nslatinski.org 

Имам приятел, който постоянно ми праща по вайбър линкове с разни статии. Ти трябва да ги четеш, казва. Обяснявах му, че не успявам даже своите статии да прочета, камо ли чужди; че съм адски зает; че не може на лекции да ми пиюка и писка телефонът, но той е упорит - когато можеш, тогава ще ги четеш, не може да не бъдеш информиран! И точка.

Ето, в момента дойде поредният линк - Кърваво писмо за парите на ББ и ГЕРБ, Богомил Бонев зове прокуратурата!

Всъщност, действително не чета това, което моят упорит и неумолим ми праща, най-много 1 от 10 текста. Нямам усещането, че има смисъл. Загубил съм вярата, че обществото ни ще се стресне, ще поиска да си върне достойнството.

Ако аз пиша разни работи, то е от непреборимо вътрешно желание да си кажа мнението. Все ми се струва, че утре, когато идното поколение реши да ни държи сметка:

  - как така допуснахме да живеем сред пошлост и лъжа;

 -  как така си мълчахме и не се съпротивлявахме;

-   как така ни яхнаха едни непочтени, корумпирани, некомпетентни и лошо възпитани хора;

-   как така си осквернихме демокрацията;

-   как така се влачим последни в Европа по свобода и първи по несигурност,

може пък да се поровят в пожълтелите страници на нашата история и да видят, че не всички са мълчали, не всички са се спотайвали, не всички са отпуснали ръце, не всички са ходили по гайдата на власт, която ни загуби десет златни години за България!

Предполагам, че е и от чувство за вина - макар и не в най-първите редици, аз също бях част от отбора, който загуби най-важния мач за България в началото на Прехода. И също допринесе да имаме това като власт, което имаме - нещо като нищо на света, безпрецедентно в Европа и дори на Балканите...

 След като ми е късно да емигрирам и съм прикован като мъничък Прометей за скалАта на нашето унило и безпътно ежедневие, нямам друг избор, освен да живея в тази България, която ми натрапва сивото и пасивно мнозинство от народа ни. Но никой не може да ми забрани да се срамувам от начина, по който ни управляват и от тези, които ни управляват. Никого не принуждавам да мисли като мен и да изпитва същото чувство на срам. И ако пиша, че изпитвам този огромен и болящ ме срам, то е за да дам сигнал, да дам знак на още някой у нас, който се срамува като мен - че не е сам, че вече сме двама... Поне двама.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„Във всяко дете живее душа на поет.“

Ран Босилек, български писател и преводач, роден на 26 септември преди 134 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.