ВЛАДИ ХРИСТОВ, "Стършел"

През 1998 година писателят Людмил Станев издаде „Няма такава книга“. 21 години по-късно хора, които не четат книги, създават партия „Няма такава държава“.

Държава има, но има нещо доста сбъркано в нея. Кражбите са част от нормалността. От разбитите ни мазета – до липсващите в банките милиарди. И новоизлюпените родни политици не остават назад. Още едва регистрирана, около новата партия на Слави Трифонов „Няма такава държава“ гръмна скандал за кражба. В социалните мрежи будни граждани алармираха, че логото на учиндолеца, представляващо трибагреника на фона на човешка ръка, е откраднато от украинската партия „Гражданска позиция“. Отделно в член 5 от закона за политическите партии е записано: „Политическите партии не могат да използват в своите символи герба или знамето на Република България“.

Каква стана тя! Освен кражба на интелектуална собственост имаме и друго закононарушение. Както казваше инспекторът в „Опасен чар“: „Лошо, Трифонов, лошо!“.

Ако се замислим, тези кражби са си съвсем в реда на нещата. Години наред „Шоуто на Слави“ засипваше телеаудиторията с крадени от руски сайтове вицове. Сега електората го чака същото, но с предизборните обещания.

Всъщност не съм съгласен с тези, които твърдят, че мястото на Слави не е в политиката. Напротив, както вече стана ясно, той и компанията му владеят много добре основното „качество“ на българските политици – кражбата. Щом може някой да краде идеи, защо като влезе в парламента да не краде милиони. Така де – и едната, и другата кражба стават много лесно, особено ако се целиш в електорат, който дори в Гугъл няма да потърси дали нещо е крадено. „Ние такива най ги обичаме!“, биха възкликнали новополитиците. Колкото по-малко информирани е гласоподавателят – по-добре.

Следващите парламентарни избори ще бъдат през 2021 г. Дано феновете на учиндолския пишман политик дотогава прочетат „Няма такава книга“ на Людмил Станев. Може да им е първата книга от училището насам, но пък кой твърди, че прогресът е бързо нещо.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 89 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.