DW

Те се познават от малки, още от годините на безгрижното им детство. Но после животът ги разделя - и ги среща отново на едно място на ужаса: концентрационния лагер Берген-Белзен. Годината е 1945-а. 16-годишната Хана Пик-Гослар неочаквано се натъква на приятелката си Ане Франк, за която мислела, че е в Швейцария при баба си и затова не се тревожела за нея. Но ето, че и двете се оказват в лагера на смъртта. И вече не са същите, спомня си Хана Гослар: "Това не беше онова безгрижно момиче, което помнех. Вече я бяха пречупили".

"Кучетата и евреите са нежелани"

И двете са родени в Германия, но заради еврейския си произход семействата им са принудени да избягат в Амстердам. В Холандия първоначално се чувстват сигурни и спокойни. Първата среща на Хана и Ане е през 30-те години на миналия век - тогава се и сприятеляват. През 1940 година обаче ужасът отново ги застига - нацистите окупират Холандия и налагат и там антисемитските си закони.

"Трябваше да носим жълта звезда, наложи ни се да напуснем училище. И вече нямахме право да пътуваме нито с трамвая, нито с автобуса, нито с влак или кораб. Нямахме право и колело да караме, а в Амстердам придвижването се извършваше основно по този начин. Не ни разрешаваха да посещаваме и басейните. Не ни бе позволено нищо, което носи някаква радост в живота. Дори на пейките в парка пишеше: "Кучетата и евреите са нежелани". А германците, есесовците имам предвид, изготвяха списъци с живеещите в града еврейски семейства и от ноември 1942 започнаха да ги изпращат в лагерите", разказва Хана Гослар.

"Светът трябва да знае"

Семейството на Ане Франк разпространява за себе си информацията, че е на сигурно място в Швейцария. И Хана вярва, но истината се оказва друга - семейство Франк се укрива в Амстердам, през лятото на 1944 обаче ги разкриват и арестуват. Самата Хана Гослар е депортирана година по-рано. От цялото й семейство оцеляват само тя и малката й сестра - след 14 месеца в Берген-Белзен.

Впоследствие Хана Гослар заминава за Израел, където живее и до днес. Междувременно е на 90, има много деца и внуци. И не спира да разказва на младите хора в Израел и в Германия за ужасите на националсоциализма и за някогашната си приятелка.

"Понеже аз оживях, а тя не, искам да разказвам за нея. Светът трябва да знае какво се е случило, за да може да се предпази от такива трагедии. Това е моята мисия."

 Лагерът Берген-Белзен, 17 април 1945 г.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.”

Димитър Димов, български писател, роден на 25 юни преди 110 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Не е утопия киното да заеме място в образованието

 „Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок", казва учителят Даниел Симеонов,