитания.

В Обществото на рисковете изпитанията ще са не изключение, а правило, ненормалността, анормалността ще бъде новата нормалност.

В Перник се оглежда онова, което е останало от държавата ни.

Перник е първият чек за разходите, натрупани от бруталното постпреходно статукво. Преходът не беше направен по най-добрия начин, но това след него се развива по най-лошия начин...

Хората имат право да се страхуват, те не могат да не се поддават на паника. Защото Перник им показа и го доказа - техните подозрения за разградеността на държавата се оказаха твърде оптимистични, нещата са много по-зле, реалността е доста по-критична.

 

Ето, днес мой приятел ми прати на лични във "Фейсбук" следния коментар:

„ПРЕСТЪПЛЕНИЯ и Лъжи с водата в Перник.

Престъпленията са няколко:

Престъпление с източването на язовира.

Престъпление за милиони с кражбата на вода.

Престъпление с метана във водата.

Престъпление е укриването на истината.

Мълчанието за истината както за горните, така и за лъжите, които се сервират е необяснимо и непоправимо.

Първата Лъжа,след изборите бе, че вода има до април.

Втората Лъжа бе, че вода има до април, но с режим.

Третата Лъжа бе, че вода има до февруари.

Четвъртата Лъжа бе, че до 45 дни ще вържат водопроводите на двата града.

Прав е Г. Марков: Кметът Владимиров и ББ са сиамски близнаци. Няма разделяне с хепи енд.

Възможни последствия по най-лошия сценарий, ако най-сетне не започне компетентно управление на кризата (crisis management) и контрол на последствията/щетите/пораженията (damage control):

Ще се наложи затваряне на детски градини и училища. Ще се затворят бизнеси. Хората ще емигрират в търсене на работа, вода. Мародери ще плъзнат в празния град. След една-две години ще има нови тръби и вода, но няма да има хора, няма да има бизнес.

Перник ще се превърне в мъртъв град. Вината за това ще е комплексна - както на конкретни калинки на Партията на властта, на премиера, но така също и на БСП в Перник и на кмета - всички, които с мълчание и дезинформация се превърнаха в съучастници в лъжите и бездействието.“

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 96 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.