РАЙНЕР ХАНК, faz.net

Изкуството не би трябвало да се търгува като всекидневна стока. Действителността обаче е точно обратната – пазарът на изкуство е първична форма на пазарна икономика. Ето защо една картина може да достигне цена от 450 млн. долара.

 От 24 октомври Лувърът ще представи изложба на "гениалния творец с много таланти". В изложбата обаче няма да бъде включена най-скъпата картина на Леонардо. Не, не става дума за "Мона Лиза", тя вече си е в Лувъра. Това е "Спасителят на света" (Salvator mundi), която представя Исус с възторжен поглед като спасител на света и владетел на вселената.

„Спасителят на света" е не само най-скъпата картина на Леонардо, но и най-скъпата картина в света изобщо, след като през ноември 2017 г. беше продадена за 450 млн. долара макар учените да спорят дали тя е автентична. Никой не знае точно къде се намира в този момент. Как може обаче картина, чието авторство не е сигурно, да струва 450 млн.  долара?

Казват, че пазарът на изкуство има собствени закони. Искам обаче да предложа друга версия - пазарът на изкуство е нещо като първоначална форма на пазарната икономика. 

Милиони печалба без особени усилия 

За тези, които не са запознати с историята на "Спасителя на света", ето я накратко. Всичко започва на 5 март 2008 г., когато на изкуствоведа от Оксфорд и специалист по Леонардо да Винчи - Мартин Кемп, е показана картина на дотогава неизестен средновековен майстор. Кемп е наелектризиран. Почувствал се "като в присъствието на Мона Лиза" и веднага бил сигурен, че става дума за оригинал на италианеца.

Откритието задейства като разширяване на предлагането на изключително "твърд" пазар. Парите на богатите, така да се каже, имаха нужда от нещо свежо и цената скочи до тавана. През 1956 г. "Спасителят на света" е можело да бъде купен само за 45 британски лири. През 2013 г. в Женева обаче консултант и търговец на предмети на изкуството трябваше да плати 80 млн. долара за картината. Тъй като подобно собственост не му беше по силите, той скоро я продаде на руски олигарх и колекционер за 127,5 млн. долара. Никак не е лошо - печалба от 50 млн. долара само за един предмет при това без риск и труд.

Замъците на световния капитализъм в изкуството 

Откакто олигархът се ядоса заради голямата печалба, прибрана от консултанта, двамата вече не са приятели. Между другото и олигархът не може да се оплаче. Четири години по-късно той реши да пусне картината на търг в „Кристи”. Саудитски принц веднага се оказа готов да даде вече 450 млн. долара. Оттам следите се губят. Сега картината би трябвало да е собственост на престолонаследника на Абу Даби, който преди година искаше да я представи тържествено в арабския Лувър. Това обаче не се случи.

Отдавна никой не е виждал картината. Тя вероятно е потънало в някое от така наречените "свободни пристанища" в Женева. Тези безмитни складове са възхитителни дворци на световния капитализъм визкуството, недостъпни за обикновените хора музеи на много богатите Първоначално те бяха създадени за транзитна търговия. Сега обаче са складове, в които се съхраняват стоки, без за тях да трябва да се плащат мита или ДДС. Често произведения на изкуството остават там с години, през които многократно сменят собственика си. Никой не знае за колко стотици милиони долари става дума.

Като бутилка скъпо вино

Произведенията на изкуството днес са нещо като недвижими имоти. Те могат да остана на склад с години, сменяйки собственика си многократно, без да се плащат мита или данъци. Търговията е анонимна и непрозрачна. Достатъчно е агенти на продавача и купувача, най-често адвокати, да се договорят. Има сериозни предложения пазарът на изкуство да се организира като фондовия. Тогава "Спасителят на света" дори би могъл да се раздели на хиляда виртуални парченца и за 450 млн. долара. Всичко това доказва, че изкуството е чиста проба капиталистическа търговска стока. Дали все пак освен пазарната си стойност една картина има и нематериална? Да, твърдят изкуствоведите, чийто нормативен монопол върху оценяването противодейства на разменната стойност на стоката. Вярно е поне това, че произведението на изкуството има двойнствена природа, подобно на бутилка скъпо вино, компания, парче злато или някой недвижим имот.

Всички тези категории стоки освен за инвестиции имат и друго предназначение. Човек може да "унищожи" виното, при което прекрасното бордо вече не струва нищо. Златото може да се носи като диадема, в къщата може да се живее, а в някоя фабрика - да се работи.

Първична форма на пазарна икономика

Фактът, че произведението на изкуството всъщност е търговска стока, не означава, че художествената му стойност не играе никаква роля. Дори напротив, нематериалното, аурата и вечната слава на Леонардо да Винчи оправдават фантастичната цена. Някоя обикновена дъска от времето на Ренесанса, боядисана с шарени бои, не би предизвикала интерес. Никой не би построил за нея силно охранявано хранилище.

Никой олигарх или шейх не би се заинтересувал. Като търговска стока изкуството е крайно светско. Следва да се предположи, че престолонаследникът на Абу Даби е равнодушен към религиозния смисъл на иконата на Христос.

Той би купил и някой индийски Буда, стига в момента да е желан на пазара. Междувременно теорията ми, че пазарът на изкуство е първична форма на пазарна икономика, вече би трябвало да е ясна. Той е "нерегулирана джунгла", според Мартин Кемп. Продавачът и купувачът на пазара не дължат на никого обяснение защо търгуват. Те не трябва да обявяват пред никого сделката си. Митата и данъците са превишаване на правата на държавата, която иска да получи част от стойността.

Модел, а не специален случай

Цените са това, което някой е готов да плати, независимо колко скъпо или евтино някакви експерти оценяват предмета. Печалбите идват от разликата между стойността на покупката и продажбата. Ако някой има късмета от един продукт да спечели 50 млн. долара за един ден, то той просто има късмет. Пазарите сами по себе си не са нито морални, нито неморални. Точно поради това те трябва да бъдат регулирани.

В крайна сметка противопоставянето между изкуство и икономика се губи. Икономистът Холгер Бонус през 1990 година написа една хубава книга за "неистинската икономика". "Това, което е в сила за един Рембранд или Пикасо, важи и за първокласните недвижими имоти и дори за "твърди" носители на стойност като парите, златото и ценните книжа", написа той. Следователно, изкуството е модел, а не специален случай в пазарната логика. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Интелигентният човек се бори за изгубени каузи, защото осъзнава, че останалите не са каузи, а просто ефекти.“

Е. Е. Къмингс, американски поет и драматург, роден на 14 октомври преди 125 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .