ТАТЯНА ВАКСБЕРГ, "Свободна Европа"

Петер Хандке може и да е голям писател, но за голяма част от света той е и защитник на геноцида, който сърбите извършиха срещу босненските мюсюлмани през 90-те. Това е мнението на много хора и организации, реагирали в последното денонощие срещу връчването на Нобеловата награда именно на този автор.

Победителят в съревнованието беше обявен около 14 часа българско време в четвъртък. В следващите 5 часа Нобеловият комитет беше залят от възмущението на босненци и хървати, както и на различни писателски групи.

"Потресени сме", написаха от Американския ПЕН център – писателската организация, която защитава човешките права. "Абсурдно и срамно", написа Влора Читаку, посланичката на Косово във Вашингтон.

В петък информационните агенции продължиха да предават протестните писма срещу връчването на Нобеловата награда по литература на австрийския писател.

Да, имаше и приветствия за присъждането на Нобеловата награда за Хандке. Не само в Сърбия, и не само в среди, настояващи на разделянето на "чистата" литературата от политическите прояви на съответния автор.

За българите е много трудно да формират преценка, защото Хандке почти не е превеждан. Тези, които го познават, или четат произведенията му на други езици, или са си съставили мнение от неговите публични прояви.

Кое поражда недоволство

В основата на бурната реакция е фактът, че Петер Хандке отиде на погребението на сръбския диктатор Слободан Милошевич, а освен това държа и реч на гроба му.

Милошевич беше съден за геноцид и престъпления срещу човечеството в Хага, но почина преди делото да достигне до какъвто и да било финал. Междувременно Трибуналът за бивша Югославия вече беше завършил няколко дела, по които се казваше, че сръбските сили са извършили геноцид спрямо босненските мюсюлмани в анклава Сребреница.

За много босненци, проследили снощи решението на Нобеловия комитет, наградата за Хандке е омаловажаване на престъплението, извършено от сърбите в Босна.

Петер Хандке е роден в южна Австрия през 1942 г. в семейството на австриец и словенка. Той никога не е губил интереса си към събитията в бивша Югославия, част от която беше и Словения. За изненада на много сънародници на майка му, от самото начало на разпада на голямата федерация Хандке защитава сръбската позиция. Предизвиква възмущение с това, че сравнява сърбите с евреите от времето на Втората световна война. После си връща думите обратно, но потърпевшите никога не ги забравят.

"Понякога ми се иска да съм сръбски православен монах, който се бори да запази Косово", казва той навремето.

Далече в 90-те

Просръбската позиция на Петер Хандке става медийно известна още при първоначалното надигане на сръбския национализъм и е "бетонирана" през 1996 г., когато войната в Босна току-що е свършила. Тогава той публикува своя пътепис "Зимно пътешествие по Дунав, Сава, Морава и Дрина или Справедливост за Сърбия". Следва нов пътепис: "Страна на думите. Пътешествие в Каринтия, Словения, Фриули, Истрия и Далмация" (1998). В последвали негови произведения също се засягат в някаква степен Югославия и войните в нея.

Следват негови медийни изяви за това, че трибуналът в Хага "допуска" фалшиви показания, а след това и писма до съдиите с искане да се освободи Милошевич.

Творчеството на Ханке е неделимо от неговите политически прояви по отношение на войните в Югославия. Не случайно американският ПЕН център описва Хандке като "писател, който упорито поставя под въпрос подробно документирани военни престъпления" и не бива "да бъде награждаван в името на своята езикова самобитност". Последното уточнение се дължи на Нобеловия комитет, който мотивира наградата си за Хандке включително и заради приноса му към езика.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Културата на човечеството не притежава нищо по-ценно, по-чудесно и по-важно от книгата.“

Герхарт Хауптман, германски драматург, роден на 15 ноември преди 157 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Любен Зидаров е много по-голям от това, което днес ще изплюем за него

Не е ли по-добре, когато става дума за изкуство, да имаме предвид, че то няма еднозначно възприемане, няма правилно или неправилно, след като вълнува.

Джоан Роулинг въобще знае ли, че у нас Хари Потър е кривоглед?

Защо толкова държим всичко да изглежда така, както е изглеждало преди 40 години? Джоан Роулинг въобще знае ли, че у нас Хари Потър е кривоглед и мършав?

Как Ндрангета източва еврофондовете

Дори в ЕС може да се каже, че вече въпросът не е „Дали организираната престъпност е във властта, а Колко власт тя притежава...” А какво да кажем за Западните Балкани? Ами за по-малко демократичните и дори несъвсем-демократични държави?