НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, nslatinski.org

  1.

  Постоянно разсъждавам над въпроса - защо властта напоследък демонстрира толкова алчност, сребролюбие, лакомия, ненаситност към материалните облаги, към паричните знаци?

  Достатъчно съм видял вече през живота си, за да знам, че всяка власт у нас се изкушава да "топне" муцунки в кацата с мед. Но сега имаме абсолютна аномалия. Новата ни история не познава подобна откровена, неумна, безвусна и безогледна консуматорска всеядност...

  Преминати са всички морални предели. Надхвърлени са всички нравствени граници.

  Днес, в отличната книга, която чета, намерих идея, която поне донякъде обяснява вероятно какво се случва у нас и защо то се случва.

  В древни времена всеки човек се е стремял да има чест и достойнство. Разбира се, властителите са претендирали за повече чест и по-голямо достойнство. Но как да се компенсира, пита се, дефицитът от чест и достойнство? Как да се оразмерят честта и достойнството, за да може да има еквивалентна размяна? Отговорът е - възникват парите!!

  Парите са еквивалентът в тази размяна. Те са компенсаторният механизъм. Ти имаш чест и достойнство, аз нямам или имам малко. Парите ми добавят толкова, колкото да се изравним, да сме равни един на друг!!

  По тази логика, днешните властници са с остър дефицит на чест и достойнство и съзнателно или подсъзнателно се стремят да компенсират този остър дефицит с материални блага, за да се освободят от комплекса на малоценност и да се издигнат в очите си до нивото на хората с чест и достойнство!

  Абсолютна тяхна самоизмама, за която ще плащаме всички ние.

  Мога да им препоръчам книгата, която чета. Там е разказано продължението на историята. И в един момент се стига неизбежно до робството...

  2.

  Отличната книга, която чета (за не ще разкажа друг път), ми напомни за Панюрж. Това е герой от великото произведение на Франсоа Рабле "Гаргантюа и Пантагрюел" (16 век).

  Помислих си:

  Държавата ни е налазена и похитена от множество такива като Панюрж! Днес е великото време на Панюрж...

  Панюрж е човек, чието единствено призвание в живота е да взема големи суми пари и да ги харчи. Той "знае шейсет и три начина за печелене на пари - най-почтеният и най-рутинен от които е краденето".

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПАРОДИЯ

    "Жив е все още"

    На една страна евро банкноти,

    на друга метнал пищов злодеят

    и там, на пода, дамски кюлоти

    издайно в мрака едва белеят.

  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ГЕНИЙ

    Що за човек е бил Бетовен?

    Какъв е бил като човек? Защо оглушава и как композира след това? И коя е жената, станала известна като неговата "безсмъртна любима"? Разказваме за великия композитор по повод годишнината от рождението му.

  • ЮБИЛЕЙ

    Препускай, индианецо!

     Гойко Митич на 80.

     

    За нас той беше идол, пример за подражание, олицетворение на Доброто, вечният смел и благороден индиански вожд, готов да воюва със злото в Америка в името на справедливостта и човешката хармония.

     

„През целия си живот бях преследван от мисълта, че очевидно мъжете не искат да бъдат свободни. Те винаги искат да бъдат роби на някого, например на кариера или жена.“

Марчело Мастрояни, италиански актьор, роден на 28 септември преди 96 години

Анкета

Трябва ли хората на изкуството да имат гражданска позиция?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Дори и да сме от глина, трябва да съхраним човешкото в себе си

 

Като Достоевски и Добромир Байчев вярва в благородните начинания, търси човека и в най-големия злодей.

"Мисия „Грейхаунд“ не е на нивото на „Спасяването на редник Райън“ и „Подводницата"

 

Ако го нямаше Том Ханкс, продукцията просто щеше да бъде съвсем друга, с коренно различно звучене.

За Дизела и неговата предпоследна крачка

 

Историята на Кирил Николов нагледно доказва в какво се превръщат мечтите, ако ги преследваш упорито и последователно.