ОГНЯН СТАМБОЛИЕВ

ХХV издание на основания през 1958 година букурещки фестивал, носещ името на класика на румънската и световната музика, композитора, цигуларя и диригента Джордже Енеску (1881-1955), с почетен президент, именитият Зубин Мета, наистина респектира както с обема на проявите си – близо 70 в 5 зали за три седмици (31 август- 22 септември), така и с броя и нивото на участниците си. А то е изключително. Бих казал, че този високобюджетен фестивал определено превъзхожда по своите мащаби повечето от най-големите подобни форуми в света, включително тези на Париж, Атина, Берлин, Залцбург, Мюнхен. В северната ни съседка, която съвсем не е в стопански разцвет, не се циганят когато стане дума за култура, при това за стойностната култура, не и за поп-а, рок-а, джаз-а  и чалгата. Там няма „реформи”,  няма „делегирани бюджети”, няма закрити оркестри и театри и бедстващи, унизени музиканти със заплати вече по- малки от чистачките по улиците! 

И тази година броят на оркестрите е близо 20, като 10 от тях са определени в програмата като „големи”. (Тук ще отворя една скоба:  Преди няколко години нашите западнали, по вина на държавата, „Софийски седмици”, канили преди години Френи, Карерас, Серджо Челебидаке и Караян!), не можаха да платят дори пътните и хотела на най-близката до столицата филхармония на Пловдив, която уви, вече е съкратена след разрушителната „културна” реформа на ГЕРБ!/.

Освен оркестрите домакини - Букурещката филхармония „Енеску” и Радиооркестърът, филхармониите на Клуж, Яш и Темишоара,  хоровете на Радиото, Консерваторията и познатия и у нас „Мадригал”, а също и филхармониите на Клуж, Сибиу, Яш и Темишоара, в афиша четем имената на: Филхармонията на Санкт Петербург, тази на Осло, оркестрите на „Радио Берлин” и „Радио Варшава4, Концертгебау, Холандия, Дрезденската Щатс Капеле, Националните оркестри на Париж и Лил, Оркестър „ Евгений Светланов”, Москва, Филхармониите на Монте Карло, Оркестърът на „Радио Виена”,  Националната филхармония на Молдова, Кралската филхармония от Лиеж, Белгия...

Голям е броят и на елитните камерни формации – квартети, триа, квинтети, камерати.  Сред тях ще спомена „Европа Галанте” на Марио Бионди от Италия, познатата ни от „Мартенските дни” Кремерата Балтика, Камеристите от Ла Скала, Камерата Регала, Букурещ, Гран Капело, Мадрид, Камерата на Базел с концертно изпълнение на моцартовия „Дон Жуан”, 

Един нов момент е програмата „Фестивалът „Енеску” по света”. В осем премиерни концерти ще прозвучи главно музиката на великия румънец, изпълнена от чужди оркестри, диригенти и солисти в: Лондон, Берлин, Торонто в далечна Канада , Флоренция, Дрезден и Кишинеу. Ето, това се казва представяне на родната музика по света! Наистина, уникална идея...Преди години на нашите Мартенски дни в Русе всеки чужд оркестър изпълняваше поне по едно българско произведение.

Интересното тази година е, че продължава успешната нова идея на организаторите на фестивала да го изнесат от столицата и в страната – този път в 27 града на Румъния, при това не всички са от най-големите, за да може публиката от цяла Румъния да вземе участие в този невероятен, мащабен празник на Евтерпа. Нещо за което ние, в България, която е вече изцяло по знака на софиоцентризма, можем само да мечтаем. Но властта там не счита, че всичко трябва да се струпа в столицата, а останат част от страната да е ощетена, както е от десетина години у нас! 

Гостуващите първостепенни солисти са повече от 50. Има редица световни имена. Няколко суперзвезди на съвременната опера:   колоратурното сопрано Диана Дамрау, първата певица на Германия (между другото, румънска възпитаничка) , тенорът от Париж Роландо Вилазон, американското мецосопрано Джойс Ди Донато...

