МИХАИЛ ВЕШИМ, „Стършел“

Преди повече от четиристотин години Мигел де Сервантес е казал, че който иска да забогатее за една година, на шестия месец го обесват.

Днес това важи за българските хотелиери, ресторантьори и концесионери по морето… За всичките ония  уж бизнесмени от туристическия бранш, мутри и полу-мутри, които имат летовника за овца, която да издоят и  острижат  – за легло с непрани чаршафи, за скапан „олинклузив”, за паркинг, за плаж, за „такса стол” или за шише вода.

Разбира се, сентенцията на знаменития испанец сега изключва бесилката и звучи по-различно: който иска да забогатее за един сезон, на следващия фалира… Защото летовникът – овца, остригана, издоена и отвратена, няма да се върне повече по тия места, а ще търси други летни пасбища – по-тучни и спокойни.

Обяснението за пустите български плажове в разгара на сезона не е само във високите цени, а в отношението. И в Гърция печелят от туриста, но гледат и да спечелят туриста. За да се върне отново.

Тази година на остров Тасос научих история за българско семейство, което идвало тук  десетина години при едни и същи хазяи. Станали си приятели и гърците казали, че им подаряват едно маслиново дърво… За какво ни е? – изненадали се нашенците – у нас маслина не вирее… Домакините им показали едно стогодишно дърво в градината: това е вашата маслина, каквото роди – ваше е! И вече ги срещали с тенекия зехтин – доказателство, че на гръцка земя се раждат не само маслини, но и приятелства…

А някой да е получил от българска хазяйка бурканче сладко? От български келнер една бира като комплимент от заведението?  Къде ти – у нас усмивка от персонала не можеш да получиш, гледат те кисело като лимон, сякаш сме страна на лимоните, а не на услугите.

Всяко гръцко кръчме те среща с малко питие –  от заведението. Изпраща те с десерт – пак от заведението. И най-вече с благодарност, че си избрал да седнеш при тях. Не са сигурни, че ще се върнеш, но гледат да те спечелят.

Ще кажете: знаем ги тия византийски номера! И все сме подозрителни къде ще ни ударят – я в сметката, я в кантара.

Но идеш ли на гръцки пазар, не те удрят нито в сметката, нито в кантара – напротив, слагат ти няколко домата отгоре, няколко праскови над килото, дават ти да опиташ, да избираш, а не като на Женския пазар в София: „Аз слагам!” – нарежда продавачът и ти пробутва скапаняци  – „ти не пипай!”.

А какво правят лекарите по нашето море? И те правят  пари… С най-хуманната си професия. Не признават здравни книжки и осигуровки – само „кеш”. Прегледът за българи – от петдесет лева нагоре, за чужденци – умножено по две. И в евро.

Миналата година придружих приятел с дископатия до болница в тасоско село. Селото малко, но болницата достатъчно голяма – има всичко нужно за първа помощ, даже и няколко линейки. Лекарят и сестрата говореха чудесен английски. Но не говореха за пари. Прегледът и инжекцията бяха безплатни – приятелят ми имаше здравна застраховка. Пари не взимаха и от другите пациенти – малки деца с температура или набодени на морски таралеж. Наложи се приятелят ми да си купи и лекарства от аптеката – аптекарят му даде касова бележка и указания как да си получи парите в София. Но сумата бе толкова дребна, че не си струваше да се разправяш. Тези лекарства в България щяха да се два-три пъти по-скъпи…

Както се казва: два свята, два туризма –  единият е излишен… С техните византийски номера гърците приемат по няколко десетки милиона туристи годишно. Турците също –  ама те с ориенталските си номера…

А ние си продължаваме да правим туризъм по нашенски –  с концепцията „Ден година храни!“. Да, ама годината се случи мършава в бранша… Както е тръгнало, и следващите ще са такива.

Не е виновна само министър Ангелкова. С такова отношение към летовника не Ангелкова, Господ да стане министър на туризма у нас, и той ще иде на почивка в Гърция!

И накрая: поисках да си купя от моите тасоски домакини тенекия зехтин, тяхно производство – продадоха ми я с пет евро по-евтино от обявената цена. Като за приятел.

Още десет години, ако летувам все при тях, може да ми подарят и маслиново дърво…

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Винаги казвай истината, мисли преди да говориш, а след това си записвай.”

Луис Карол, английски писател, роден на 27 януари преди 190 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.

Светлината като едно от чудесата на света 

“Поеми на светлината” - пред нас е Мирозданието, лирически и философски преосмислено и преоткрито с цялата си красота.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.