ТЕО УШЕВ, „Фейсбук“

С изумление попаднах тези дни на определени коментари, дори статии от претендиращи за интелигентност “журналисти” относно автентичността на някои факти в сериала “Чернобил”. Не бих се осмелил да коментирам тези “скандализирани” педанти на истината (филмът е прецизен, също както и руският му предшественик "В Субботу" от 2011 - идентични до болезненост!), ако не бях свидетел на тази “брилянтно” проведена дезинформация през 86-а.

Помня 28-и април, когато разбрахме за аварията, слушайки нелегално “Свободна Европа". Нашите медии - тишина! Седмица след това се изреждаше кой ли не в училище, по телевизията, да ни убеждават, че това било “империалистическа пропаганда”, че няма нищо страшно, че радиацията била по-слаба и от рентгенова снимка… Около 6-и май отидохме в Родопите, не си давахме сметка за това какво пада на главите ни със свежия пролетен дъжд. Ядохме марули, овче кисело мляко… Сигурно сме светили през нощта. Бащата на мой съученик беше военен лекар и той му беше дал кутия с хапчета йод. Военните тогава бяха единствените, които запазиха някакъв здрав разум, над партийната пропаганда.

И коментарите, които се леят сега, са също толкова цинични и безпочвено арогантни, колкото и тогава. Те са израз на същата безчовечност в името на сляпата защита на идеология, система или просто страх от истината. Тези, които твърдят, че този филм бил манипулация или антируска пропаганда, всъщност пишат вкупом едно голямо “Само Локо СФ” и “х…” върху паметта на хилядите руски, украински и белоруски герои, които тогава спасиха Европа от чудовищна екологична катастрофа. Тогава сляпото следване на доктрини и бюрократични догми едва не ни затриха (но солидно и трайно ни разболяха). Тогава по чудо, въпреки сервилността, се спасихме.

Тези, които не учат уроците на историята си, са обречени да повтарят грешките си. 

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Кой развали българския език! Полуинтелигенцията, която днес властва… Така е, когато тоя народ живя дълго с обезглавена интелигенция.”

Емилиян Станев, български писател, роден на 28 февруари преди 113 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

По следите на разработката „Ятаган“

Добре е да се разделяме с миналото си, смеейки се, но, когато то не си е отишло и е все още стряскащо настояще? Да се шегуваме или да плачем?

Лицемерно е личният мотив да се представя за принципна битка

Документалният сериал „Путин, Русия и Западът“ се занимава с първото десетилетие от управлението на руския президент Владимир Путин, с ранните симптоми на неговата „епоха на стабилността“, с измазването на фасадата на „суверенната демокрация“.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.