Преобладават цигуларите-виртуози, челистите и пианистите. Сред тях е и нашата сънародничка, лауреатката на конкурса „Енеску”,  пианистката Виктория Василенко от София и това е единственото българско участие в този най-престижен световен форум на голямата музика. 

Листата на диригентите е наистина впечатляваща:  артистичният директор Владимир Юровски от 2006 г. шеф на Лондонската филхармония, Гидон Кремер, Марис Янсонс, Максим Венгеров, Джанандреа Нозеда, Кристиан Мандял, Фабио Луис, Кирил Петренко, Лорънс Фостър, Антонио Папано, Валери Гергиев...

Залите са четири. Най-прочутата е на Атенеума, кръгла, барокова,  с разкошна архитектура, невероятно красива, със съвършена акустика, с повече от 1000 места, построена през 1888 година с национална подписка под надслов: „Дайте един лей за Атенея!”. Малцина знаят, че сред големите дарители е и именитият българин Евлоги Георгиев, дал 200 000 златни лея за изграждането й. Големите световни оркестри изнасят програмите си в Голямата зала на Двореца (букурещкото НДК), построена в края на 60-те години, с 4000 места. Третата зала е на Радиото (1000 места), четвъртата на Музикалната академия. От няколко издания насам общината в Букурещ изнася и част от концертите на открито – на площада „Джордже Енеску” (пред Атенеума и Кралския дворец, сега художествена галерия),  като при това те са със свободен вход. Наскоро в Румъния бяха намалени драстично данъците за входните билети от 20 на 5 на сто, докато у нас....У нас няма никакви данъчни облекчения. Бюджетът ни за култура е повече от обиден, музикантите получават колкото метачките по улиците и скоро музикална европейска България ще остане без инструменталисти и певци!, имаме нужда и от нова концертна зала в столицата, а оперите на Пловдив и Варна са без сгради и свои сцени, но затова пък там са ненужните скъпи и грозни бетонни арени на Б.Б. 

За програмата е излишно да говорим. От най-старата музика, през всички епохи и стилове, до днешните автори. Всъщност фестивалът е с четири направления: „Големи оркестри”, „Камерна музика”, „Съвременна музика”, „Музика в полунощ”.  В рамките на фестивала има много изложби, премиери и един уникален симпозиум, на който са поканени  значими имена на композитори от цял свят. Чуждите музиканти и оркестри включват в програмите си поне по един от опусите на Енеску като израз на почит към големия музикант и към този наистина невероятен по своите мащаби форум на голямата музика. Фестивал, достоен за “Гинес”, с който северната ни съседка и нейните ръководители с право се гордеят. А нашите? Б.Б. не знае откъде се влиза в Националната опера и в зала “България”, докато румънските министри и депутати си купуват отрано билети и знаят букурещките зали...

 

П.П. А националното радио, което (за разлика от нашето „естрадизирано БНР) отблизо 30 години има и отделен 24-часов ефирен канал за художествена музика, записва или предава пряко целия фестивал по Букурещ- 2 и  Радио „Джордже Енеску”... 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Отказах се от опитите си да бъда перфектна. Има много по-важни неща.”

Ан Хатауей, американска актриса, родена на 12 ноември преди 37 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

Да - 61.5%
Не - 11.5%
На Токарчук – да, на Хандке – не. - 23.1%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Как Ндрангета източва еврофондовете

Дори в ЕС може да се каже, че вече въпросът не е „Дали организираната престъпност е във властта, а Колко власт тя притежава...” А какво да кажем за Западните Балкани? Ами за по-малко демократичните и дори несъвсем-демократични държави?

"АПАРТ" -  театрална култура и човещина

Драматургично текстовете са подбрани чудесно от Людмила Сланева. Подобни текстове са огромен риск, защото можеш лесно и неусетно да минеш в нещо като рецитал или емоционален шантаж, което веднага би се усетило от публиката. 

Завръщане към корените на сагата

Камерън създава завладяващ, емоционално наситен, стегнат , суперзрелищен спектакъл, с ясни послания – трябва да се борим за съдбата си и да надделеем над амбициите на машините.