ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

Едва след войната в тази неголяма западноевропейска страна културата и изкуствата получиха по-широка обществена и държавна подкрепа. От 60-те години на миналия век насам субсидиите нараснаха чувствително. Осигурена по три направления (правителство, регион и кметство) духовната сфера зае най-сетне своето достойно място. Интересното е, че ако средствата от едно направление се увеличаваха - увеличаваха се и парите от останалите две. Отначало тази система имаше голям успех, но през първата половина на 80-те години, когато рецесията стигна своята кулминация, нещата трябваше да се променят. В края на всяка година се получаваше доста сериозен дефицит, което довеждаше до намаляване на субсидията за следващата. Правителството не можеше да скицира дългосрочни проекти и да осигурява възможности за нови и особено за експериментални прояви, които по принцип се приемат твърде добре в Холандия.  Нивото на заплатите и условията за работа (за творчество!) бяха твърдо установени. Реорганизацията бе неизбежна.

И ето: през 1985 година там създадоха концепция за новата структура на държавно субсидиране на културата. Само след една година тя влезе в сила под названието "Кунстенплан" (План за изкуствата). Този план е предвиден за един сравнително непродължителен период от четири години и предвиждаше разпределението на средствата в три основни категории:

а) структурна

б) дългосрочна

в) по конкретни поводи.

Първата е предназначена за основните културни институти в столицата Хага, в Амстердам, Ротердам и другите големи градове на страната, като например Кралския симфоничен оркестър, Театралния институт, големите оперни театри, и се дава за срок от четири години.

Втората е за големите професионални компании, като например, Драматичната компания "Микъри", и се дава максимум за три- четири години.

Третата е за експериментални, младежки и полупрофесионални творчески състави. Държавата е организирала специални комисии, които да дирижират разпределението на средствата.

Успоредно с тази финансово административна власт съществува и Обществен съвет по изкуствата, който наблюдава и оценява състоянието на различните институти и творчески състави. Разбира се, той е изграден изцяло с участието на специалисти. Този консултативен орган е в състояние да се противопостави на евентуална намеса на чиновници неспециалисти при оценката на отделни художествени факти или на новите проекти.

Холандската система е доста по-гъвкава и осигурява както последователността - отворена е за новостите и експериментите, осигурява максимална свобода в продължение на четири години, а това не е малък период в живота на един творчески институт. Трябва да подчертаем, че институтите в тази страна са автономни - държавата не контролира пряко дейността им, интересува се от общото им финансово състояние и полезността им за обществото и културата на Холандия.

Ефикасна е и системата на управлението на културните институти в това кралство. Например оперните театри се ръководят от съвети на директорите, в които влизат: административен директор - интендант, музикален директор - главен диригент, артистичен директор - режисьор  и финансов директор. За съжаление у нас длъжността е само една - директор - обикновено диригент, в редки случаи режисьор и това по принцип са лица без управленски опит, които при това "дърпат" главно към себе си. Оттам идват и неблагополучията в нашите театри.

Опитът на Холандия, страна със стара култура, с традиции в музиката, изобразителното изкуство, театъра и балета, макар и с не по-голям творчески потенциал от България, и с доста по-малко държавни институти, може да ни бъде от полза.

И още нещо твърде важно за наша информация: средствата от частни спонсори там не надвишават скромните 4-5 процента от цялата сума, необходима за издръжката на холандската култура. А бюджетът по това перо е над пет на сто, докато в България е десет пъти по-малък! Голямата отговорност там е поела държавата, както е в повечето страни от ЕС.

Само там, в Холандия, както и в цяла Европа, дори и в Македония и Турция, всичко е може би по-добре премислено и по-добре организирано, отколкото е у нас, където нелепата реформа с „делегираните бюджети” бавно, но сигурно ще погребе повечето от родните културни институти, а освен това нямат подобни смешни и несъстоятелни министри като нашите Банов и Рашидов.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ето последната ми бележка: Много работих! Моля, не ме будете! Никога. Заспивам завинаги. Хора аз ви обичах! Бъдете снизходителни!”  

Владимир Висоцки, руски бард, роден на 25 януари преди 82 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Светлината като едно от чудесата на света 

“Поеми на светлината” - пред нас е Мирозданието, лирически и философски преосмислено и преоткрито с цялата си красота.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.