DW

Шайнди Милър-Еренвалд е родом от Унгария. Но днес живее в Израел. През пролетта на 1944 година тя е депортирана в концентрационния лагер Аушвиц-Биркенау. Тогава Шайнди е на 14 години. Там избиват почти цялото x семейство. Момичето също се намира в смъртна опасност, но въпреки това събира сили да запише преживяванията си в дневник.

"Скоро ще си отида от този свят"

"Едва сега съм в състояние да разкажа на света своята история", споделя Шайнди Милър-Еренвалд, която днес е на 90 години. "Скоро ще си отида от този свят и не искам избитите хора да потънат в забрава", казва тя. От освобождаването на концлагера Аушвиц-Биркенау изминаха 75 години. А Шайнди е сред последните живи свидетели на Холокоста.

Ужасът, преживян в лагера, тя е описала на 54 страници. Този ужас, отнел живота на почти цялото й семейство и на стотици хиляди други евреи, избухва през март 1944 година, когато нацистите влизат в Унгария. Германските войски окупират и градчето Галанта (днес в Словакия), където тогава живее цялото семейство на Шайнди. Евреите веднага са подложени на тормоз, отнемат им правата, натикват ги в гето. Шайнди описва всичко това в дневника си. В деня, когато я депортират, тя отбелязва: "Стягаме се. Всеки е грабнал по нещо. Бързо, бързо! Трябва да изнесем колкото е възможно повече неща... Вратата шумно се затръшва. Чувам прещракването на ключа в ключалката... Сърцето ми се къса." На друг лист Шайнди пише: "Мама ни накара да облечем колкото се може повече дрехи. Сложих четири рокли една върху друга."

По онова време в Галанта живеят 4000 души, 1200 от които са евреи. В края на Първата световна война градчето принадлежи към Австро-Унгария, през 1920 става част от Чехословакия, а през 1938 отново е част от Унгария. В семейство Еренвалд се говори на унгарски, немски и словашки. Бащата Леополд търгува с вино, а майката Сесилия помага в семейния магазин. Шайнди има две сестри и четирима братя. Двама от тях се сражават през Втората световна война на Източния фронт.

След като опразват къщата, тя и цялото ѝ семейство са натикани в един конски вагон, за да бъдат депортирани. Шайнди и семейството ѝ лежат на пода. Тъмно е. Претъпкано. Въздухът не достига. Никой не знае накъде ги карат. Страхът расте от минута на минута. Всичко това е описано от Шайнди на отделни листчета, които тя скрива под роклята си. "Хората викат, изричат имената на близките си, всеки търси  някого. Ние питаме дали някой е виждал баба. Вагонът отново се разтриса, локомотивът надува свирка и влакът потегля. Мъжете се молят, целият вагон плаче."

След кратък престой в междинен лагер, смъртоносното пътешествие продължава към Аушвиц-Биркенау. Там нацистите правят "селекция": почти цялото семейство, освен Шайнди, е изпратено в газовите камери. Нея обаче я оставят жива, за да работи в една оръжейна фабрика. Шайнди взима със себе си омачканите и вече разпадащи се страници от дневника. По време на смените си във фабриката тя събира от пода изхвърлени картотечни бланки, върху които преписва записките си.

"Нещо такова не бива дори да се сънува"

"Боли ме гърбът. И ръцете ме болят. Няма нужда да се обличам сутрин. Спя с дрехите. Много искам да се изкъпя, но няма вода. Колко хубаво щеше да бъде, ако всичко това беше някакъв кошмарен сън. Но не, нещо такова човек дори не бива и да сънува."

С риск за живота си Шайнди успява да укрие дневника чак до освобождаването си от лагера през пролетта на 1945 година. От цялото голямо семейство накрая оцеляват само Шайнди, по-голямата ѝ сестра Жити и брат им Йезезиел.

По повод 75-годишнината от освобождаването на Аушвиц, Германският исторически музей в Берлин откри постоянна изложба, представяща записките на Шайнди Милър-Еренвалд. 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„Ако не случиш още от първия брак, няма смисъл да се развеждаш - все тая ще е!"

Кръстьо Сарафов, български актьор, роден на 6 април преди 144 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За честта на фамилията Полански

Филмът на Роман Полански „Офицер и шпионин“  разказва елегантно и проникновено за най-голямата социална и политическа криза, завладяла Франция в края на 19 век.

Да останеш човек извън играта

Филмът „Извън играта“ е не е сълзлива история за опитите на един съкрушен човек да се пребори с алкохолната си зависимост и разпада на брака и семейството си.  Не е и приказка за трудния път към успеха със стоп кадър от извоювания заслужен  триумф.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.