МИХАИЛ ВЕШИМ, „Стършел“

Преди повече от четиристотин години Мигел де Сервантес е казал, че който иска да забогатее за една година, на шестия месец го обесват.

Днес това важи за българските хотелиери, ресторантьори и концесионери по морето… За всичките ония  уж бизнесмени от туристическия бранш, мутри и полу-мутри, които имат летовника за овца, която да издоят и  острижат  – за легло с непрани чаршафи, за скапан „олинклузив”, за паркинг, за плаж, за „такса стол” или за шише вода.

Разбира се, сентенцията на знаменития испанец сега изключва бесилката и звучи по-различно: който иска да забогатее за един сезон, на следващия фалира… Защото летовникът – овца, остригана, издоена и отвратена, няма да се върне повече по тия места, а ще търси други летни пасбища – по-тучни и спокойни.

Обяснението за пустите български плажове в разгара на сезона не е само във високите цени, а в отношението. И в Гърция печелят от туриста, но гледат и да спечелят туриста. За да се върне отново.

Тази година на остров Тасос научих история за българско семейство, което идвало тук  десетина години при едни и същи хазяи. Станали си приятели и гърците казали, че им подаряват едно маслиново дърво… За какво ни е? – изненадали се нашенците – у нас маслина не вирее… Домакините им показали едно стогодишно дърво в градината: това е вашата маслина, каквото роди – ваше е! И вече ги срещали с тенекия зехтин – доказателство, че на гръцка земя се раждат не само маслини, но и приятелства…

А някой да е получил от българска хазяйка бурканче сладко? От български келнер една бира като комплимент от заведението?  Къде ти – у нас усмивка от персонала не можеш да получиш, гледат те кисело като лимон, сякаш сме страна на лимоните, а не на услугите.

Всяко гръцко кръчме те среща с малко питие –  от заведението. Изпраща те с десерт – пак от заведението. И най-вече с благодарност, че си избрал да седнеш при тях. Не са сигурни, че ще се върнеш, но гледат да те спечелят.

Ще кажете: знаем ги тия византийски номера! И все сме подозрителни къде ще ни ударят – я в сметката, я в кантара.

Но идеш ли на гръцки пазар, не те удрят нито в сметката, нито в кантара – напротив, слагат ти няколко домата отгоре, няколко праскови над килото, дават ти да опиташ, да избираш, а не като на Женския пазар в София: „Аз слагам!” – нарежда продавачът и ти пробутва скапаняци  – „ти не пипай!”.

А какво правят лекарите по нашето море? И те правят  пари… С най-хуманната си професия. Не признават здравни книжки и осигуровки – само „кеш”. Прегледът за българи – от петдесет лева нагоре, за чужденци – умножено по две. И в евро.

Миналата година придружих приятел с дископатия до болница в тасоско село. Селото малко, но болницата достатъчно голяма – има всичко нужно за първа помощ, даже и няколко линейки. Лекарят и сестрата говореха чудесен английски. Но не говореха за пари. Прегледът и инжекцията бяха безплатни – приятелят ми имаше здравна застраховка. Пари не взимаха и от другите пациенти – малки деца с температура или набодени на морски таралеж. Наложи се приятелят ми да си купи и лекарства от аптеката – аптекарят му даде касова бележка и указания как да си получи парите в София. Но сумата бе толкова дребна, че не си струваше да се разправяш. Тези лекарства в България щяха да се два-три пъти по-скъпи…

Както се казва: два свята, два туризма –  единият е излишен… С техните византийски номера гърците приемат по няколко десетки милиона туристи годишно. Турците също –  ама те с ориенталските си номера…

А ние си продължаваме да правим туризъм по нашенски –  с концепцията „Ден година храни!“. Да, ама годината се случи мършава в бранша… Както е тръгнало, и следващите ще са такива.

Не е виновна само министър Ангелкова. С такова отношение към летовника не Ангелкова, Господ да стане министър на туризма у нас, и той ще иде на почивка в Гърция!

И накрая: поисках да си купя от моите тасоски домакини тенекия зехтин, тяхно производство – продадоха ми я с пет евро по-евтино от обявената цена. Като за приятел.

Още десет години, ако летувам все при тях, може да ми подарят и маслиново дърво…

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Цената, която плащаме за парите, често пъти е свободата.“

Робърт Луис Стивънсън, шотландски писател и композитор, роден на 13 ноември преди 169 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

Да - 61.5%
Не - 11.5%
На Токарчук – да, на Хандке – не. - 23.1%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Как Ндрангета източва еврофондовете

Дори в ЕС може да се каже, че вече въпросът не е „Дали организираната престъпност е във властта, а Колко власт тя притежава...” А какво да кажем за Западните Балкани? Ами за по-малко демократичните и дори несъвсем-демократични държави?

"АПАРТ" -  театрална култура и човещина

Драматургично текстовете са подбрани чудесно от Людмила Сланева. Подобни текстове са огромен риск, защото можеш лесно и неусетно да минеш в нещо като рецитал или емоционален шантаж, което веднага би се усетило от публиката. 

Завръщане към корените на сагата

Камерън създава завладяващ, емоционално наситен, стегнат , суперзрелищен спектакъл, с ясни послания – трябва да се борим за съдбата си и да надделеем над амбициите на машините.