Относно:

Отворено писмо до Системно унищожаване на архитектурни паметници от края на XIX и началото XX век в София и България от българските държавни институции в условията на тежка корупция.

 

До: г-н Тибор Наврачич, 

Европейски комисар за образование,

култура, младеж и спорт

 

                    Копие: 

г-н Бойко Борисов,

министър председател 

на Република България

г-н Боил Банов,

министър на културата

на Република България

г-жа Йорданка Фандъкова,

кмет на София

г-н Тодор Чобанов,

зам. кмет за култура 

на София

г-н Здравко Здравков,

Главен архитект на София

г-н Вежди Рашидов,

Председател на парламентарната

комисията по култура и медии

Медии

 

Уважаеми г-н Комисар,

От името на ГИОКН искаме да Ви информираме за продължаващото с десетилетия тревожно състояние на сградите, паметници на културата в България.

Повод за това писмо е непосредствената заплаха от сигурно и неизбежно разрушаване на две архитектурни бижута в централната част на българската столица, и двете проектирани от известният български архитект Никола Лазаров.

Първата сграда - на метри от Народния театър в София, на ул. "Кузман Шапкарев" N 3, е в перфектно състояние, но в най-скоро време предстои да бъде разрушена, за да се построи на нейно място 8-етажна “офис сграда”. 

Застрашената архитектурна и историческа забележителност е построена през първата половина на 20-ти век. До неотдавна е била защитена със статут на “паметник на културата”. По неизвестни причини, този статут е премахнат и сега сградата е оставена изцяло на решенията на новият си собственик - строителен предприемач, който харесва локацията и размера на парцела, но не и културата, историята и наследството за сегашните и идните поколения българи и европейци, въплътени в сградата.

Възниква въпросът защо е допуснато да се разреши събарянето на този архитектурен шедьовър, който трябва да бъде пазен, поддържан и показван не само на българите, но и на туристи от цял свят? И изобщо - защо се допуска сгради, които носят духа и естетиката на едновремешна европейска България, да изчезнат и да не остане и спомен от тях?

Българското архитектурно наследство принадлежи не само на жителите на страната, но и на всички европейци. Посегателството върху една историческа сграда в България посяга и върху историята на Европа.

Втората сграда е проектирана също от арх. Никола Лазаров през 1909 г. за видния български търговец Никола Гешов. Неговият баща - Иван Стефанов Гешов, е един от първите български дипломати - дипломатически агент на княз Александър Батемберг в Париж, Виена, Цариград и Берлин, както и братовчед на големият български държавник, финансист и филантроп Иван Евстатиев Гешов. Сградата се намира в централната градска част, на голям столичен булевард и от години е оставена от собствениците си, също строителни предприемачи, да се саморазрушава пред очите на всички жители на града. От 2003 г. сградата е с демонтиран покрив, отворени прозорци и подложена на дъждовете и снеговете вече 15 г., след като беше в добро състояние в продължение на цял век от построяването си.

Кой е архитект Никола Лазаров? Той е един от най-значимите архитекти на България, основател на съвременната българска архитектура, проектирал и построил близо 200 сгради из цялата страна, участвал в множество международни архитектурни конкурси. Иноватор, визионер и урбанист, той оставя знакови за градовете сгради - театрите във Варна и Стара Загора, библиотеката в Габрово, военните клубове в София и Шумен, сградата на Министерство на земеделието в столицата.

Никола Лазаров е носител на няколко награди като: “Български орден за гражданска заслуга” и руските ордени “Света Анна” и “Свети Станислав”. Завършил е с отличие престижното “Ecole Speciale d’Architecture” в Париж и впоследствие е работил с големите архитекти Фридрих Грюнангер, Карл Хайнрих, Алекси Начев, Михаил Хашнов.

Наричан е “Архитект Софийски” - автор на над 60 архитектурни шедьоври в централната част на София в стил барок, сецесион и еклектика.

Никъде другаде в Европа културата и историята не се заличават така системно и безнаказано, както в България. Няма санкция нито от обществото, нито от институциите.

През май 2018 г. френският президент Емануел Макрон обяви, че френското културно-историческо наследство е "национална кауза" и стартира кампания за реставриране на сградите във Франция, които са в лошо състояние. Той обяви "колективна мобилизация" и начало на специална лотария, приходите от която ще се използват за поддържане на исторически сгради.

За сравнение - в днешна България на културно - историческото наследство от края на XIX и първата половина на XX век се гледа като на "ненужно" и "съборетини" без стойност.

Стотици сгради из цялата страна, построени в в началото на 20-ти век, са застрашени от унищожение. Пожарите са най-често прилаганото средство за бързо ликвидиране на сградите - горят емблематични тютюневи складове в стил сецесион, царски конюшни - близнаци на царските конюшни в европейските градове, които сега са превърнати в световноизвестни музеи и галерии.

За последните години при ремонтите на софийските улици са изчезнали 8 000 (осем хиляди) тона гранитни павета, с официален защитен статут на културни паметници. Изчезнали са и неопределено количество жълти павета, които са не само със защитен статут, но и са уникални и са в ограничен брой от момента на полагането им в централната част на българската столица в първата половина на 20-ти век.

Виновни няма... 

