МИХАИЛ МИШКОВЕД, в. "Стършел"

Ректорът на Софийския университет професор Атанас Герджиков реагира остро на станалото по време на шествието за 24 май. Тогава политиците се наредиха най-отпред, вместо да дадат път на духовните водачи – професори, културни и научни дейци. „Безобразието се превръща в традиция!” – възропта професорът в словото си.

Снимките от събитието показват кои са начело на „безобразието” – президентът Радев, вицепрезидентката Йотова, кметът на София Фандъкова, трима министри – на културата, на образованието и на външните работи… До тях се пъчи и опозиционерката, културтрегерка от „Електроимпекс” и „Булгартабак“, Корнелия Нинова.

Думите на Ректора изглежда постреснаха обществото, та в някои медии се появиха обяснения и оправдания – преди две години Протоколът на Президентството наредил такъв да е редът на шествието – политиците отпред, останалите – по-назад.

Що за служба е този Протокол и кой служи там?

Знаем какви съветници си назначи самият Радев – червените остриета Елена Йончева и Иво Христов му бяха най-близките хора. Едва ли случайно са попаднали на такава служба – бащите и на двамата са били ченгета от външното разузнаване – работили са по чужбините, шпионирали са капитализма в полза на „мира и социализма”. Едва ли е случайно, че сега и двете деца на „разузнавачи” пак отиват на мисия в Брюксел.

А кой работи в сегашния протокол на Президентството? Дали не са децата на ония „протоколчици” от Живковото време, които подреждаха кой до кого да застане на трибуната върху мавзолея по време на манифестация? Същите „протоколчици” наредиха в онова време името на Людмила Живкова сред имената на Левски и Ботев в списъка на героите, загинали за България. И Людмила се споменаваше като герой на 2 юни.

Протоколът на Президентството има основания да нареди своя работодател-генерал най-отпред, когато става дума за Деня на авиацията или за Гергьовден – празника на военните.

Но когато е за културен празник и за шествие, хубаво е участниците да се редят не по протокол, а по култура…

Ама Протоколът на Президентството не е назначаван по култура, а по други критерии.

 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

„Открил съм любимите си писатели, като попадах на книги, оставени на летища и в странни хотели.“

Лий Чайлд, английски писател, роден на 29 октомври преди 66 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

Да, защото те са елитът на обществото - 93.8%
Не, да се занимават само с изкуство - 0%
Не мога да преценя - 0%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Тенет“ и Нолан

 

Филмът връща чистата емоция на публиката, предлага й качествено зрелище, а самият зрител се отблагодарява с това, че отново се насочва към салона.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.