Скулпторът Андрей Врабчев отново влезе в новините. Този път с инсталацията си „Мумията на комунизма“, която бе поставена за час на мястото на бившия мавзолея в центъра на София през уикенда. Скулптурата (висока 4 м) представлява фигура от стиропор, увита в черен найлон като в саван. Има и сърп и чук, които скулпторът умишлено е скрил, за да няма прекалено плакатно изражение. През пролетта той направи статуя на Бойко Борисов на площад „Гарибалди”.

Ето какво заяви Врабчев в интервю за БНР:

За комунизма:

„Ако комунизмът беше умрял като социален експеримент, би трябвало новата социална тъкан да го разгради, да го усвои, разложи и той да изчезне. Той остава, обаче не е жив. Това, което остава след нас, са едни „нетленни“ останки, това са мумиите. Светец не е.“

За инсталацията си „Мумията на комунизма“:

„Това е стара моя идея. Мой приятел ми каза: „Това трябва да го реализираш“ и аз реших, че форматът с този тип акции е подходящ. Оригиналният замисъл е доста по-мащабен за постоянно експониране. От една страна като автор страня от политиката, от друга страна, като личност съм ангажиран и граждански, и обществено. Въпреки че позицията ми в изкуството е да не правя политическо изкуство, въпреки че има политическото послание, специално мумията – тя е най-съдържателна като чисто концептуална и скулптурна работа.“

За Георги Димитров (1882 – 1949):

„Инсталацията не е препратка към мъртвото тяло на лидера по принцип и мумифицираното тяло на Георги  Димитров, останало в мавзолея на това място в продължение на десетилетия. Макар че като политическа личност не го уважавам, по никакъв начин умрял човек или личност не е обект на това.  Цялата концепция лежи върху неговото наблюдение и усещане за т.нар. преход, който продължава вече 30 години.”

За Прехода:

„Внушаването, че преход съществува означава, че той е нещо изолирано, а във времето и процесите няма статика. Както човек се ражда и остарява и всичко се променя. Опитът да се внуши, че има преход, че нещо се променя по този начин, е абсурден, тъй като това са процеси. За 90-те години се говори като за някакъв ужас на проява на демокрацията, паднал морал и т.н. Чакайте! Всички хора, активни през 90-те години, са най-истинският продукт  на комунизма. Те са оформени, възпитани, образовани от друга система.

30 години след промените България е единствената държава, в която прокуратурата е от сталински тип. Това мумификация ли е? Отношенията между хората, в бизнеса, в ежедневието, разчитането на „наши хора“, на „вратички“ в закона – даже те не са „врати“ в закона, а начин да функционира цялата система успоредно, паралелно. Ами това беше комунизмът – там всичко беше паралелно. И това остана като култура – да прескачаш, да нямаш отговорност – тези неща останаха като напластяване. Мисленето, че държавата е вездесъща, че пари се дават за нещо, че някой може изцяло да реши един проблем. Отсъства изцяло съзнанието за личната отговорност, за ролята на индивида в това да има демокрация, да има нещо различно. Това е мумията в нас. Аз затова казвам, че нашето съзнание и нашата култура са всъщност мавзолеят на тази мумия.”

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 97 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Пепел върху слънцето“ е важен и необходим филм

Направен с вкус и необходимата професионална зрелост, той поставя важни и значими проблеми, които не ни оставят безразлични.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.