Публикуваме интервюто от януари 2020 г. заради важността му.  

РАДИО „ФОКУС”:  На 6 януари, рождената дата на Христо Ботев, отбелязваме и празника Богоявление. Разкажете ни повече за традиционното мъжко хоро във водите на река Тунджа, което се изпълнява всяка година в Калофер?

АСЯ НИКОЛОВА – ДИРЕКТОР НА НАЦИОНАЛНИЯ МУЗЕЙ „ХРИСТО БОТЕВ”  В КАРЛОВО: Просто това е едно съвпадение на дати. Ботев е роден на Коледа, затова се казва и Христо. Той е роден на Рождество Христово през 1847 г., а по нов календарен стил това е 6 януари, т.е. Йордановден. Така нашумялото в последните години мъжко хора не е стародавна традиция. Който каже, че това е традиция от 100-200 години просто не е запознат нито с историята на града, нито с традициите. През Възраждането традицията е да се ходи на реката, запалвали са свещи и са пускали кръст.

Най-голямото събитие на този ден е била литургията, която се отслужва в храма, водосветът, който се прави от свещеника и очакването на кумовете, които ще дойдат на гости, за да донесат на своите кръщелници кравай и малко парички. Това е обичаят, а хорото, което сега е едва ли не притегателният център и забравяме, че това е деня на рождението на Ботев, нещо много по-важно.

Това хоро е практикувано от миналия век, някъде през 70-те години. Превърна се в една медийна атракция. В това няма нищо лошо, но нека не изместваме центъра на празника. Празникът е Богоявление. Това мъжко хоро се играе за здраве, но е далеч от традицията на празника. Както се казва в такива случаи, традиция ще стане може би след 200 години. Дано се запази. На мен ми се иска на този ден повече да говорим за Ботев. За да празнуваме днес свободно в своите църкви, със своите свещеници, със своята армия, трябва да се сещаме по-често за тези, които създадоха от един народ нация."

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • КЛАСАЦИЯ

    10-те най-добри филма на XXI век, които вече са класика

    BBC Culture не приемат тезата за тоталната филмова суша и се допитват до 177 кинокритици от различни страни кои са 10-те заглавия, създадени от 2000 г. до днес, които ще останат в киноисторията.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Вложих толкова много енергия да стигна върха, че приемам стреса да бъда там.”

Пласидо Доминго, испански оперен певец, роден на 21 януари преди 80 години

Анкета

"Туитър" наруши ли свободата на словото, като блокира Тръмп?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Бедуин“ -  местен герой обуздава нашата корупция и престъпност

 

Но защо и в „Бард“ редакторката си е гледала работата си през пръсти. 

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

„Скъпи другари!“ е един от най-силните и стойностни филми на Кончаловски

 

 

Режисьорът представя максимално обективно и точно трагичните събития от лятото на 1962 г. в Новочеркаск - разстрела на протестиращи работници.