ДАРИНА ТАКОВА, "ФЕЙСБУК"

Вчера отидох да си купя билети за премиерата на "Дон Жуан" в Софийската опера.

Знам със сигурност, че тогава ще пее Вито Прианте в главната роля, с когото сме пяли заедно в Ла Скала, както и Хуан Франсиско Гател в ролята на Дон Отавио. Режисурата е на Уго де Ана- гений над всички гении, отивам с радост, нищо друго не ме интересува. Пък и не се знае... Значи! Да се разберем! На опера се ходи заради певците. Иначе отиваме във филхармонията, това е моят отговор и за двата реквиема, сложени в един и същи ден и час, логично за Велики четвъртък от страстната седмица.

Има една малка подробност, която отново поставя Софийската опера на първо място по абсурдност в света. Дни преди премиера продават билети "на зелено". Никой не знае кой ще пее, обявен е само целият състав и толкоз. Явно отправката е към случайната публика, това че в професионално отношение е абсурдно, е все тая.

Пред мен на касата ентусиазиран чичка даде 330 лв. за 3 билета за Реквиема. Не познавал певците, но мре за самия реквием. Еми, браво! Да плащат от ентусиазъм е похвално!

Предложението ми към Софийската опера: Обявете съставите!

Така хората ще знаят за какво си дават парите. В крайна сметка в тази опера освен Дон Жуан и Дон Отавио има още шест персонажа и нито един от тях не е маловажен.

Или го правите напълно съзнателно, за да не рехавее залата в повечето от случаите...

Две неща в тоя живот ме побъркват: Лансиране на осъзната посредственост и манипулацията, че нещо ужасно е прекрасно. Това доведе до тотална загуба на критерий и до изтъпяване на публиката, която при скандални изяви и недоразумения скача на крака и пляска с ръце до посиняване.

Излизат похвални статии на истерични писателки за спектакли и концерти, на които съм била и се питам "едно и също ли сме слушали?"... Явно някой няма представа от опера и има восък в ушите, или аз полудявам! Другата версия е, че са платени. Но за дребните стотинки, каквато е тарифата за писане в България, не бих паднала толкова ниско...

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Галин Стоев, режисьор: Живеем в мек вариант на "Коза ностра"

     

    "Ако продължи отглеждането на тази робска стратегия за оцеляване, може би след 100 години тази нация няма да съществува", коментира още Стоев.

     
  • В ТЪРСЕНЕ НА ИСТИНАТА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • БЕЗПОДОБНИЯ

    „Масонската ложа и братството на Левски”

    Делото и животът  на Апостола на българската свободата винаги са будили интерес. 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Три неща е трудно да спреш да вършиш, веднъж започнал:

-  да ядеш нещо вкусно

-  да беседваш с приятел, върнал се от поход

-  да се чешеш там, където те сърби”

Козма Прутков, руски измислен писател, роден на 11 април преди 218 години

Анкета

Гледате ли културни събития онлайн?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Антъни Хопкинс и Оливия Колмън правят „Бащата” неповторимо преживяване

 

Филмът  получи 6 номинации за „Оскар“, между които за главна мъжка и поддържаща женска роля.

"Борат 2" – феминистка приказка

 

 

Най-очевидният, но съвсем не единствен прочит е, че филмът е политическа сатира.

За опашката, кандидат-президента и вечната ни орис

 

 

Опашката“ (2021) е писан седем години. Замислен и реализиран е преди пандемията и звучи като дистопия.