Проф. Велислав Минеков, "СЕГА"

Интересно защо никой никога не попита какво е днес да бъдеш част от съвременната история на изобразителните ни изкуства. Тази съдба е твърде незначителна пред възможностите за друга професионална реализация, политически възход или пред масовото усилие за емиграция. Да бъдеш български творец днес е щастие, обречено на мизерия, носещо самочувствие на сирак. Не съществува дори и бледа симетрия по отношение на европейското ни съпричастие.

Историята на българския художник след 1989 г.  е ограничена от нищета и пожелана незабележимост. Отсъстват имена, значителни творби, скандали, низвергнати или обругани. Няма величия, няма разпознаваеми, няма дори покойници, изпратени достойно във вечността на техния талант. Съществуват временни присъствия, дарени с величие от

политически управлявани медии и властова конюнктура

И нито едно явление в световния или европейския аспект с признание за значимост. Впрочем единствените имена с принос живеят и работят далеч от своето родно място, нежелани и неспоменавани в държавата, заченала техния възход.

Има достатъчно причини за споменатото злощастие. Основна е липсата на държавна подкрепа и креативно меценатство. Отсъстват правила за подкрепа и развитие, не съществуват програми за съществуване и подпомагане на изкуствата, нито се насърчава донорство в името на съвременната необходимост от естетика и култура. Тук няма изненада, в премиерската клетва за споделената простота не трябва да очаквате жест, обречен в името на националната култура. Нужно е да признаем къде и защо попаднахме. Пълно унищожение и презрително отношение към училищата и гимназиите за изобразителни изкуства, намалените часове в учебните програми са  доведени до „трудово обучение“ или забавление. Създадена бе среда на презрение и дори омраза към естетика, творчество, интелектуално развитие.

В годините на т.нар. развит социализъм бяха създадени „окръжните галерии“. Техните колекции са обречени на забвение и стационарен битовизъм, облечен в мухъл и сиротство. Повече от трийсет години държавата не е откупила произведение на български художник. Едно цяло поколение беше прескочено и забравено. В същата ситуация са и националните колекции, останали в мрака на „социалистическото изкуство“. Съвременната скулптура отсъства в градската и парковата среда, предпочитат се паметници с временно значение, ужасяваща символика и примитивно изпълнение. Съзнателно няма комисия за монументални изкуства, която трябва да оцени и приеме значението на паметника и неговото пластично решение. Ако сте заможен, ако сте действащ политик или дори известна регионална мутра, може

да поръчате паметник на вашата любима баба,

прославила се с производството на мекици и тутманици. Видът на паметника няма значение.

Милиони от европейски програми бяха похарчени в строителството на нови музеи, наследеният неолит от отминалата епоха на последната диктатура беше преподреден и осветен в името на бясна корупция и претенциите на някое временно величие. Девизът в подредбата беше „Идеите наши - парите ваши“, „Аз и моите домашни любимци“. Миналото се превърна в настояще. Мълчанието на създаващите допусна рекет на посредствените измамници и корумпирани политици. Продажните продадоха себе си в желанието за примитивно оцеляване, нещастните отлетяха през границата или останаха в своята неоценена самота.

Интересно е, че съществува Министерство на културата, което по действащия закон за развитие и закрила на националната култура би трябвало да бъде в подкрепа на изобразителните изкуства, дизайна и културното наследство. Това е разбираем фарс, който би бил подпомогнат единствено от гения на илюзионистите в цирковото изкуство. Законът е обременен с пожелателна глупост и с особено наличие на добри намерения. Единствената грижа на споменатото министерство е трансферът на средства от националния бюджет с оглед съществуващите  и наследените по принуда закономерни явления – театър, музикално-сценични изкуства, читалища, гимназии и музеи. Персоналната значимост на художника е оставена в ръцете на давещия се и олисялото му теме.

