До Красимир Вълчев

Министър на образованието и науката

 

ОТВОРЕНО ПИСМО

от проф. д-р Юлиан Куюмджиев

преподавател в АМТИИ "Проф. Асен Диамандиев"− Пловдив

Уважаеми господин министър,

С настоящото писмо Ви уведомявам, че се отказвам от по-нататъшното си участие в Националното състезание "Ключът на музиката", организирано от МОН, като председател на Националната комисия.

Писах Ви на 6 март, но Вие нито ме приехте, нито ми отговорихте, нито потърсихте начин да се свържете с мен. Вярно е, че аз съм обикновен професор, а Вие – министър. Но все пак Вие сте съвсем наясно със случая.

През 2017 година аз не гласувах за присъждането на званието "Почетен доктор" на АМТИИ на г-жа Менда Стоянова. Изказах и публично мнението си. Не бих го променил и сега. Титлата "Почетен доктор" е несъвместима с политическото нагаждачество.

Преди една година бях наказан с "Предупреждение за уволнение". Тогава Ваш зам.-министър подписа писмо от името на МОН, в което се твърди, че министерството е "извършило проверка" по подаден от мен сигнал. Всъщност проверка нямаше, но на 13 април м.г. аз вече бях наказан. Саморазправа с този, който е дръзнал да се усъмни в "непогрешимостта" на ректора. По-късно Вие назначихте проверка и тя установи нарушения в АМТИИ, които Вие изнесохте на 11 май м.г. по време на парламентарния контрол. Но аз продължавах да бъда наказан. И едва в края на май "великодушно" наказанието беше отменено, но не защото съм прав, а защото... нямам други нарушения.

Сега отново съм наказан с предупреждение за уволнение (за втори път в рамките на по-малко от година). Този път ("случайно") и на съпругата ми е наложено същото наказание. Впрочем тя също не е гласувала за г-жа Менда Стоянова. И двамата не сме изслушани преди налагането на наказанието, макар че по Кодекса на труда това е задължение на работодателя.

Наказанията са ни наложени не за да уплашат нас, а за да сплашат останалите. Това означава, че се връщаме доста години назад – във време, което сега се изучава като част от българската история.

Явно Вие не искате да се ангажирате с прекратяването на тази саморазправа и у мен остава усещането, че над ректора има политически чадър. Зная, че ще ми отговорите – има академична автономия. Но академичната автономия не означава нито ректорът да има абсолютна власт, нито академичните норми да обслужват политическата конюнктура.         

Ето защо аз не виждам основание да продължа работата си в Националната комисия на Националното състезание "Ключът на музиката", чийто последен кръг ще се проведе в АМТИИ на 23 и 24 март. Вече седма година съм председател на тази комисия (през последните две назначен със заповед от Вас) и имам принос в организацията и провеждането му. Включен съм като председател не за да си правя биография, каквато имам, а защото притежавам необходимия професионализъм и компетентност.

Може би сега вече ще бъда отстранен от АМТИИ за "уронване  престижа" на академията. (Но по-важното е, че в нея ще остане портретът на г-жа Менда Стоянова...). 

Искам обаче да Ви обърна внимание, че между престижа на едно висше училище и престижа на неговия ректор има разлика. Понякога доста

голяма.

 

22 март 2019 г.

                                                                  Проф. д-р Юлиан Куюмджиев

БЕЛ. РЕД.

Пловдивската академия за за музикално, танцово и изобразително изкуство преди дни произведе депутата от ГЕРБ Менда Стоянова (избрана в Пловдив и шеф на парламентарната бюджетна комисия) в почетен доктор хонорис кауза. Заслугата й била, че уредила академията с 1,1 млн. лв. за ремонт на сградата на академията. Стоянова не е дала лични пари, а на данъкоплатците и реално те заслужават почетната титла, а не тя.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Ако книгите ми бяха по-лоши, нямаше да ме поканят в Холивуд, а ако бяха по-добри – аз нямаше да отида”.

Реймънд Чандлър, американски писател, роден на 23 юли преди 131 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.