Скулпторът Андрей Врабчев отново влезе в новините. Този път с инсталацията си „Мумията на комунизма“, която бе поставена за час на мястото на бившия мавзолея в центъра на София през уикенда. Скулптурата (висока 4 м) представлява фигура от стиропор, увита в черен найлон като в саван. Има и сърп и чук, които скулпторът умишлено е скрил, за да няма прекалено плакатно изражение. През пролетта той направи статуя на Бойко Борисов на площад „Гарибалди”.

Ето какво заяви Врабчев в интервю за БНР:

За комунизма:

„Ако комунизмът беше умрял като социален експеримент, би трябвало новата социална тъкан да го разгради, да го усвои, разложи и той да изчезне. Той остава, обаче не е жив. Това, което остава след нас, са едни „нетленни“ останки, това са мумиите. Светец не е.“

За инсталацията си „Мумията на комунизма“:

„Това е стара моя идея. Мой приятел ми каза: „Това трябва да го реализираш“ и аз реших, че форматът с този тип акции е подходящ. Оригиналният замисъл е доста по-мащабен за постоянно експониране. От една страна като автор страня от политиката, от друга страна, като личност съм ангажиран и граждански, и обществено. Въпреки че позицията ми в изкуството е да не правя политическо изкуство, въпреки че има политическото послание, специално мумията – тя е най-съдържателна като чисто концептуална и скулптурна работа.“

За Георги Димитров (1882 – 1949):

„Инсталацията не е препратка към мъртвото тяло на лидера по принцип и мумифицираното тяло на Георги  Димитров, останало в мавзолея на това място в продължение на десетилетия. Макар че като политическа личност не го уважавам, по никакъв начин умрял човек или личност не е обект на това.  Цялата концепция лежи върху неговото наблюдение и усещане за т.нар. преход, който продължава вече 30 години.”

За Прехода:

„Внушаването, че преход съществува означава, че той е нещо изолирано, а във времето и процесите няма статика. Както човек се ражда и остарява и всичко се променя. Опитът да се внуши, че има преход, че нещо се променя по този начин, е абсурден, тъй като това са процеси. За 90-те години се говори като за някакъв ужас на проява на демокрацията, паднал морал и т.н. Чакайте! Всички хора, активни през 90-те години, са най-истинският продукт  на комунизма. Те са оформени, възпитани, образовани от друга система.

30 години след промените България е единствената държава, в която прокуратурата е от сталински тип. Това мумификация ли е? Отношенията между хората, в бизнеса, в ежедневието, разчитането на „наши хора“, на „вратички“ в закона – даже те не са „врати“ в закона, а начин да функционира цялата система успоредно, паралелно. Ами това беше комунизмът – там всичко беше паралелно. И това остана като култура – да прескачаш, да нямаш отговорност – тези неща останаха като напластяване. Мисленето, че държавата е вездесъща, че пари се дават за нещо, че някой може изцяло да реши един проблем. Отсъства изцяло съзнанието за личната отговорност, за ролята на индивида в това да има демокрация, да има нещо различно. Това е мумията в нас. Аз затова казвам, че нашето съзнание и нашата култура са всъщност мавзолеят на тази мумия.”

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„До най-простите истини човек достига най-късно.“

Лудвиг Фойербах, германски философ, роден на 28 юли преди 217 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

Да - 40%
Не - 50%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За романа „Девети“, царското злато, Тодор Живков и пътеките на историята ни

 

Но защо при редактирането й са отпаднали шест глави, които Божилов ядосано вкарва в своя блог и дебело подчертава, че при преиздаването  на романа през 2023 г., когато си възстанови авторските права, книгата ще излезе в автентичния си пълен вид?

Заслуженият успех на „Братя“

 

За силното въздействие на сериала допринесе и още нещо – стегнатият му ритъм, компресираният разказ, умението да се пласира интересна и занимателна история в рамките на около 30 минути.

Уди Алън между „Осанна!“ и „Разпни го!“

 

„Само да вметна“  е дългоочакваното защитно слово на легендарния кинаджия