Две седмици след като публикува отворено писмо до критиците на своето творчество, актьорът Камен Донев отново се обърна към зрителската аудитория, съобщи segabg.com.

В позиция, озаглавена "Моите думи" и публикувана на сайта InterView.to, режисьорът и изпълнител на главната роля в най-новия български филм "Уют" се обръща към своите "приятели, почитатели и съмишленици" с изричното уточнение, че гневът му не е насочен към тях.

"МОИТЕ ДУМИ

Скъпи мои приятели, почитатели, съмишленици! Скъпа моя публика! Отвореното писмо, което тъй пламенно въздигна страстите и вълненията в обществото не се отнася до вас. И  то неслучайно е озаглавено НЕПРИЯТЕЛИ МОИ.

И надявам се повече обърквания в тая посока да няма…

Тъй като наистина объркването в нашата мила татковина все повече се задълбочава, ще се опитам да раздухам тия душевни мъгли, та да стане малко по-слънчево и топличко в сърцата. А сега на въпроса ЗА КОГО СЕ ОТНАСЯ отвореното писмо.

Написах всички мои думи не с обида, детинско сърдене, яд или гняв. Не. Написах ги с възмущение, но и с надежда. Възмущение от многото случаи през годините на творческия ми път, когато научавах, усещах и чувах завистта. За страстта на човека да омаловажи, оплюе, заклейми, да принизи, охули и пренебрегне. Възмущавах се от непонятната за мен необходимост НЕЩО ДА СЕ КАЖЕ НА ВСЯКА ЦЕНА И НА ВЪПРЕКИ.

На сцената съм от почти 30 години и през цялото време слушах и гледах внимателно КОЙ КАКВО КАЗВА, НО И КОЙ КАКВО ПРАВИ. Учех се и стремях да бъда от тези, които ПРАВЯТ и съм негодувал към онези, които само говорят. Много жалко, че те хич не са малко. И понеже много глупости се изприказваха, а аз много дълго мълчах, реших да си кажа какво мисля за гореспоменатата категория хора И ЕТО, КАЗАХ СИ ГО. КАЗАХ ИМ, ЧЕ СА ДЪРДОРКОВЦИ. АМИ ТАКИВА СА.

Веднага бързам да премахна друго объркване – защо не съм бил посочил имена. Ами, защото това не е жалба в съда ИЛИ ДОНОС, това е ОТВОРЕНО ПИСМО. Който трябваше се разпозна, други пък изненадващо се припознаха и много се объркаха. Защо стана така? Защото прочетоха една истина и им стана обидно. Истината за това КОЙ КОЛКО МОЖЕ И КОЛКО НЕ МОЖЕ. Истината, която тревожи всеки един човек. И другата истина, касаеща най-вече стъкмителите от жълтите медии, а именно ИСТИНАТА ЗА БЕЗПОЛЕЗНОТО СЪЩЕСТВУВАНЕ. И всички се обидиха. Ами обиждайте се, ваше право е. Подскочиха, как съм могъл да използвам такива думи. Да, думите ми са силни, крайни, но това са думите, които изразяват моето, повтарям МОЕТО отношение. Нима не съм достатъчно ясен и конкретен? Разбира се, че можех да използвам други думи, но нямаше да е справедливо, защото хората, издаващи жълтата преса, не заслужват други думи и пак бих им казал ВАС ВИ НЯМА. ПОМИСЛЕТЕ НАД ТОВА КАК ДА ВИ ИМА… СТРУВА СИ, ВЪПРЕКИ ЧЕ СЕ СЪМНЯВАМ способни ли сте да мислите…

На тези, които завиждате, ще открехна прозорчето да влезе малко чист въздух. Замисляли ли сте се, че завистта е много интересно, душевно явление? А именно – ЗАВИЖДАТЕ, ЗАЩОТО ХАРЕСВАТЕ, НО ПОРАДИ НЕОВЛАДЯНАТА ГОРДОСТ, НЕ ИСКАТЕ ДА ГО ПРИЗНАЕТЕ ДОРИ НА СЕБЕ СИ. ПАРАДОКС – МРАЗИШ, ЗАЩОТО ОБИЧАШ… Нищо, човешко е.

На ония, които от години артикулираха полубудни от безсилие, това което правя ТЕАТЪР ЛИ Е, НЕ Е ЛИ, ШОУ ЛИ Е… КАКВО Е.

