ЕВГЕНИ ДАЙНОВ, Клуб Z

Една от големите разлики между демокрация и диктатура е, че в демокрацията те преследват за действия, а не за думи. Например, в Лондон ще те арестуват за тероризъм, ако те хванат да вкарваш бомба в Тауъра. В диктатурата, обаче, ще те окошарят за тероризъм, защото си написал: „Мисля да свалям правителството, хаха...”

За тази си реплика един българин вече лежи, без да е хванат с бомба, за тероризъм. А значи - живеем в диктатура. Арестуват за думи, а не за действия….

В България също живеем в първите месеци на диктатура и това променя всичко.

Например, как да възприема твърдението на зам.-министър Деница Сачева за публикувания от МОН документ, по силата на който ДАНС ще добие непрестанен достъп до цялата информация за всички учащи се в България - че този документ бил имал „обществен, а не полицейски характер”? Да не би ДАНС да се е пререгистрирала като НПО? Не е, разбира се. Просто се е превърнала в Държавната сигурност на днешния режим.

По силата на този документ, днешната ДС ще следи - предполага се, от „обществена гледна точка” - кой учащ какви ги върши. И какво ще прави с информацията? Нещо обществено? Няма. Ще превръща (вижте по-горе) обществени изяви в криминални такива. Както се случва при диктатурата.

След като Сачева ми отвори очите - вече знам каква е крайната цел на усилието на ДАНС/ДС да знае всичко и по всяко време за всички учащи. Целта е формиране на доноснически апарат, с помощта на който всяка дейност на обществената арена да бъде превърната в криминално деяние. Всеки да може да бъде арестуван за думите си, не за действията си.

Тъй като това съм го живял в първите три десетилетия от живота си, помня как се правеше. Споделям за онези, които не помнят или са предпочели да забравят. 

Целта на тоталното следене е всеки учащ да може да бъде превърнат в доносник. Да донася какво говорят съучениците му, родителите, техните приятели. Как изглежда това ли? Хващат някого с цигара коноп. Влачат го в РПУ. Преди униформените да започнат да го бият обаче се появява спасител. Един такъв чистичък, учтив, облечен в цивилен костюм, говори на „вие”. И предлага сделката: няма да те тикнем за три години в зандана, ако започнеш да споделяш с нас какво чуваш и от кого...

Най-важната цел са, разбира се, даскалите. Прекалено образованите - а повечето даскали, особено университетските, са такива - са схващани като особено опасни от всички диктатури. Та гореописаната сценка най-вероятно все по-често ще завършва с предложение провинилият се студент да започне да докладва на ДАНС/ДС какви ги говори еди-кой си на лекции. Казва ли нещо срещу правителството? Подкопава ли, да ползвам речника на прокуратурата, вярата на народа в институциите на властта? Всява ли съмнение в морала на милиционерите, прокурорите, министрите? 

Така стоят нещата при диктатурите. А при демокрациите, ще питате? На една демокрация не би й хрумнало да дава на контраразузнаването си възможността за тотално следене на цялата си младеж. Такъв казус не би възникнал изобщо, камо ли някой зам.-министър да обяснява, че следенето било имало обществен, а не полицейски характер.

Трябваше да стъпим в XXI век, за да си признаят мои студенти от втората половина на 80-те години, че след всяка моя лекция са се събирали и са се наговаряли да поемат риска да не ме натопят за онова, което съм говорил. Било е смело решение, всеки път. Защото, при една разгърната диктатура, към каквато са ни подкарали, положението е следното: ако си чул някой да говори против властта пред група хора, и ако някой от тях го е натопил, ти също се оказваш в ареста - защото не си топил и ти, пардон, не си проявил „достатъчно бдителност”.

Онези студенти бяха смели хора. Да видим, в близките месеци, какви ще са студентите, намиращи се под постоянния взор на днешната Държавна сигурност.

Май все пак ще се наложи да свалям властта, хаха...

 

* Със съкращения

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Цената, която плащаме за парите, често пъти е свободата.“

Робърт Луис Стивънсън, шотландски писател и композитор, роден на 13 ноември преди 169 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

Да - 61.5%
Не - 11.5%
На Токарчук – да, на Хандке – не. - 23.1%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Как Ндрангета източва еврофондовете

Дори в ЕС може да се каже, че вече въпросът не е „Дали организираната престъпност е във властта, а Колко власт тя притежава...” А какво да кажем за Западните Балкани? Ами за по-малко демократичните и дори несъвсем-демократични държави?

"АПАРТ" -  театрална култура и човещина

Драматургично текстовете са подбрани чудесно от Людмила Сланева. Подобни текстове са огромен риск, защото можеш лесно и неусетно да минеш в нещо като рецитал или емоционален шантаж, което веднага би се усетило от публиката. 

Завръщане към корените на сагата

Камерън създава завладяващ, емоционално наситен, стегнат , суперзрелищен спектакъл, с ясни послания – трябва да се борим за съдбата си и да надделеем над амбициите на машините.