Надя Дикова, учителка в Първо СУ “Пенчо П. Славейков”

Тази година нашето Първо СУ “Пенчо П. Славейков” отбелязва 140-годишен юбилей. То всъщност е първото средно училище в София след освобождението ни от турско иго.

Девизът ни “Като Първо няма второ” не е просто добронамерена закачка с други училища. В тази фраза има много история, може да се каже, че тя е изваяна от целокупното ни следосвобожденско развитие. Естествено, че Първо не е първото средно училище по българските земи. Преди него е Априловската гимназия в Габрово. Но Първо е връстник на свободата ни. Има една и съща рождена година с първата ни конституция – Търновската. Както и с “раждането” на София като столица.

Ако разлистим назад страниците на историята, често ще попадаме на думата “първо”. И тя не е била нещо епизодично, случайно, тя е била камък, положен в основите на сградата на българската държавност, градена през три века и епохи. Достатъчно доказателство за това е дори само да посочим преподавателите на 140-годишното училище.

Първият директор е бил преподавателят по латински Георги Стаменов.

А той е бил съратник на Апостола и след неговата гибел е посочен за негов заместник от БРЦК. За него бъдещият учител, общественик и писател Тодор Влайков казва, че: “бе успял да възбуди у нас жив интерес към тоя мъртъв език и всецяло да ни въведе в неговото изучаване”.

Учителят писател Михалаки Георгиев съставя първия български учебник по ботаника за средните училища и го отпечатва през 1881 г. в Белград. Той също е инициатор и организатор на първата българска държавна лотария, а неговият подпис стои върху всичките 300 000 билета. Самобитната му пък и остра белетристика е съставна част от критичната линия на литературата ни от онази епоха.

Споменатият вече Тодор Влайков е първият председател на Българския учителски съюз, основан от самия него през 1895 г. Този съюз действа и днес. Този писател ще се окаже съосновател и на първата българска кооперация (в Мирково). Той е и първият лидер на Радикалдемократическата партия. Като творец пък Влайков е част от критико-реалистичната линия в нашата литература от онзи период, чиито представители са също Вазов, Алеко Константинов и Михалаки Георгиев.

Поетът символист Теодор Траянов също е извайвал фразата “Като първо няма второ”.

През 1907 г. печели първото неофициално първенство у нас по шахмат, а през 1931 г. става председател на първия Български шахматен съюз. Между другото, през 1936 г. на сеанса с Александър Алехин в София прави реми с него. А в началото на следващия век България излъчи и световен шампион по шахмат – Веселин Топалов. Като поет пък Теодор Траянов оставя трайна следа в символизма, което за времето си бе ново явление и се е утвърди като трайно течение в изящната ни словесност.

Сред учителите е бил и Александър Теодоров-Балан. С изследванията си за граматическия строеж на българския език, на особеностите на българската звукова система, с борбата с чуждиците и обогатяването на езика с народни думи той заема челните места сред строителите на родното езикознание.

От по-новото време не може да подминем преподавателя Илия Бешков, един от най-забележителните художници и карикатуристи от първата половина на 20 век. Той е живописец, и график, и илюстратор, и педагог, но оставя диря във времето с карикатурите, осмиващи фердинандовия режим в началото на века.

Учител в Първо е бил и такъв майстор на словото като Ангел Каралийчев – поколения деца са израснали с неговите разкази и книги.

Музиката също е била представена сред първоучителите на Първо. Композиторът Добри Христов създава певческото дружество “Родна песен”, впоследствие хоровете стават традиция в музикалната култура на страната.

Уроци по музика в училището е водил и големият български композитор Марин Големинов, който е носител на Хердерова награда (1976) и Кавалер на френския Орден за изкуство и култура. А лауреатите на Хердеровата награда се определят от водещи университети в Германия и Австрия.

Десетки са още учителите, които всеотдайно, самоотвержено, без стремеж за слава и известност, са просвещавали поколения българи и така са се вградили в развитието на страната ни.

Що се отнася пък до възпитаниците на Първо, то те са цяло съзвездие. Свят да ти се завие колко много са те. И каква диря са оставили в своята си област и в развитието ни като цяло. Сред тях, например, са

титаните на българското художествено слово Елин Пелин, Йордан Йовков, Димитър Димов.

Класен ръководител и учител на Елин Пелин, включително в белетристиката, е бил възпитаникът на училището Тодор Влайков. Първо училище е създало щафета на ценностите, предавана на следващи поколения. От по-съвременните пък писатели се открояват Андрей Гуляшки и Георги Марков.

След майсторите на поетичната словесност виждаме и Димчо Дебелянов, смятан за един от най-романтичните лирици. Виждаме и Кирил Христов, майстор на изящната пейзажна лирика. А също носителят на Хердеровата награда Атанас Далчев, чиято философска поезия е възпитала цяла плеяда поети, а преводите му са ни направили съпричастни и към световната поезия и култура. В тази редица задължително трябва да присъстват проф. Александър Балабанов, превеждал древногръцкото наследство, Стоян Загорчинов с неговия принос в създаването и развитието на историческия роман като жанр, видния изкуствовед акад. Богомил Райнов, сценаристът на криминално-приключенския жанр Антон Антонов-Тонич.

