“В Англия, изобщо в Европа, имат твърде грешно понятие за българите. Аз съм слушал и, да си кажа честно, до последно време сам мислех, че те са диваци, не по-цивилизовани от американските индианци. Представете си моето учудване, когато узнах, че почти всяко българско село има училище и училищата, които са оцелели от пожара, се намират в цветущо положение. Те се издържат от суми по доброволен налог не само без правителствени подбуди, но и въпреки многобройните мъчнотии, правени от властите. Обучението в училищата е безплатно, еднакво за бедни и богати. И надали ще се намери българско дете, което да не знае да чете и да пише. Изобщо процентът на грамотността в България не е по-малък от тоя в Англия и Франция.“

Когато през април 1876 г. пламва огънят на въстанието и беззаконието във фалиралата Османска империя взима връх, английският вестник „Дейли нюз“ изпраща кореспондента си Джанюариъс Макгахан. Журналистът отразява и Руско-турската война (1877/78). Така че той е имал достатъчно време да се запознае с тогаващата действителност. През 1880 г. на български е издадена част от кореспонденцията му, преведена от Стефан Стамболов.

Коментари  

0 #1 Райна Бакалова 18-09-2019 08:58
Посочената статия споделих в раздела си
"История"заради положителното загла-
вие и истинската публикация за високото
ниво на грамотност на българина,сравнено
с това на англичани и французи,преди 1880г
Няколкото уводни реда са възмутителни,но
не това е била мисълта на Макгахан,а
наптотив.БЛАГОДАРЯ за вашата забележка !
Цитиране
  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Човек не може да живее само с миналото. Но миналото живее в човека, то присъства в неговите най-скрити глъбини, то е връзката му с нещата, с хората, с времето. Миналото – то е ретроспективът на настоящето. “

Константин Константинов, писател, преводач и мемоарист, роден на 3 август преди 130 години

Анкета

Ще купувате ли повече книги, като падне ДДС?

Да - 41.7%
Не - 33.3%
Зависи - ако намалят цените - 16.7%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.