НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ

 nslatinski.org

 

 

 

 

1.

  Ние отдавна си се знаем, заживяхме си с простотата, простотията, простащината и опростачването. Разбрахме (се) вече, че за да се разберем, трябва да сме прости, а като всички сме прости, за всичко ще се разберем. Докато всички разберем колко прости сме станали и как просто не ни е срам от това.

  Но трябва да (се) разберем простотията да си остане за домашна употреба. Свикнали сме с нея, никак не ни пречи, с нея си живеем бая години вече. Обаче ако започнем да си я показваме навън, може да ни излезе име, че сме прости. Ала дори това не е главното. Главното е, че както не остана съсед ядосан на простотията ни, някой ден може да стане нещо просто - ей така, като си говорим простотии, да предизвикаме някоя война срещу нас на разгневен комшия или дори на регионална сила. Просто не ми се мисли ако ядосаме някоя велика сила.

  Мислите, че се шегувам, че преувеличавам? Значи ви е бедна фантазията колко мънички камъчета обръщат колата в международните отношения! Затова да си мерим простотиите и да мислим преди да говорим.

  То, че няма са спрем да говорим - няма, но поне да започнем да мислим...

   

  2.

  Пробуждането на Обществото около избора на главен прокурор е лъч на надежда.

Позитивното е още повече в това, че се говори не само за абсолютно неприемливата конкретна персона (не мога до напиша "личност"), а за системния проблем. Аз отдавна съм писал за опасността от ППП - Политическа партия "Прокуратура", за Прокуратурата като де факто втора камара на(д) парламента и за най-брутално вредния дефект на конституцията, създадена за да получим точно този преход, който получихме - омаскарен, окарикатурил демокрацията, отслабил държавността и онеправдал обикновените хора: безотговорната, извадена от реалността Съдебна власт, особено с главния прокурор, над който е само Господ, в резултат на което имаме нагла демонстрация на безнаказаност и предпоставки за прокурорска диктатура над иначемислещите.

  При все това на мен ми убягва нещо много важно в протестите тези дни.

  А то е, че системното игнориране и погазване на демокрацията през последните 10 години и избуяването на всички нива на властта на хора недемократи и антидемократи, плюс разбирането у много от властимащите, че каквото е можело да се постигне чрез процедурите на формалната, фасадна демокрация е постигнато вече, заедно с абсолютно вредното (и анти-мандатно) заседяване във властта на цяла кохорта слаби управленци, но силни корупционери, е на практика един процес на доста тревожна и симптоматична селекция:

на хора, които в червата си ненавиждат демокрацията, готови са да прибегнат в името на властта си и към репресии, оперирани са откъм морал и са несъстоятелни откъм професионализъм; били са слуги, обслужващ персонал, втори и трети цигулки с амбиции за първи.

  Тази селекция сега показва конкретното си опасно лице, но ще е заблуда ако си мислим, че тя се изчерпва с това конкретно лице.

  Не е до конкретното лице. Не е.

  Става дума за социален феномен.

  Те идат. Те нямат търпение. Те смятат, че настъпва техният час. Те скърцат с острите си зъби и искат власт. Искат властта!

  Затова първи трябва да се изплашат от тях днешните властници. Аз се учудвам как не го осъзнават! Вероятно защото не четат книги. А можеха да прочетат някоя и друга. На първо време поне "Цар Плъх"...

  

  3.

  Цялата гола и уродлива истина за това, в което сме се превърнали:

  Спешно трудоустройват опозорил се морално висш спец-магистрат, един от творците на нашата ненормалност; и в същото време уволняват от работа медицинската сестра, дръзнала да организира своите измъчени и онеправдани сестри за протест срещу същата тази наша ненормалност.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • НОРМА

    Правилата се спазват. Как университетът по музика във Виена избира преподаватели

    „Ако в един конкурс за диригент (преподавател) участват 70 кандидати, те първо биват оценени от трима души, които са външни за университета, например преподаватели в други университети“, казва Симеон Пиронков-младши.

     
  • ДИАГНОЗА

    Мирният руски атом

    И още един факт, съобщен от самия руски президент в едно от обръщенията му към нацията: 20 на сто от населението в Русия живее с по-малко от 5 долара на ден. Преведено на български по курса на деня, това означава да я караш с по-малко от 9 лева дневно.

     
 
 

„Не бях природно умен, а някой, чийто интерес трябваше постоянно да се привлича с нещо. Все още съм такъв, за съжаление.“

Джеръми Айрънс, английски актьор, роден на 19 септември преди 71 години

Анкета

Трябва ли да има оставка по случая "Дарина Такова"?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Откриватели на звезда, наречена „добрина”

За първи път на български двама известни румънски драматурзи – Михаил Себастиани и Думитру Раду Попеску.

Патриотичните  уроци на Александър Йорданов

Авторът държи да го четат и познават и по-младите читатели – затова често така  задълбочено описва събития, които слабо се познават.

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.