ВИКТОР ЕРОФЕЕВ, DW

Колкото и да е странно: Великата октомврийска социалистическа революция, както комунистите кръстиха преврата от есента на 1917, наистина се оказва велика, ако съдим по резултатите от нея. Тя действително преобърна света, по думите на Джон Рийд, и се превърна в може би най-важното събитие на 20 век. От нея, като от приказно яйце, се излюпиха многобройни ключови явления.

Ако Октомврийската революция не се беше случила

Историята не познава условното наклонение, но въпреки това си мисля, че без Октомврийската революция нямаше да има и Хитлер. Та нали в началото на 1930-те години Съветският съюз начело със Сталин не разреши на левите сили в Германия - комунисти и социалдемократи - да се обединят. А един от резултатите беше, че във войната срещу Хитлер Съветският съюз изгуби 40 милиона души.

Без Октомврийската революция не биха били възможни нито Мао Дзъдун, нито най-новата китайска история с чудовищната „културна революция", с избиването на интелигенцията и с всичко последвало.

От друга страна, без Октомврийската революция трудно можем да си представим активното развитие на социалните институции на Запад и прехода от капитализма (такъв, какъвто го описва Маркс) към социална пазарна икономика и към едно общество, ако не на всеобщото благоденствие, то поне на цивилизованата демокрация. Всъщност, изгода от Октомврийската революция извлече именно Западът - защото се научи какво не бива да прави и съумя да представи достойна алтернатива на съветския тоталитаризъм.

Без Октомврийската революция нямаше да го има и днешното отровно огнище на международния тероризъм. Защото тероризмът на практика е наследство от безжалостната тактика на болшевиките да не подбират средствата за постигане на своите цели. Ярък и за съжаление заразителен пример в това отношение стана Куба с нейната най-прочута терористична икона - Че Гевара. На много места по света и до днес обожават този „професионален революционер", породен тъкмо от руската революция. А това доказва, че в самата човешка природа е заложено семето на насилието в името на утопични цели.

Без аналог в световната история

По своите резултати Октомврийската революция беше колкото велика, толкова и неудачна. Вече стана дума за въздействието ѝ върху света, а на самата Русия тя не донесе нищо положително. Докато английската, френската и другите европейски революции, независимо от кръвта и ужасите, се превърнаха и в двигатели на прогреса, за народите в Русия Октомврийската революция се превърна в чудовищна трагедия, която няма аналог в световната история. Ето защо, според мен, съвършено несъстоятелни са приказките, че разпадането на Съветския съюз било геополитическа катастрофа. В съветското литературознание често се използваха термините „въпреки" и „благодарение на". Ако приложим тази методика, за да опишем живота на народа в Съветския съюз, можем да кажем, че той оцеля и дори постигна сериозни успехи в науката и в културата въпреки Октомврийската революция и самото съществуване на СССР.

В СССР беше проведена страховита антиселекция на населението - унищожени бяха цели социални прослойки, от аристократите до селяните. Ние, руснаците, се превърнахме в случайни хора. Ние, руснаците, и до днес не можем да се измъкнем от помийната яма, в която ни навря Октомврийската революция, а в страната ни липсва всякаква политическа култура, да не говорим за политическа мъдрост. Всичко това също е резултат от революцията. Тя ни върна обратно в пещерите, към архаичните представи за добро и зло. Вдъхна ни чувството за превъзходство над всички останали, просто защото ние сме ние. В началото тя като див звяр разкъса всички руски национални ценности, които Толстой така прецизно описва в главите за семейство Ростови. После с помощта на всички несправедливости раздуха пожара на световната революция, а накрая се хвърли в чудовищния национализъм на сталинската епоха, като заличи човешкото достойнство и потопи хората в страх, който управлява Русия и до днес.

Твърдят, че болшевиките победили, защото обещали мир и земя. Но всичко това е чиста демагогия. Вместо мир дойде братоубийствената Гражданска война, а вместо да раздаде земя, по време на колективизацията революцията унищожи най-доброто селячество.

Защитниците на революцията ще кажат: ликвидирана беше неграмотността, проведе се успешна индустриализация, победихме във Втората световна война… Само че борбата срещу неграмотността започна още преди болшевиките, индустриализацията беше в пълен ход още в началото на 20 век, а за жертвите във войната вече писах по-горе.

Главата още дълго ще ни боли...

Но най-обидно е обстоятелството, че всъщност Октомврийска революция изобщо не е имало. Това беше просто успешен преврат. И както е при всеки преврат - събитията от есента на 1917 можеха да се случат, но можеха и да не се случат. Можеха просто да се размият, да се изпарят някъде в смрадливия въздух на Първата световна война. Да, Русия имаше нужда от революция - и тя се проведе през февруари 1917. А болшевиките просто се възползваха от нейните слабости и я потопиха в кръв, терор и лъжи. После пък се включи машината на разстрелите и на безсрамната демагогия. Тази смесица от страшни беди продължи и по-нататък. И се усеща и до днес, макар и с различни нюанси. Не можеш да помириш терора и цивилизацията, културата и насилието, демагогията и разума. Днешните опити на руската власт да помири всичко и всички също се изградени върху демагогията и атавизма.

В Русия животът е такъв, че ако искаш да оцелееш, трябва да живееш с надежди. С вечните надежди за едно по-добро бъдеще. Така и днес се надяваме, че новите поколения ще превърнат тази надежда в реалност и един ден ще се събудим в нормален свят. Главата още дълго ще ни боли, но все някога ще си отворим очите.

---

Виктор Ерофеев е един от най-известните съвременни руски писатели. Той е още литературовед и телевизионен водещ, кавалер на френския Орден на почетния легион.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Културата на човечеството не притежава нищо по-ценно, по-чудесно и по-важно от книгата.“

Герхарт Хауптман, германски драматург, роден на 15 ноември преди 157 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Любен Зидаров е много по-голям от това, което днес ще изплюем за него

Не е ли по-добре, когато става дума за изкуство, да имаме предвид, че то няма еднозначно възприемане, няма правилно или неправилно, след като вълнува.

Джоан Роулинг въобще знае ли, че у нас Хари Потър е кривоглед?

Защо толкова държим всичко да изглежда така, както е изглеждало преди 40 години? Джоан Роулинг въобще знае ли, че у нас Хари Потър е кривоглед и мършав?

Как Ндрангета източва еврофондовете

Дори в ЕС може да се каже, че вече въпросът не е „Дали организираната престъпност е във властта, а Колко власт тя притежава...” А какво да кажем за Западните Балкани? Ами за по-малко демократичните и дори несъвсем-демократични държави?