ВИКТОР ЕРОФЕЕВ, DW

На 17 януари 1945 година съветските войски наистина освободиха столицата на Полша от хитлеристка окупация. В хода на военната операция Червената армия прогони германците от града, и по-точно от неговите развалини, тъй като след Варшавското въстание градът е разрушен. Всъщност обаче (от гледна точка на полската история) на тази дата преди 75 години във Варшава са навлелзи псевдо-освободители. А те са „псевдо", защото в резултат на това чак до 1989 година Полша беше лишена от пълноценен държавен суверенитет. От съветска гледна точка, която в момента е и гледната точка на Путин, тази днешна полска оценка представлява черна неблагодарност.

Помирението невъзможно

Днес не е възможно да се помирят тези две гледни точки. По време на Перестройката между двете страни беше възникнало някакво взаимно разбиране, днес обаче на негово място е настъпил пълен разрив.

Една от неговите външни прояви е тъкмо отношението към 17 януари. Поляците по никакъв начин няма да го отбележат официално, в Москва обаче се провежда голяма празнична заря.

Острият конфликт между Путинова Русия и Полша 75 години след победата над нацистка Германия е резултат от два фактора. Първият е исторически, вторият – дълбоко политически.

Историческите причини  

В исторически план по време на Перестройката отношенията се затоплиха на базата на общочовешките и социални ценности, докато днес на дневен ред отново излизат старите амбиции и претенции. Стигна се чак дотам, че според днешната руска позиция Полша се оказва не жертва на Втората световна война, а едва ли не провокатор и виновник за нея.

От полска гледна точка национал-социалистическият и съветският тоталитаризъм са идентични явления. Полша добре познава всичките им „прелести", защото е изтърпяла масови репресии и от двете страни. Пактът Молотов-Рибентроп (всъщност Сталин-Хитлер) предреши поредната, четвърта в историята подялба на Полша и изпълни смъртната присъда над полската държавност. Когато си възвърна независимостта през 1989 година, Полша най-после получи възможност да напомни за своите трагични отношения с Русия.

Политическите причини

Но днешното рязко изостряне на полско-руските отношения вече е свързано с политическата конюнктура. През последните месеци Путин на няколко пъти говори за полската история и с безпрецедентна грубост нарече някогашния полски посланик в Берлин Йозеф Липски „гад" и „антисемитска свиня". Разбира се, не ставаше дума за Липски. Не Липски, а днешна Полша е трън в очите на руския президент, понеже тъкмо тя пречи на „рестартирането" на отношенията с Европа, от което Путин очаква полза за себе си. А дали ще има полза за Европа – това вече е друг въпрос.

Преди няколко години Европа се противопостави на Русия заради Украйна, но с времето тази позиция избледня. Под управлението на Макрон Франция се насочи към някакъв неоголизъм. Италия пък изцяло се е отказала да се разправя с Русия. И накрая – Германия, където интересите на бизнеса („Северен поток", но и други проекти) влизат в конфликт с моралната страна на въпроса. А отвъд океана и Тръмп по свой си начин подава сигнали, че иска да оправи отношенията с Москва.

Като имаме предвид още, че дори самият президент на Украйна търси контакт с Путин за решаване на Донбаския проблем, смекчаването на европейската позиция започва да изглежда ако не оправдано, то поне разбираемо.

И само Полша, преди всичко Полша, а редом с нея и балтийските страни, които дори в по-голяма степен от своите полски приятели изпитаха на гърба си „радостите" на съветската власт, само тези страни не желаят да поемат курс към политически компромис. В същото време руската върхушка мечтае за „Ялта 2" - за някакъв нов договор, който ще позволи на Москва да конструира свои сфери на влияние, към които никой друг не посяга, и в крайна сметка да създаде нещо подобно на Съветския съюз.

Варшава не вярва на сълзи 

В Кремъл непрекъснато повтарят, че нов Съветски съюз не е възможен, но поляците напълно разбираемо не вярват на тези уверения. Те знаят от собствен опит, а вече и от опита на Украйна, че днешната власт в Русия исторически е взела на въоръжение философията на царете, на комунистите и, с извинение, на бандюгите: никога нищо да не признаваш, ако не ти е изгодно и противоречи на твоите интереси.

Русия няма никаква полза да напада Полша. Полша вече се е научила как да се съпротивлява и добре познава своя географски съсед и неговите държавни ценности. Без съмнение Полша си има свои исторически грехове и забежки, включително днешния национализъм на управляващите, но да човъркаш полските рани е доста рисковано само по себе си. Да, там е имало антисемитизъм, но нека да си припомним 1950-те години, когато сталиновата война срещу „космополитизма" се трансформира в откровен антисемитизъм. Да се надяваш, че Западът, който е много чувствителен на тема „антисемитизъм", ще използва този исторически проблем, за да принуди Полша да се отнася по-меко към Кремъл – такава надежда може да излезе на Русия твърде скъпо. Тя е и съвсем безсмислена, защото по-скоро Русия ще се промени, отколкото Полша да се предаде и да престане да настоява на своето.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„И любовта се превърна в начало на света и в негов владетел. Но всичките й методи са изпълнени с цветя и кръв.“

Кнут Хамсун, норвежки писател, роден на 4 август преди 161 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

Да - 41.7%
Не - 33.3%
Зависи - ако намалят цените - 16.7%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.