НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, nslatinski.org

  1.

  Постоянно разсъждавам над въпроса - защо властта напоследък демонстрира толкова алчност, сребролюбие, лакомия, ненаситност към материалните облаги, към паричните знаци?

  Достатъчно съм видял вече през живота си, за да знам, че всяка власт у нас се изкушава да "топне" муцунки в кацата с мед. Но сега имаме абсолютна аномалия. Новата ни история не познава подобна откровена, неумна, безвусна и безогледна консуматорска всеядност...

  Преминати са всички морални предели. Надхвърлени са всички нравствени граници.

  Днес, в отличната книга, която чета, намерих идея, която поне донякъде обяснява вероятно какво се случва у нас и защо то се случва.

  В древни времена всеки човек се е стремял да има чест и достойнство. Разбира се, властителите са претендирали за повече чест и по-голямо достойнство. Но как да се компенсира, пита се, дефицитът от чест и достойнство? Как да се оразмерят честта и достойнството, за да може да има еквивалентна размяна? Отговорът е - възникват парите!!

  Парите са еквивалентът в тази размяна. Те са компенсаторният механизъм. Ти имаш чест и достойнство, аз нямам или имам малко. Парите ми добавят толкова, колкото да се изравним, да сме равни един на друг!!

  По тази логика, днешните властници са с остър дефицит на чест и достойнство и съзнателно или подсъзнателно се стремят да компенсират този остър дефицит с материални блага, за да се освободят от комплекса на малоценност и да се издигнат в очите си до нивото на хората с чест и достойнство!

  Абсолютна тяхна самоизмама, за която ще плащаме всички ние.

  Мога да им препоръчам книгата, която чета. Там е разказано продължението на историята. И в един момент се стига неизбежно до робството...

  2.

  Отличната книга, която чета (за не ще разкажа друг път), ми напомни за Панюрж. Това е герой от великото произведение на Франсоа Рабле "Гаргантюа и Пантагрюел" (16 век).

  Помислих си:

  Държавата ни е налазена и похитена от множество такива като Панюрж! Днес е великото време на Панюрж...

  Панюрж е човек, чието единствено призвание в живота е да взема големи суми пари и да ги харчи. Той "знае шейсет и три начина за печелене на пари - най-почтеният и най-рутинен от които е краденето".

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Нашите българи желаят свободата, но приемат я, ако им се поднесе в къщите на тепсия.“

Васил Левски - национален герой, обесен в София преди 147 години

Анкета

Гледате ли българско кино?

Да, с удоволствие - 32.3%
Да, с познавателна цел - 19.4%
Не, слабо е - 45.2%

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Посмъртна изповед" е антибиотик срещу носталгията по тоталитарното общество

Преживяното от Денчо Знеполски е разказано така, както нормалният човек просто не може да си го представи и в най-развинтеното свое въображение.

Наръчник на оптимиста или защо „Паразит“ взе главните „Оскар”-и

Лентата взе наградата за най-добър международен филм не само защото е вещо направена и впечатляваща за гледане, но и тъй като основният й конкурент се казваше „Болка и величие“.

За романа „18 % сиво“ и неговата екранна интерпретация

Филмът “ разчита основно на славата на книгата и харизмата на Руши Виденлиев.