nslatinski.org 

Имам приятел, който постоянно ми праща по вайбър линкове с разни статии. Ти трябва да ги четеш, казва. Обяснявах му, че не успявам даже своите статии да прочета, камо ли чужди; че съм адски зает; че не може на лекции да ми пиюка и писка телефонът, но той е упорит - когато можеш, тогава ще ги четеш, не може да не бъдеш информиран! И точка.

Ето, в момента дойде поредният линк - Кърваво писмо за парите на ББ и ГЕРБ, Богомил Бонев зове прокуратурата!

Всъщност, действително не чета това, което моят упорит и неумолим ми праща, най-много 1 от 10 текста. Нямам усещането, че има смисъл. Загубил съм вярата, че обществото ни ще се стресне, ще поиска да си върне достойнството.

Ако аз пиша разни работи, то е от непреборимо вътрешно желание да си кажа мнението. Все ми се струва, че утре, когато идното поколение реши да ни държи сметка:

  - как така допуснахме да живеем сред пошлост и лъжа;

 -  как така си мълчахме и не се съпротивлявахме;

-   как така ни яхнаха едни непочтени, корумпирани, некомпетентни и лошо възпитани хора;

-   как така си осквернихме демокрацията;

-   как така се влачим последни в Европа по свобода и първи по несигурност,

може пък да се поровят в пожълтелите страници на нашата история и да видят, че не всички са мълчали, не всички са се спотайвали, не всички са отпуснали ръце, не всички са ходили по гайдата на власт, която ни загуби десет златни години за България!

Предполагам, че е и от чувство за вина - макар и не в най-първите редици, аз също бях част от отбора, който загуби най-важния мач за България в началото на Прехода. И също допринесе да имаме това като власт, което имаме - нещо като нищо на света, безпрецедентно в Европа и дори на Балканите...

 След като ми е късно да емигрирам и съм прикован като мъничък Прометей за скалАта на нашето унило и безпътно ежедневие, нямам друг избор, освен да живея в тази България, която ми натрапва сивото и пасивно мнозинство от народа ни. Но никой не може да ми забрани да се срамувам от начина, по който ни управляват и от тези, които ни управляват. Никого не принуждавам да мисли като мен и да изпитва същото чувство на срам. И ако пиша, че изпитвам този огромен и болящ ме срам, то е за да дам сигнал, да дам знак на още някой у нас, който се срамува като мен - че не е сам, че вече сме двама... Поне двама.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Музиката на Рихард Щраус е най-хубавата за мен. Той наистина е последният романтик, един свят сам в себе си, един океан.”

Монсерат Кабайе, испанска оперна певица, родена на 12 април преди 88 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.