Александра Стеркова, strategy.bg

В Закона за културното наследство отново се предвижда създаване на публичен регистър за разрешенията, които се издават по този закон. Макар това само по себе си да е стъпка в правилната посока, това не гарантира контрола, който държавата следва да упражнява върху обектите, квалифицирани като културно наследство.

Следва да се отбележи, че този законопроект поражда повече проблеми, отколкото осигурява разрешения:

В чл. 84, касаещ съгласувателната процедура за Инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство, на първо място се предвижда намаляване на срока за съгласуване от 4 месеца на 1 месец. Когато става въпрос за недвижими културни ценности с категории „местно значение", „ансамблово значение" и „за сведение", срокът за становище се скъсява от 2 месеца на 2 седмица. Скъсяването на административните срокове винаги е добро за гражданите и бизнеса, но не и когато липсва възможност за контрол. Подобно разрешение може да доведе до множество вреди, които са почти гарантирани от предложените изменения, а именно:

В ал. 7 се създава изречение второ, което предвижда, че когато органът не се произнесе в законоустановения срок, становището за съгласуване на инвестиционните проекти и на исканията за намеси е положително!

Подобно разрешение не само е предпоставка за злоупотреби, но, предвид настоящата политика на държавата към запазване на недвижимите културни ценности, е гаранция за тяхното пълно унищожение.

Подобно становище се потвърждава и от доклада на Сметната палата, чийто основен извод е, че дейностите по опазване и поддържане на обектите на архитектурно наследство в градска среда, извършвани от Министерство на културата и от Националния институт за недвижимо културно наследство, не са ефективни и ефикасни.

В мотивите към тези изменения вносителите просто са констатирали предвиждането на такава възможност.

Липсва каквато и да е оценка на въздействието на тези законодателни промени!

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • НОРМА

    Правилата се спазват. Как университетът по музика във Виена избира преподаватели

    „Ако в един конкурс за диригент (преподавател) участват 70 кандидати, те първо биват оценени от трима души, които са външни за университета, например преподаватели в други университети“, казва Симеон Пиронков-младши.

     
  • ДИАГНОЗА

    Мирният руски атом

    И още един факт, съобщен от самия руски президент в едно от обръщенията му към нацията: 20 на сто от населението в Русия живее с по-малко от 5 долара на ден. Преведено на български по курса на деня, това означава да я караш с по-малко от 9 лева дневно.

     
 

„Останах 13-годишно момче в продължение на 30 години.“

Мики Руни, американски актьор, роден на 23 септември преди 99 години

Анкета

Трябва ли да има оставка по случая "Дарина Такова"?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Откриватели на звезда, наречена „добрина”

За първи път на български двама известни румънски драматурзи – Михаил Себастиани и Думитру Раду Попеску.

Патриотичните  уроци на Александър Йорданов

Авторът държи да го четат и познават и по-младите читатели – затова често така  задълбочено описва събития, които слабо се познават.

Носталгично за „На всеки километър“

Легендарният сериал навършва половин век. На 20 август 1969 г. е премиерата на първия епизод – „шлеповете”.