Два вида изкуства сякаш са били абонирани за Първо. Да вземем сценичното изкуство. Още като ученик в края на 19 век изявява покоряващата си артистичност Кръстю Сарафов. Негов съвременник е режисьорът и актьорът Васил Гендов, автор на първия български филм от 1915 г. “Българан е галант”.

В училището на “Стара планина” 11 учил и видният театрален режисьор Гриша Островски,

творил през втората половина на 20 век. Възпитаниците актьори на Първо правят цяла трупа от съвременници – Марта Вачкова, Светослав Пеев, Ванча Дойчева, Антони Генов, Силвия Рангелова, сестрата и братът Маргарита и Момчил Карамитеви, които са деца на театралните икони Маргарита Дупаринова и Апостол Карамитев, българо-израелката Деса Красова, по-известна като Касиел Ноа Ашер.

Ако пък вземем музиката, Първо училище направо е било училищната ни академия. Тук е учил оперният певец и режисьор Стефан Македонски, създал през 1948 г. Държавния музикален театър, който сега носи неговото име. Както виждаме думата “първо” е запазена марка и при възпитаниците, не само при учителите. Съдбата сякаш е отредила адресът “Стара планина” 11 да стане ковачница на композитори. Невъзможно е да си представим българската музика без проф. Пенчо Стоянов, Борис Карадимчев, Бенцион Елиезер, Йосиф Цанков, Морис Аладжем, Хайгашод Агасян. Или без професорите музиканти Огнян Станчев, Никола Николов, Димитър Козев, Константин Чилев, Г. Желязков. Пред последните 4 десетилетия няколко поколения българи са си тананикали песните на естрадните певици Маргарита Хранова и Стефка Берова.

Значителна част от възпитаниците, както и от преподавателите, впоследствие стават титулувани членове на БАН и преподаватели в родната Алма Матер. Дори и нейни ректори, какъвто е бил Димитър Агура. Така те са вграждали и развивали академизма на страната, вдигали са нагоре интелектуалното равнище на нацията. А без тези два фактора трудно ще посочите държава, за която да кажете, че е зряла и заслужава място на картата на света.

Не може да се подмине и друга заслуга на Първо –

то е дало възпитаници от най-различни сфери на обществения живот.

Сред тях са биологът академик, Румен Цанев, член-кореспондентите и професори Йовчо Топалов (сърдечно-съдов хирург), Калчо Марков (биолог), Пенчо Венков (генетик), Кирил Мишев (географ). Сред тях са и професорите Георги Златарски, който е бил директор на спешните спасявания в държавата, института “Пирогов”, специалистът по механика и биомеханика Юлий Тошев, ортопедът Иван Матев, специалистът по слаби токове Милчо Гаков. Със сигурност изпускаме още имена, за което молим за извинение с утехата, че те са били почетени в предишния чествания на училището.

Журналистиката също се е закачила за Първо. Това е професия и на словото и в него на жив и чист български език, а също на родолюбие, са се учили професорът по история на българската журналистика Владимир Топенчаров, проф. д-р Веселин Димитров, който става и декан на Факултета по журналистика, а също телевизионните журналисти Любомир Коларов и Милена Милотинова, и радиожурналистът Асен Гешаков.

И накрая, но не последно място като значение, е политиката. Първо е дало държавници, които по един или друг начин са управлявали или са участвали в управлението на държавата в съдбоносни за нея периоди. Това е цар Борис Трети, премиерите член-кореспондентът проф. Любен Беров и Стефан Софиянски. В тази категория трябва да споменем и Ивайло Трифонов, началник на канцеларията на президента Желю Желев, вицепремиер и активист на демократичното движение у нас.

Така че като теглим чертата, се получава ето какво: едва ли има друго училище, дало толкова много личности, които са положили своя интелект и талант в сградата на независима България и на националния ни дух. Първо училище със своите преподаватели и възпитаници е създавало ценности и идеи, които са тласкали българското общество напред и нагоре. Това средище на просветата наистина напомня едно сърце, което е изтласквало идеи и ценности към целокупното ни развитие. И имаш чувството, че е като магистрала, през която е минала България през няколко епохи.

Наистина, има ли второ като Първо! 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Имах красиви, интелигентни и грижовни майка и любима жена… Те са моята незаличима мярка за мъдрост и привлекателност, които изграждат мъжа и го правят силен и верен…”

Стефан Данаилов, актьор и преподавател, роден на 9 декември преди 77 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Филип Димитров и неговата визия на българската християнска история

 

„Братя“ е приятно изживяване и празник на духа.

Да не забравяме, че и ние не сме учили или чели „Под игото” в оригинал

Понеже не идеите са важни, а общото патриотично послание, затова и езикът на Вазов става свещен и неприкосновен.

Когато автор и преводач стоят един до друг

За преводаческото изкуство на Огнян Стамболиев.