ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

При гостуването си у нас, очевидно недоволен от членството ни в ЕС и НАТО, Путин, реши да ни засегне и заяви, че кирилицата била дошла не от България, а от... Република Северна Македония. За съжаление, нашите свикнали да се огъват пред чуждите си колеги, управници и този път не реагираха адекватно. Допуснаха и арогантното поведение, неприсъщо за едно духовно лице, на руския патриарх. 

Някои решиха, че Путин казал това случайно, че било едва ли не шега и омаловажиха обидата. Но нека да кажем истината: това пренебрежително отношение на някои кръгове, хора и медии в днешна Русия не е от вчера. В интернет можете да срещнете много документални филми, клипове и изказвания против България. Има и немалко подобни публикации в печата. За съжаление, нашите руски братя, с малки изключения, отричат голямата заслуга на малка България (но през Средновековието по европейските мащаби България е била империя!) за тяхната книжовност, религия и култура. Мнозина от тях имат все още имперско самосъзнание, остатък от Сталиновата Русия (СССР). А и напоследък се лансира политика за реабилитация на Вожда на световния пролетариат. Но това е друга тема, изискваща друг коментар. Лошото е, че нашите заслуги към руската култура, писменост, книжовност, религия (покръстването) се омаловажават и дори направо отричат. А някои медии и лица, като например, говорителката на Путин са направо антибългарски настроени. Преди година нашата национална опера, сега във възход!, гостува триумфално в Москва. Публиката и специалистите я оцениха изключително високо. Директорът на Болшой театър призна, че там в момента нямат силите да реализират така мащабно тетралогията на Рихард Вагнер „Пръстенът на нибелунгите”, както това е направила нашата опера с режисьора акад. Пламен Карталов. Но се намери и един вестник, от големите, „КомерсантЪ”, който се опита да оплюе и дори окарикатури блестящите спектакли. Всъщност, този вестник постоянно ни напада... 

Наскоро в Москва беше експонирана изложба, посветена на кирилицата. С неточен текст, фалшиви карти,  нескопосани рисунки и снимки се „доказваше”, че тя е създадена не в България, а всъщност, незнайно точно къде! България просто отсъстваше и на картите, и в текстовете. Нещо повече, Руската държавна телевизия – Първият канал - излъчи документален филм, заснет в Гърция, Чехия, Италия и Русия, в който обстойно се представят мисиите на Кирил и Методий в Панония, Рим, сред хазарите, но не се споменава за България и за Преславския царски двор, където от учениците на Кирил и Методий  (Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий) се сътворява тази азбука, кирилицата, доказала се като една от най- съвършените писмености в света.

В статия на немски автор в списание „Дер Шпигел”, написана по руски източници, четем следното абсурдно твърдение:

„Около 861 г. византийският император Михаил ІІІ изпратил гръцките братя  Кирил и Методий като мисионери в... областта между Днепър и Волга. Двамата свещеници и учени донесли на изгряващата Руска империя кирилската азбука и православното християнство”.

Наистина абсурдно! Смешно! Мисията на Светите братя не е била в „изгряващата Руска империя, а в Хазарския аганат. Хазарите не са нито славяни, още по- малко руснаци, а тюрки. А самата мисия се оказала неуспешна – Кирил и Методий не са могли да покръстят и християнизират този лутащ се между християнството, исляма и юдаизма, азиатски народ. 

Покръстването и християнизирането на Русия става едва през 988 година, цели 120 години след покръстването на България при Борис- Михаил ( 863 г.), когато братята Кирил и Методий отдавна не са между живите. По това време се пренася и азбуката и в Киевска Рус (първата руска държава) възниква и руската редакция на нашия, старобългарския език и на нашата, старобългарската литература.

Разбира се, големите руски учени, специалисти по средновековна история и литература, знаят добре това. Защо историческите източници са съхранени. Част от тях са в Киев и Москва. Ето какво е писал проф. Сергей Никитин в една от своите статии:

Руският народ никога няма да забрави, че писмеността си и славянската литература той е получил от България в онова време, когато  руска литература и писменост още не са съществували”.

Ще спомена и добре познатия и уважаван у нас акад. Дмитрий Лихачов. Той нарече старата българска държава „Империя на духа”!

Големият руски учен и философ академикът- дисидент от Петербург  бе от малкото братя- руснаци, които признаха и публично заявиха, че България е дала на Русия азбуката, писмеността, религията. Защото там все още се говори за руска, а не за българска азбука и се отрича нашия голям принос в тяхната културна история. Да, онова, което на шега или на истина  каза Путин, че било от... Македония, може би без да знае, че Македония е всъщност изконна част от България, каквито са: Мизия, Тракия и Добруджа. Но това е друг въпрос – на политика. А тя невинаги е нещо нормално и чисто.  Смешно е сега нашите и македонските управници да се събират и да дискутират по абсурдната тема: „Общата българска и македонска история”! 

Ето какво пише акад. Лихачов в известния си труд „Развоят на руската литература от X до XVII век”:

„Чудото се обяснява обаче не само с гениалността на Кирил и Методий, на които се е отдало да създадат азбука, правопис (ортография), но и на основата на българския – великолепен, субтилен литературен език, способен да изрази най-сложните отвлечени идеи. Чудото се обяснява най-вече с това, че българският народ се е оказал способен да възприеме това. А способността за възприемане се е възпитавала у българския народ, защото България отдавна е била територия на велики култури и е била в съседство с тези просветени народи на тогавашна Европа”.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • НОРМА

    Правилата се спазват. Как университетът по музика във Виена избира преподаватели

    „Ако в един конкурс за диригент (преподавател) участват 70 кандидати, те първо биват оценени от трима души, които са външни за университета, например преподаватели в други университети“, казва Симеон Пиронков-младши.

     
  • ДИАГНОЗА

    Мирният руски атом

    И още един факт, съобщен от самия руски президент в едно от обръщенията му към нацията: 20 на сто от населението в Русия живее с по-малко от 5 долара на ден. Преведено на български по курса на деня, това означава да я караш с по-малко от 9 лева дневно.

     
 
 

„Не бях природно умен, а някой, чийто интерес трябваше постоянно да се привлича с нещо. Все още съм такъв, за съжаление.“

Джеръми Айрънс, английски актьор, роден на 19 септември преди 71 години

Анкета

Трябва ли да има оставка по случая "Дарина Такова"?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Откриватели на звезда, наречена „добрина”

За първи път на български двама известни румънски драматурзи – Михаил Себастиани и Думитру Раду Попеску.

Патриотичните  уроци на Александър Йорданов

Авторът държи да го четат и познават и по-младите читатели – затова често така  задълбочено описва събития, които слабо се познават.

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.