Каквото и да е, бе хора, въпросът не е КАКВО Е? Въпросът, който би трябвало да си зададете, е КАК въздейства. Ама това сега филм ли е, не е ли? Телевизионен театър ли е, какво е? Мойто си е. Точка. Копаете в грешната посока. Преди да определяте и дефинирате, пробвайте да се зарадвате на нещо. Пробвайте също така да покажете нещо. Схванахте ли? Не да казвате, а да показвате.

Професор Азарян, когото винаги ще споменавам, ни учеше така: “НЕ “МИ ОБЯСНЯВАЙ, КАЧИ СЕ НА СЦЕНАТА И ГО НАПРАВИ!!

Така че, хайде! Нали сме демокрация, качете се на сцената в зала 1 на НДК или в АРЕНА АРМЕЕЦ  и покажете какво можете! Аз мога толкова, а вие? О, извинете, забравих, колко презирате вкуса на народа. Най-лесно е да се обвинява публиката. Какво й е на публиката?! А, забравих, че искате да я превъзпитате с фестивалните си спектакли…

Вземете една камера и снимайте! Живейте, горете, успявайте, проваляйте се, борете се!

Само не ми обяснявайте кое е кино, кое е театър и кое не е! И не се обиждайте, че ще се разплача!

Ето, към всички вас бяха моите думи. Прочетете ги пак внимателно и объркването ще се стопи!

Има и объркване кой е бездарен и кой не е. На наивности ли ще си играем? Много добре знаете кое какво е, но пак идва гордостта. Няма нищо лошо, нито срамно в това да нямаш някои дарби. Аз например не  мога да рисувам и нямам проблем с това. Успокойте се! “Има място за всички под слънцето”, каза Дъстин Хофман. Гледайте си градинката и не тракайте със зъби на висок глас кое какво е!  Кой бил халтураджия, кой колко пари изкарвал, каква кола карал… Изкарайте и карайте и вие! Преди да лепнете етикета ХАЛТУРА, погледнете публиката! Всички ония лекари, адвокати, банкери, учители, компютърни специалисти, студенти, пенсионери и множеството интелигентни хора! Попитайте ги защо са дошли на моята халтура!?

Направете Вашата АНТИХАЛТУРА! Поканете ме на премиера! Ще се зарадвам от сърце, ако ме развълнувате и ще ви стисна ръката. Обещавам.

Завършвам това обръщение с надеждата повече да градим, отколкото да празнословим.

Относно критиката – тези, чиято критика ценях и жадувах, вече не са между живите, така че критикувайте смело! Знам, че имате много време за това. Дано и да ви плащат добре. Но едва ли…

С това разяснение затварям страницата на цялата история и ви каня на моята халтура във ВЪЗГЛЕДИТЕ НА ЕДИН УЧИТЕЛ ЗА НАРОДНОТО ТВОРЧЕСТВО на 11 май в зала 1 на НДК, което ще се представи за 16-и път на тая сцена и за 495-и път, откакто е създадено."

Коментари  

0 #1 Nadezhda Dragneva 08-04-2019 13:23
Прочетох и двете писма на К. Донев. Много добре, спокойно е обяснил своята позиция. Използвал е по-силни думи, но как такива "врагове " да го разберат ? Парвенютата са навсякъде, не само в театъра . Духовната нищета е плъзнала , дано не е непоправимо.Познвам работата на К. Азарян и съм щастлива, че К. Донев е отличен негов ученик.По делата ще ги познаете! " Вие сте хубави , но празни--каза Малкият Принц--- за вас не може да се загине "--- Духовната бедност и подлост нямат лек. Не си заслужава да се хаби човек, за да ги убеждава, че не са прави. Пазарът ще ги събуди, АКО имат БАГАЖ ....
Цитиране
  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

 „Аз най-добре зная за мълчаливата борба между режисьор и актьор, тъй като съм живял с нея в продължение на 25 години."

Апостол Карамитев, роден на 17 октомври преди 96 години

Анкета

Одобрявате ли Нобеловите награди на Олга Токарчук и Петер Хандке?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Ах, този Жокер!

 

В „Жокера“ Финикс открадва шоуто и доказва, че е един от най -добрите и подготвени актьори на съвремието ни.

"Потъване в Мъртво море" – всеки детайл си тежи на мястото

В тези разкази има напрежение, има пребогат език, който създава картини, които можеш да пипнеш и подушиш. 

Лекът срещу пораженията на „Поразените“

Допада ми способността на романистката да бъде честна към историята – за първи път в български роман видях сцена, която отдавна исках да бъде създадена – как с користна и пропагандна цел комунистите използват черните забрадки на майките на убитите от жандармерията партизани преди 9 септември за гнусния си план чрез т.н. Народен съд да се разправят със своите противници .