ДИМИТЪР АТАНАСОВ, "Свободна Европа"

Миналата седмица в условията на предизборна кампания се случи събитие, което бе еднозначно определено като неприемливо: директорът на 119. СУ Диян Стаматов, кандидат за общински съветник, се изкуши да използва училищните средства за общуване, за да агитира за себе си сред родителите на учениците от управляваното от него училище.

Сред възмутените коментари, центрирани основно около употребата на обществения ресурс в полза на персонални кариерни реализации, отиващи и до някои поп-сантиментални гледни точки за „свещения характер на българското школо“, сякаш беше пропуснат разговорът за причината за инцидента.

Но – подред.

Как се избира директор на училище

Според Закона за предучилищното и училищното образование (в сила от 1.8.2016 г.) директорите на училища се назначават „въз основа на конкурс“ (чл. 217, ал. 5). Процедурата се провежда от комисия, която включва представители на регионалното управление на образованието, на общинската администрация, на обществения съвет, а при държавните неспециализирани училища – и на финансиращия орган.

Всичко това звучи като възможност за провеждане на справедлив избор, в който се чуват гласове на различни институционални представители и различни гледни точки.

Навярно това би било така, ако в закона беше фиксирано условие не само за заемане на директорския пост, но и за освобождаването му.

Този дефект се наблюдава в голям брой законодателни актове: предвиден е механизъм само за попадане в дадената система, но не и за напускането ѝ, освен по логиката на влязла в сила ефективна присъда. Емблематичен е примерът с депутатите в парламента, които не подлежат на принудително отзоваване.

Как се освобождава директор на училище

Училищните директори – дръзвам да го заявя – са още една степен по-привилегировани. Нормативната база, регулираща директорството, не предвижда мандатност. Веднъж спечелил конкурса, застаналият начело на школото би могъл да изпълнява тази длъжност до пенсионирането си.

Трудовият договор на директор, който видимо не се справя, би могъл да се прекрати от онзи, който го е подписал – от министъра на образованието и науката, от министъра на младежта и спорта, от министъра на културата, от началника на регионалното управление на образованието в съответствие с профила на училището. Това пише в чл. 217, ал. 1 и 2 от вече цитирания закон. И нищо повече. Факт, който прави всяко уволнение на директор потенциално уязвимо в съда. Ето защо тази твърде неконкретна разпоредба практически не влиза в действие.

Нека да добавим отново и отсъствието на мандатно ограничение. За разлика от депутата, който пребивава в такава роля в 4 годишните рамки на мандата, директорът се оказва пожизнен абонат за поста си. Закрилян от трудовото законодателство, той изглежда неподлежащ на отстраняване.

Как се назначават и уволняват учители

На директора са поверени правомощия в пълен обем да сключва и прекратява трудови договори с учителите в повереното му школо. Чл. 216, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование отново не прави усилия да предпази страните от евентуален произвол.

Неограниченото право на директора в областта на кадровата политика направи възможно използването му за справяне с колегиалното инакомислие. Факт, на който всички бяхме свидетели преди няколко години, когато обществено достояние станаха данни за значим брой учители, отстранени от преподавателските си катедри в Класическата гимназия (НГДЕК), защото са се одързостили да не бъдат съгласни с методите на управление. Директорката заглушаваше алтернативните мнения чрез временни трудови договори – една несигурна форма, която създава усещане за нестабилност у учителите във връзка с работното им място през всяка следваща учебна година.

Пик на директорския произвол беше обстоятелството, че договорните отношения между работодателя и учителския актив, смятан за непокорен, бяха сключвани само за продължителността на учебната година, но не и за траещата два месеца и половина лятна ваканция – обстоятелство, което обричаше всеки носител на образователен проект, различен от този на началничката, и на материални затруднения. Да не следваш повелята на шефа имаше и парична цена, измерима в две и половина заплати годишно. Това – на фона на сравнително ниското заплащане в школската система. При тези условия и най-жилавият просветителски ентусиазъм е обречен на постепенно изтляване.

Недосегаеми. И с финансова власт

Безконтролният, но контролиращ всичко директор, беше превърнат от закона в практически недосегаема фигура. Ако добавим тук и финансовата власт, която предоставя инструментът на делегирания бюджет, ако допълним картината с неограничените правомощия в областта на обществените поръчки, то директорите далеч повече приличат на еднолични собственици, нежели на назначени с поръчение да управляват училището в името на обществения интерес.

В света на рационалното директорските позиции са времево ограничени, а при избора на всеки нов началник биват изслушани и мненията на колегиите. Доказано е, че пречка пред склонността към злоупотреби от всякакъв характер е реалната възможност шефът да се озове отново на равнището на бившите си подчинени. Ето защо подобен род представителство често пъти има и още едно ограничение – два последователни мандата максимум.

Професионалните качества на Д. Стаматов тук няма да бъдат поставяни под въпрос. Не защото няма причина за това. Наместо напълно заслужената унищожителна критика бих положил по-общия въпрос, чиито отговор би съдействал за справяне с явлението, а не с носителя му: дали, прочее, ако школският директор беше форматиран от юридическата база като мениджър, а не като средновековен феодал, агитацията през електронния дневник би била възможно мислима?

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Една от най-големите трагедии на човечеството е, че моралът е бил отвлечен от религиите.”

Артър Кларк, английски фантаст, роден на 16 декември преди 102 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

Да - 83.3%
Не - 3.3%
Колебая се - 10%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Музиката лекува, но може и да убива

Повечето български ученици завършват училище, без да са влизали в театъра, в операта или в концертната зала.

Вечерта, в която "Музикферайн" заговори на български

Саша Гьотцел: "Концертът на Софийската филхармония под диригентството на Найден Тодоров беше фантастичен! Мога само да кажа: Браво! Браво! Браво! Не само София, но и цяла България трябва да се гордее, че има такъв филхармоничен оркестър."

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.