НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, "Фейсбук"

Руснаците казват Дурной пример заразителен. Лошият пример е заразяващ.

Отдавна съм писал - езикът на власта има свойството да се превръща в норма, в начин на говорене във и на управлението, в рамка и формат, в които обществото започва да обмисля и обговаря проблемите си, насъщните свои проблеми.

По-накратко, простият или не дай Боже просташки език на властта се трансформира в прост или не дай Боже просташки език, на който мисли и говори за проблемите си обществото.

Ето защо властта не може, писал съм многократно, да използва подобен език: пунта мара, простаци, шестаци, кюфтаци, ще ги спукам от бой на изборите, пипни ме за мускула, хвани ме за шлифера, българите са като моите кучета, разфасовали момчето (за убития ученик в Перник), вие сте прости и аз съм прост, младите да копат картофи, да не стават студенти, а овчари...

Защото този език се превръща в норма и рамка за управлението и обществото ни.

Ето днес един отговорен фактор е изпростял недопустимо с хващането за шлифера. Лошият пример е заразителен. Тъпият пример се прихваща дори неволно.

Трябва да се помни - не само каквито сме, такъв език използваме, но и какъвто език използваме, такива ставаме.

Ето защо властта трябва да си подбира изразните средства и дори да има дефицит от образование и култура, трябва да ги осъзнава и да се стреми да минимизира този дефицит.

Иначе рано или късно нейната простота и не дай Боже простотия, ще се превърне неизбежно в простота и не дай Боже простотия на обществото. Опростаченото общество вече не е общество, то е прост народ. 

А е казано - прост народ, слаба държава.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Баща ми е Жул Верн. Хърбърт Уелс е мъдрият ми чичо. Едгър Алан По е братовчедът ми с крила на прилеп, когото държим в таванската стаичка. Флаш Гордън и Бък Роджърс са ми братя и приятели. Това е моето потекло. Като се прибави естествено и фактът, че Мери Шели, авторката на „Франкенщайн“, ми е майка.“

Рей Бредбъри, американски писател, роден на 22 август преди 99 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

Министерството на културата - 36%
Фирмата изпълнител - 40%
Скейтбордистите - 12%
Минувачите - 12%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.

Тарантино и неговата приказка за Холивуд

Именитият кинаджия предлага своя пореден девети  опус - пастиш, направен с вкус и размах, за който предварително знае, че ще има публика и успех. Дали ще го харесаме или не е отделен въпрос.

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.