nslatinski.org 

Имам приятел, който постоянно ми праща по вайбър линкове с разни статии. Ти трябва да ги четеш, казва. Обяснявах му, че не успявам даже своите статии да прочета, камо ли чужди; че съм адски зает; че не може на лекции да ми пиюка и писка телефонът, но той е упорит - когато можеш, тогава ще ги четеш, не може да не бъдеш информиран! И точка.

Ето, в момента дойде поредният линк - Кърваво писмо за парите на ББ и ГЕРБ, Богомил Бонев зове прокуратурата!

Всъщност, действително не чета това, което моят упорит и неумолим ми праща, най-много 1 от 10 текста. Нямам усещането, че има смисъл. Загубил съм вярата, че обществото ни ще се стресне, ще поиска да си върне достойнството.

Ако аз пиша разни работи, то е от непреборимо вътрешно желание да си кажа мнението. Все ми се струва, че утре, когато идното поколение реши да ни държи сметка:

  - как така допуснахме да живеем сред пошлост и лъжа;

 -  как така си мълчахме и не се съпротивлявахме;

-   как така ни яхнаха едни непочтени, корумпирани, некомпетентни и лошо възпитани хора;

-   как така си осквернихме демокрацията;

-   как така се влачим последни в Европа по свобода и първи по несигурност,

може пък да се поровят в пожълтелите страници на нашата история и да видят, че не всички са мълчали, не всички са се спотайвали, не всички са отпуснали ръце, не всички са ходили по гайдата на власт, която ни загуби десет златни години за България!

Предполагам, че е и от чувство за вина - макар и не в най-първите редици, аз също бях част от отбора, който загуби най-важния мач за България в началото на Прехода. И също допринесе да имаме това като власт, което имаме - нещо като нищо на света, безпрецедентно в Европа и дори на Балканите...

 След като ми е късно да емигрирам и съм прикован като мъничък Прометей за скалАта на нашето унило и безпътно ежедневие, нямам друг избор, освен да живея в тази България, която ми натрапва сивото и пасивно мнозинство от народа ни. Но никой не може да ми забрани да се срамувам от начина, по който ни управляват и от тези, които ни управляват. Никого не принуждавам да мисли като мен и да изпитва същото чувство на срам. И ако пиша, че изпитвам този огромен и болящ ме срам, то е за да дам сигнал, да дам знак на още някой у нас, който се срамува като мен - че не е сам, че вече сме двама... Поне двама.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Всяка власт корумпира, а абсолютната власт корумпира абсолютно.“

Монтескьо, френски писател и философ, роден на 18 януари преди 331 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По-добър ли е бил сексът при социализма?

Дали при социализма жените са имали по-добър секс? Да, убедена е американската етнографка Кристен Годсий. В своята книга, излязла през 2019 в Германия, тя обяснява защо. Годсий задава и други въпроси.

По следите на жените от кино „Роялъ“

Леа Коен е написала четивен, ярък, пъстроцветен роман. Добре конструиран и може би най-хомогенният в творчеството й.

Как умират демокрациите

 

Разпадът на демокрацията за повечето хора остава невидим, предупреждават Даниел Зиблат и Стивън Левицки.