Татяна Вайнман, "Дойче веле"

Хубавата музика се дели на два вида: просто хубава музика и музика, която остава за векове. Деветата симфония на Бетовен е от втория вид - непреходна музика, оставаща за векове. Именно тази симфония (и по-точно - главната тема от последната ѝ част) се превърна в химн на Съвета на Европа, на Европейския съюз, че и на цяла Европа. Но как и защо тъкмо тя стана символ на Европа?

Деветата, както всички я наричат за по-кратко, е последната симфония на Лудвиг ван Бетовен. Той я пише в продължение на две години, а премиерата ѝ е през 1824 година във Виена. На диригентския пулт застава самият Бетовен, който дирижира, но всъщност не чува самата музика, защото е оглушал години по-рано.

Последната част на Деветата, която се казва "Ода на радостта", включва не само оркестъра, но и хор и певци-солисти. Това е истинска революция, защото преди това нито един композитор не е включвал човешки гласове в симфония - един традиционно чисто оркестров жанр.

"Братя всички люде стават"

Мелодията на "Одата на радостта" е преизпълнена с тържественост и величие. Тя се разпознава и запомня много лесно. Но не това е основната причина да бъде избрана за европейски химн. Решаваща роля в случая играе текстът. Бетовен използва стиховете на големия германски поет Фридрих Шилер от неговата "Ода на радостта", създадена през 1785 година. Композиторът, който още в младостта си много обича стихотворението на Шилер, особено се вдъхновява от строфата "Братя стават всички люде". Впрочем, преди Бетовен към това стихотворение пишат музика още няколко композитора, включително и Франц Шуберт.

В края на 18-ти век "Одата на радостта" от Шилер се радва на изключителна популярност - най-вече, защото отразява духа на времето. След Великата френска революция нейните идеали - особено равенството и братството - намират горещ прием в Германия и отекват в душата на Шилер. Той създава "Одата на радостта" като трапезна песен за своя приятелски кръг, който се събира край масата с бокали вино в ръка и с радост от живота в сърцата. Ето няколко стиха от нея в историческия превод на Асен Разцветников:

Гръд природата разтваря,

радост всичко живо пий -

тичат зли, добри, в превара,

в розовите ѝ следи.

 

Тя за нас целувки има,

благ другар и гроздов сок,

сласт - за червея незрими,

а за ангелите - Бог.

 

Бетовен - също както и Шилер - се увлича по революционните идеи. Стихът "Братя стават всички люде" за него е квинтесенция на хуманизма, той се превръща в нещо като негово лично кредо. "Разбира се, когато Шилер и Бетовен съчиняват своите произведения, и през ум не им минава, че в бъдеще може да се появи съюз на свободни държави, обединени от демократичните ценности. Тези двама гении могат само да мечтаят за братство и единство", казва Кристине Зигерт, директор на архива в Дома-музей на Бетовен в Бон. Тя е убедена, че ако Бетовен можеше да си го представи, сигурно не би имал нищо против неговата "Ода на радостта" да стане химн на Европа.

Универсалният език на музиката

Въпреки че Бетовеновата "Ода на радостта" се пее по текста на Шилер, химнът на Европа върви само като музика - без думи. Избран е универсалният език на музиката, защото в противен случай би възникнал въпросът на кой точно от европейските езици да се пее официалният химн. Той e приет повече от 20 години след основаването на Съвета на Европа, който за пръв път се събира през 1949 година. През 1972 година Съветът на Европа решава да поръча на прочутия диригент Херберт фон Караян три версии на "Одата на радостта": за пиано, за духов оркестър и за симфоничен оркестър. По-късно, през 1985 година, "Одата на радостта" става химн и на Евросъюза. Разбира се, тя не подменя националните химни на държавите-членки, а е просто нещо като визитна картичка на Европа, която припомня за идеалите на европейското общество: свобода, мир, солидарност и единство.

В края на миналия век Съветът на Европа решава да популяризира своя химн сред по-широки прослойки и поръчва негови варианти в различни музикални стилове. Вече има хип-хоп-версия, техно, изпълнение на електронен орган и на електрическа китара. Свой принос със собствено изпълнение дава известният германски диджей Moguai, а в социалните мрежи най-популярна (с над 18 милиона гледания) е наистина много вълнуващата флашмоб-версия от Нюрнберг през 2014 година.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ

    Елин Пелин - "Напаст Божия"

    Бог не е милостив - не молете му се! Нека като жабите, кога им пресъхне блатото - да прокълнем и да умрем!

„В живота, както и в изкуството, аз мога да се справя със себе си и без Господ Бог. Но не мога да съществувам - аз, страдащият човек - без нещо по-голямо от мен, нещо, което изпълва целия ми живот - без творческата сила.“

Ван Гог, холандски художник, роден на 30 март преди 167 години

Анкета

В пандемията купувате ли книги онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

„Живот на една гара“ –  анатомия на самотата и страха

Романът следва  модела на знаменити световни романи, решени като философски есета - притчи: „Процесът“ на Франц Кафка, „Чумата“ от Албер Камю, „Погнусата“ от Жан-Пол Сартр, пиесата „Носорозите“ на Йожен Йонеско.

„Останалото е пепел“ - драматична история с универсално звучене

 

Филм с такъв скромен бюджет – 300 000 лева,  все пак звучи автентично като визия.

По следите на разработката „Ятаган“

Добре е да се разделяме с миналото си, смеейки се, но, когато то не си е отишло и е все още стряскащо настояще? Да се шегуваме или да плачем?