"СВОБОДНА ЕВРОПА"

Откъс от антифашисткия филм на Стивън Спилбърг "Списъкът на Шиндлер" беше преценен от руски съд като пропаганда на фашизма. Това стана в дело срещу 19-годишния студент по право Иля Гусоев, който трябва да плати 1000 рубли за "пропаганда на нацистка символика", което е извършил чрез публикуване на откъс от филма в личния си профил в социална мрежа. Нарушението е било извършено преди 6 години, когато младежът е бил на 13 години.

Случаят породи въпроси за давността на административните нарушения, за интерпретацията на новите руски закони и за практическото приложение на текстовете, които мнозинството на Путин въведе с аргумента, че се бори срещу изопачаването на историята.

Става дума за епизод от филма на Спилбърг, който е известен под името "Кой открадна пилето". В него германски офицер разпитва затворници в концлагер за изчезнало пиле и на място убива един от тях, заплашвайки да постъпи по същия начин и с останалите. Тогава едно момче казва, че крадецът е вече убитият затворник, с което спасява от сигурна смърт както себе си, така и останалите.

Провинението на Иля Гусоев е в това, че е разпространил кадри, на които се виждат свастика и други елементи на нацистката символика.

Делото срещу студента е за нарушение по административния кодекс на Руската федерация за пропаганда или публично демонстриране на нацистка символика. Допреди една година този текст фигурираше само в Наказателния кодекс, но с поправките от 2018 г. стана така, че ако провинението е извършено за първи път, то се разглежда в административно производство. Всяко следващо прегрешение в обаче попада при наказателни състави.

Иля Гусоев никога не е имал каквото и да било провинение, той обича да играе на познавателни игри и има сериозни амбиции за бъдещето си на юрист. Пред вестник "Московский комсомолец" младежът казва, че сега е притеснен за бъдещата си кариера – няма как да не й се отрази решението на административния съд.

Текстовете, засягащи пропаганда на нацистката символика, са част от пакет закони, които Кремъл представи като борба с "изопачаването на историята". Те обаче получиха известност като "закони за лайкването и шерването" в социалните мрежи. До този момент те бяха използвани от властите за разправа с опозицията, но в случая с Иля Гусоев става дума за най-обикновено момче, което не е участвало в никакви събития, подозрителни в очите на властите. Така Гусоев се превръща в пример за това колко далече могат да стигнат законодателните инициативи, преследващи за инакомислие, комбинирани с липсата на последователност в съдебните решения. Не случайно и защитата му е поета от асоциацията на адвокатите за човешки права "Агора", които досега са защитавали политически затворници от ранга на Олег Сенцов и "Пуси Райът". Дори и да не става дума за политическа фигура, случаят с Гусоев е изцяло политически.

Адвокат Станислав Селезньов казва, че в проблемното законодателство наскоро е внесено едно изменение, което съдийката на Гусоев не е отчела – че наказанието не се прилага в случаите, в които нарушението е съпроводено от негативно отношение към нацизма. А филмът на Спилбърг, спечелил 8 награди "Оскар", все пак е точно това.

Вторият проблем, който адвокатът вижда, е в давностния срок. Гусоев отговаря за нещо, което се е случило преди цели 6 години. Оказва се, че руските съдилища прилагат своеволно давностните срокове и съдебната практика не е подчинена на никаква логика.

И докато юристите се опитват да променят нещата, говорейки, че цялото законодателство се нуждае от прецизиране или пълна отмяна, но не и от прилагане, събитията следват естествения си ход: под риск от съдебно дело са всички разпространители на подигравателни колажи и меме за Хитлер, ако хуморът им не е последван от изречението, че те "имат еднозначно негативно отношение към идеологията на нацизма и не извършват пропаганда на забранена идеология".

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„В живота няма второстепенни, епизодични герои, които играят ролята на винтчета.“

Елза Триоле, френска писателка, родена на 24 септември преди 124 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.