АНТОН АНДОНОВ, член на Управителния съвет на БНТ

Мандатът на членовете на УС на обществените медии е ограничен на три години. Времето е малко, за да промениш кардинално нещата, но много, за да ги окепазиш. Макар да съм един от най-младите членове на съвета в 60-годишната история на Българската национална телевизия, ясно съзнавам това.

Едни от големите спомени, които съм запечатал до момента на позицията си, са свързани с разочарование.

Разочарованието да водиш дискусия с артисти, която започва с принципи, но завършва с “извиване на ръцете”, подаване на списък с определени фирми, желания за назначения и прекратяване на демократичен конкурс. Както се подразбираше - за да си нямаме проблем с общественото мнение, съсловни организации и творчески гилдии. Разочарованието да научиш, че авторитет, поканен да помага (макар и pro bono, макар и със съвети, от позиция на опита си) се отказва, за да може да кандидатства на сесия за филмопроизводство. 

Днес тези авторитети са част от подписалите отвореното писмо от проф. Емил Попов до ръководството на телевизията, Съвета за електронни медии и комисията по култура и медии в Народното събрание. Аз не искам да осъждам никого. Не мога и не трябва да сравнявам постиженията на всички интелектуалци зад писмото, нито да ги оценявам. 

Ще се постарая да внеса обаче малко повече светлина върху решението ни да не продължим да излъчваме “Умно село”. Но преди това - искам да благодаря на Антоанета Бачурова и Владимир Люцканов за труда, усилията и реализираните епизоди на предаването през годините. Смятам, че “Умно село” ще продължи да бъде добър документ на времето и ще пази паметта за всички обществено значими личности, заснети до момента.

Решението да не подновим договора на “ВИП Медиа филм” ЕООД не бе лесно и не е приятно. Но в настоящата сложна финансова ситуация сме принудени да вземем необходими и болезнени мерки, с които телевизията да оптимизира разходите си. На първо място трябва да си дадем сметка, че макар на Българската национална телевизия да се приписва ролята на културен институт, тя преди всичко е медиа, с характерните за нея специфики в бюджетирането, програмната политика и напасване на фините настройки, съставляващи обществената й мисия. Именно заради това проект, който няма възможност да запълни определен времеви слот повече от веднъж месечно, е обречен на трудно съществуване в която и да е телевизия. Да не говорим, ако проектът предвижда едва шест епизода за 2020-та. Тук дори не става дума за художествена стойност и/или рейтинги.

Ние повече от година работихме активно за това зрителите да имат установен навик за гледане на “Умно село” в определен ден и час. Но се налагаше да излъчваме малък брой премиерни епизоди и значителен брой повторения. Продължаването на тази практика ще доведе до отлив от зрители и разочарование от продукцията. Дори и в тази посока, ние можем да твърдим, че полагаме грижата на добър стопанин за целия този архив, който проф. Попов визира в писмото си. Нещо повече - отбелязвам, че за всяко повторение на “Умно село” с давност от повече от година Българската национална телевизия заплаща авторски права. Сумата на брой е съизмерима с месечното възнаграждение на част от служителите на медиата.

И говорейки за архив - вярвам, че обществените медии трябва да отразяват умно и правдиво времето и личностите, но не и да работят с мисълта да бъдат музей или пантеон (в смисъла на Пантеона в Париж). 

За съжаление, за последните две години Българската национална телевизия често е подлагана на атаки. При положение, че сме най-големият, истински и естествен партньор на българската култура, нерядко изпадаме в ситуация, в която трябва да се чувстваме длъжни - да излъчим даден културен проект, независимо от художествената му стойност; да подпомогнем културно събитие (което в някои случаи без логистичната ни подкрепа не може да се състои); да “съучастваме” в реализацията на културен проект така, както никоя друга телевизия у нас не би го направила. Не са един и двама творците, които искрено смятат, че са “абонирани” за ефира на БНТ. Така е било винаги и според тях - така трябва и да бъде.

Не споделям крайните мнения и опитите за изостряне на дискурса за програмната политика на Българската национална телевизия. В писмото си проф. Емил Попов задава един риторичен, според него, въпрос. Аз ще си позволя дързостта да не го приема като такъв и дори - да отговоря.

В писмото, подписано от интелектуалците, се пита колко на брой са предаванията в националния ефир, които не само информират, а утвърждават и съхраняват памет. Някои от анализаторите дори се запитаха: “Нещо умно ще остане ли в ефира на БНТ?” Ами, ето:

1. Култура.БГ - единствения културен сутрешен блок, излъчван всеки ден от понеделник до петък по БНТ1

2. История.БГ - проект, посветен на значимите събития и личности от историята на България

3. България от край до край - впечатляваща документална поредица на Йордан Димитров

4. Библиотеката - предаването, което кара литературата да “оживее” всяка неделя от 13:00 по БНТ1

5. БНТ на 60 - предаване, с което не просто отбелязваме юбилея си, но разказваме и за всичко важно, маркиращо последните десетилетия. Впрочем подобни проекти, разказали и уважили някои от най-емблематичните български артисти, имаше и за 55-ия рожден ден на телевизията

6. Вечната музика - седмично предаване за джаз и класика

7. Иде нашенската музика - предаването, в което веднъж седмично Даниел Спасов и Милен Иванов разкриват красотата на българския фолклор

8. Олтарите на България - документална поредица на БНТ 2

9. В близък план - седмична поредица на БНТ 2, насочена към интересни и смислени фигури от арт средите

10. Линия Култура - информационният блок на БНТ 2

11. Рецепта за Култура с Юрий Дачев

12. Домът на вярата

13. Знание.БГ

14. Репетиция - седмичното предаване на БНТ 2, посветено на сценичните изкуства

 

В това кратко изброяване не влизат десетките документални поредици, филми, заснемания на концерти и театрални постановки, които служителите на Българската национална телевизия реализират на годишна база. С това сме показвали и продължаваме да даваме ясен сигнал, че не просто се стремим да спазваме Закона за радио и телевизия, както и индивидуалните лицензии на каналите, но и не искаме да отнемаме нищо, което принадлежи на българите изначално, каквото опасение изрази проф. Попов.

И да - смятам, че много “умни” предавания и теми остават част от програмите на БНТ. Искрено ще се радвам, ако повече зрители им обръщат внимание редовно.

Вярвам, че решението да развиваме културното съдържание със собствен ресурс и да насочим работата с външни продуценти там, където Българската национална телевизия има програмен и творчески дефицит, е добра управленска практика. В него не трябва да се търсят опити за отстъпление от обществената мисия, историята и ценностите на медиата. Нещо повече - това е израз на доверие към колегите, които работят в БНТ и правят най-силното, смислено (дори - смело) културно съдържание в родния ефир.

Целият останал шум по темата обижда професионалистите в телевизията - нещо, което аз (а вярвам - и колегите в ръководството) смятам за недопустимо и неприемливо.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Колкото повечето сме управлявани от идиоти и нямаме контрол върху съдбите си, толкова повече се нуждаем от истории кои сме, откъде идваме и какво е възможно.”

Алън Рикман, английски актьор и режисьор, роден на 21 февруари преди 74 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Лицемерно е личният мотив да се представя за принципна битка

Документалният сериал „Путин, Русия и Западът“ се занимава с първото десетилетие от управлението на руския президент Владимир Путин, с ранните симптоми на неговата „епоха на стабилността“, с измазването на фасадата на „суверенната демокрация“.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.