ТЕО УШЕВ, „Фейсбук“

С изумление попаднах тези дни на определени коментари, дори статии от претендиращи за интелигентност “журналисти” относно автентичността на някои факти в сериала “Чернобил”. Не бих се осмелил да коментирам тези “скандализирани” педанти на истината (филмът е прецизен, също както и руският му предшественик "В Субботу" от 2011 - идентични до болезненост!), ако не бях свидетел на тази “брилянтно” проведена дезинформация през 86-а.

Помня 28-и април, когато разбрахме за аварията, слушайки нелегално “Свободна Европа". Нашите медии - тишина! Седмица след това се изреждаше кой ли не в училище, по телевизията, да ни убеждават, че това било “империалистическа пропаганда”, че няма нищо страшно, че радиацията била по-слаба и от рентгенова снимка… Около 6-и май отидохме в Родопите, не си давахме сметка за това какво пада на главите ни със свежия пролетен дъжд. Ядохме марули, овче кисело мляко… Сигурно сме светили през нощта. Бащата на мой съученик беше военен лекар и той му беше дал кутия с хапчета йод. Военните тогава бяха единствените, които запазиха някакъв здрав разум, над партийната пропаганда.

И коментарите, които се леят сега, са също толкова цинични и безпочвено арогантни, колкото и тогава. Те са израз на същата безчовечност в името на сляпата защита на идеология, система или просто страх от истината. Тези, които твърдят, че този филм бил манипулация или антируска пропаганда, всъщност пишат вкупом едно голямо “Само Локо СФ” и “х…” върху паметта на хилядите руски, украински и белоруски герои, които тогава спасиха Европа от чудовищна екологична катастрофа. Тогава сляпото следване на доктрини и бюрократични догми едва не ни затриха (но солидно и трайно ни разболяха). Тогава по чудо, въпреки сервилността, се спасихме.

Тези, които не учат уроците на историята си, са обречени да повтарят грешките си. 

 

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността.”

Димитър Димов, български писател, роден на 25 юни преди 110 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Не е утопия киното да заеме място в образованието

 „Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок", казва учителят Даниел Симеонов,