СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА, „Сега“

Въпреки усилията на правителството по връщане на отпадналите ученици и задържането им в клас България остава на пето място в ЕС по брой на преждевременно отпаднали от образованието младежи. У нас през 2018 г. този процент запазва нивото си от предходната 2017 г. - 12.7%, като по-зле продължават да са само Малта - със 17.5% рано напуснали системата, Испания – 17.9%, Румъния - 16.4 и Италия - 14.5%.

Това е един от изводите в Обзора на Европейската комисия за образование и обучение за 2019 г. Сред останалите негативни констатации са тези за изоставащ бюджет за образование, липса на достатъчно и добре квалифицирани учители, лоша материална база в училищата.

Миналата година за първи път от 6 г. насам ЕК отбеляза намаление в дела на преждевременно напусналите обучение млади хора между 18 и 24 г. - от 13.8% през 2016 г. на 12.7% през 2017 г. За 2018 г. обаче процентът остава същият - 12.7% преждевременно прекъснали образованието си. До 2020 г. България си е поставила за цел да сведе този дял до 11%. "Твърде ранното напускане на образователната система без подходящо образование и умения е особено проблематично сред ромите и в селските райони, където бедността е на по-високи равнища, а качеството на образованието обикновено е по-ниско. То също така представлява проблем от гледна точка на пазара на труда предвид нарастващата нужда от висококвалифицирани работници и намаляването на населението в трудоспособна възраст и на учащото население", констатират наблюдаващите.

За поредна година докладът констатира влошаване на обхвата на децата до 7 г. в предучилищна подготовка в България - от 86.5% през 2017 г. на 83.9% през 2018 г. при средно за ЕС 95.4%. По отношение на лицата между 30 и 34 г. с висше образование сме се подобрили - процентът им се увеличава от 32.8% през 2017 г. на 33.7% през 2018 г., но въпреки това резултатите са далеч от националната цел да имаме 36% висшисти в тази възраст и от средния процент за ЕС, който е около 40%. Участието на възрастните

българи в процеса на учене през целия живот бележи слабо увеличение от 2.3. на 2.5%, но продължава да бъде значително под средното за ЕС от 11.1%.

Образователната система в България все още е недостатъчно финансирана, въпреки че публичните разходи за образование се увеличават. "През 2017 г. общите бюджетни разходи в България за образование се повишиха с 8% в реално изражение в сравнение с предходната година, като се равняват на 3.6% от БВП. Въпреки това подобрение публичните разходи за образование са все още сред най-ниските в ЕС и са значително под средната стойност за ЕС от 4.6%", пише още в доклада. В него се алармира и че "образователната инфраструктура спешно се нуждае от модернизация". "Съществуват значителни различия по отношение на

качеството на учебните заведения, като по-бедните общини са поставени в особено неблагоприятно положение. В училищата често липсват основни съоръжения или оборудване, а освен това те не разполагат с лаборатории или спортни съоръжения. В допълнение поддържането на подходящо отопление през зимата е предизвикателство в редица училища в по-бедните общини. Налице са помалко на брой добре снабдени с цифрови технологии училища и свързани училища в сравнение със средните стойности за ЕС", описват мрачната картина експертите.

От ЕК заключават, че усилията на кабинета за модернизиране на системата за образование и обучение продължават, но "подобряването на нейното качество, приложимост за пазара на труда и приобщаващ характер продължава да бъде предизвикателство". "Демографските тенденции и увеличаващият се недостиг на умения означават, че България трябва да инвестира повече в квалификацията на своята настояща и бъдеща работна сила. Нуждата от повишаване на квалификацията и преквалификация на възрастното население е голяма, но участието в обученията за възрастни е слабо. Престижът на преподавателската професия е нисък, а работната сила в сектора на преподаването застарява", констатират още анализаторите.

 

АКЦЕНТ

Тазгодишното 8-о издание на Обзора на ЕК за образование е насочено към учителите. Специално за България в това отношение се посочва, че "нуждата от по-добра подготовка на преподавателите с цел справяне с предизвикателствата в класните стаи е голяма".

От ЕК цитират международното проучване на ОИСР в областта на преподаването и ученето (TALIS), според което именно в страната ни е отчетена една от най-големите нужди от продължаващо професионално развитие на знанията на учителите в областта на предметите, които преподават (19% при средно за ЕС 6%), познаването на учебната програма (20% при средно за EС 5%), педагогическите компетенции (17% при средно за EС 8%) и уменията в областта на ИКТ (23% при средно за EС 16%). Процентът на педагозите, по отношение на които се отчита значителна нужда от обучение относно поведението на учениците, управлението на класната стая и преподаването в мултикултурна или многоезикова среда, също е по-висок от средните стойности за проучените 23 европейски държави, отбелязват изследователите, посочвайки, че "продължава да е налице значителна нужда от по-добра

подготовка на новите преподаватели". Въпреки че процентът на завършилите програми за обучение на преподаватели е приблизително колкото средния за ЕС, само 60% от тях в действителност започват да упражняват професията. "Макар като цяло да е непопулярна сред младите българи, преподавателската професия е особено непривлекателна за мъжете, които съставляват едва 17% от преподавателите в училищата при средна стойност за ЕС 28%", пише още в доклада.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Имах красиви, интелигентни и грижовни майка и любима жена… Те са моята незаличима мярка за мъдрост и привлекателност, които изграждат мъжа и го правят силен и верен…”

Стефан Данаилов, актьор и преподавател, роден на 9 декември преди 77 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.