Наказани няма…

Законът за опазване на културното наследство с десетилетия вече не се прилага, Европейската конвенция за опазване на културно - историческото наследство, ратифицирана от България през 1991 г., не се спазва.

През изминалата седмица по Националната телевизия беше излъчен репортаж със заглавие "За първи път у нас: сграда - паметник на културата ще бъде ипотекирана". 

Казано с други думи - за първи път ще бъде приложен законът за културното наследство! И това е действителността в "правова", "европейска " България, с декларирано на хартия "върховенство на закона".

Младите поколения не знаят кои са великите строители на съвременна България и не се възпитават в дух на зачитане, почит и съхранение на културните ценности. Нанася се щета върху паметта на българското общество, подкопава се вярата в европейските ценности, защото материалните свидетелства за миналото на европейска България се рушат пред очите на всички.

Девалвира вярата във върховенството на закона и справедливостта, защото законът с години не се прилага, отговорните лица с години не изпълняват служебните си задължения. Бездействието на държавните служители ги прави съпричинители на тази катастрофа и съучастници на недобросъвестните собственици. Създават се необозрими възможности за корупция.

Създава се опасност от пренаписване и подмяна на автентичната българска история, защото систематично се рушат материалните доказателства и остават бели петна, а реалните исторически факти изчезват.

Милиони евро, които биха могли да бъдат спечелени от културен и исторически туризъм в България, се губят всяка година от българските граждани и българската държава.

Стотици хиляди туристи от Европа и света пропускат да открият българската история и култура и да видят българският принос към европейското културно наследство.

Българските институции нямат дори минимално съзнание за ценността и потенциалните възможности на архитектурните ни съкровища за културен обмен, туризъм и отваряне към Европа и света, които биха могли да се осъществят.

Поредица от министри на културата, кметове на столицата и на градовете в страната, както и главни архитекти, изключително много допринесоха за унищожаването на историческия сграден фонд в държавата, за неспазването на законите и за високите нива на корупция.

Официалната държавна институция - Националният институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), от години умишлено е оставен без финансов ресурс, броят на служителите му е редуциран до 45 (!), архивът му все още е на хартия и не е дигитализиран, а България има задължения по международни договори и конвенции да поддържа този институт в адекватно състояние.

Това е един дългосрочен атентат срещу представата за нормалност, правила, ценностна система и морал. Недопустимо е в границите на съвременна Европа да съществува такава ситуация.

Крайно време е да се предприемат спешни, незабавни и ефективни действия за промяна на тази трагична ситуация.

Предлагаме да се приложат като минимум следните мерки:

1. Да се постанови спешно прилагане на българския Закон за защита на културното наследство в частта му за защита на историческите сгради - налагане на ипотека, отчуждаване, спешна консервация и реставрация за съхраняване на автентичното състояние.

2. Да се постанови задължително прилагане разпоредбите на Европейската конвенция за защита на културно - историческото наследство.

3. Спешно да бъдат изпратени специалисти от Европа, които да констатират и документират тревожното състояние на огромна част от историческия сграден фонд на България.

4. Да бъде направена спешна дигитализация на хартиения архив на НИНКН, с участието и под наблюдението на специалисти от ЕС, за да бъдат предотвратени евентуални злоупотреби с документи и унищожаване на информация.

5. Да бъде направена спешна, професионална и безпристрастна ревизия на актовете, с които е занижен или свален статутът на защитени исторически сгради на територията на цяла България за последните три десетилетия.

Уважаеми г-н Комисар,

Апелираме за Вашето специално отношение и особено внимание и за справедливата Ви намеса в този много тревожен български казус.

Помогнете да бъде съхранено това толкова важно за културата и историята на България и Европа материално наследство и да бъде запазено за бъдещите поколения.

Помогнете да се сложи началото на спазване и прилагане разпоредбите на закона, както във всяка друга европейска държава.

 

22 февруари 2019 г. София

С уважение: Владо Руменов

ГРАЖДАНСКА ИНИЦИАТИВА ЗА ОПАЗВАНЕ НА КУЛТУРНО-ИСТОРИЧЕСКОТО НАСЛЕДСТВО  (ГИОКИН)

 

Къщата на Христо Гендович е една от емблематичните сгради на арх. Лазаров.

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Ако приемем, че вечност не означава безкрайна продължителност от време, а безвремие, тогава вечният живот принадлежи на тези, които живеят в настоящето.“

Лудвиг Витгенщайн, австрийски философ, роден на 26 април преди 130 години

Анкета

Да остане ли статуята на Борисов със светещите очи?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

„Снимка с Юки“ успява да избута тревожността от душата

„Снимка с Юки“ е повече филм-разсъждение за не/възможността на преодоляване на собствените си граници и влизане в територията на другия, филм за доверието. 

Светлината, казах!*

 

 

 

Стефан Мавродиев участва не само като актьор, но и с личната си позиция.

Един УЮТен филм на Камен Донев

Истината е, че отдавна не бях гледал български филм с такъв хомогенен ансамбъл – независимо дали става дума за главна роля – Валентин Танев, Стефка Янорова, Албена Колева, Захари Бахаров, за сочен поддържащ персонаж – Бойка Велкова, Николай Сотиров,Николай Урумов, Патриция Пъндева.