Показателен за международното признание на българския артист е националният режим за износ на неговите произведения. Подобни рестрикции не съществуват в Европа, Азия, Мадагаскар и Екваториална Гвинея. Авторът трябва да докаже своята несъстоятелност, както и че не представлява национална ценност пред специализирана комисия и срещу определено заплащане. Само така може. Унижението е оправдано като следствие от изключителната стойност на автори от сътворен забранителен списък, представляващи покойни паметници на националната култура. В стройна опашка пред Националната галерия ще видите разпознаваеми творци, износители на троянска керамика и майстори на пирографирани икони. Впрочем значим от близкото минало художник сам предложи свое живописно произведение на значима търговска къща, сам определи цената и като единствен участник в търга откупи произведението си с небивал успех. Далеч по-цинично е представянето на автор със съмнително творчество в британска галерия, заплатено от данъкоплатците поради величавото му присъствие в управляващата партия.

Съществуват национални отличия (схематични за художници и скулптори).

Държавата дарява медал, сходен с емблемата на любимия ви футболен отбор.

При изключителни заслуги към едно перверзно минало можете да бъдете определен за академик в БАН. Това превръща носителя на титлата в щастлив пенсионер въпреки отсъствието му в прилежащите науки. Полученото звание допринася за разпознаваемост единствено в бившите съветски републики и особено в Казахстан и Туркменистан (виж филма "Борат"). В Европа този академичен растеж е непознат, преводът на титлата е невъзможен.

Обречени в съзнателно затъмнение са имената на български автори в чужбина. Победители в световни конкурси, скулптурни симпозиуми и част от световни колекции. Техният успех би бил твърде унизителен за родните медийни първенци.

Интересна е общинската подкрепа на изобразителните изкуства. Всъщност тази тема е лишена от всякакъв коментар, темата е излишна дори пред огромното европейско финансиране и съществуващ в нормалните държави оригинал. Подпомагането на млади таланти е цинична и недопустима преференция, нарушаваща статуквото на наследеното минало в конфликт със случайни медийни величия. Въпреки огромната финансова подкрепа от ЕС няма да откриете програми за подкрепа, изява и реализация.  В споменатия европейски аспект и традиции не съществуват влиятелни стипендии, корпоративно меценатство и дори подкрепа от съществуващите вероизповедания.

Поради удобството  на политическото статукво от значение е мнението на наследения от диктатурата творчески съюз Съюз на българските художници. Същият, оформящ мизерните финансови интереси на ръководството, представлява маса от трийсетина членове, заплащащи своите надежди, стабилни пенсионери с мисъл за бъдещето и по някой ей тъй на, без да знае защо. Екстрактът от полезна дейност на организацията е определен в значимостта

на политическия слугинаж и феодален респект 

В името на световното художествено наследство СБХ предлага управляващия премиер и бивш пъдар за почетен художник в услуга на също предложения Главен Мултак, подкрепя с декларация провален в нещастието на своята биография кандидат за председател на ООН и участва с унизително хвалебствие, представено като декларация на членската маса за подкрепа в БАН, целяща академичния възход на личност с измислена биография. Съюзът е в състояние да осигури почивка на своите членове в наследените си имоти, превърнати в сантиментална мизерия с аромат на външна тоалетна. Изложбите в пустите зали на СБХ радват посетителите със спомен за автогарата в Карнобат.

Самотата и мизерията на българския творец бяха превърнати в пожелана и твърде удобна традиция за управляващия и зает със своето възмогване простоват, крадлив и неграмотен български политик.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

"И патриоти, що патриоти, в народни носии и лозунги „Искаме си робството!” Че кой може да ти отнеме робството бе, робе!"

Кирил Кадийски, поет, есеист и преводач, роден на 16 юни преди 72 години

Анкета

Колко често подарявате книга?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.

Не е утопия киното да заеме място в образованието

 „Работя с деца, повечето от които дори не говорят добре български и са функционално неграмотни. И на тези деца аз  изведнъж  им пускам „Първият учебен ден“ на Жак Розие. Това за тях е културен и социален шок", казва учителят Даниел Симеонов,