ДАРИНА ТАКОВА, "ФЕЙСБУК"

Очарована съм от концерт-спектакъла на "Bella voce" снощи в камерна зала "България"! Многократно се разминавам с тяхните събития, винаги привлечена и любопитна, но все неуспяваща да бъда с тях поради някаква друга заетост. Масовото мнение за хоровите и оперетни артисти в България е категорично сбъркано и техните качества несправедливо остават недогледани, а понякога дори подценени. И макар че аз съм на категорично друго мнение, все пак отивайки на този концерт, не знаех какво да очаквам.

У нас се смята, че в хоровете попадат онези, които не стават за опера или генерално за "сериозните" сцени. Гигантска грешка! Постановката и техниката на пеенето са едни и същи.

Дори се изискват повече неща. В професионален хор няма как да имаш мижав или безцветен глас, да нямаш музикалност, перфектен слух и усет за баланс на звука, за точна интонация, за работа в колектив. В оперетата трябва да си красив, танцувален, дамите да имат хубави крака, за да си ги показват при танци- чардаши и всякакъв вид други потропвания. Освен това, оперетите са с масивна оркестрация и мелодиката на партиите се движи много централно, ако гласецът е лошо поставен, отива на кино, но пък те са облагодетелствани, пеейки често с микрофон.

Както и да е, малко се поувлякох.

Хористът трябва да притежава всички солистични качества. 

Да не говорим, че хористите като тези в Ла Скала, Париж и Метрополитън могат да скрият с качествата си много диви и самодиви в малкия си джоб, а в тези, както и в много европейски театри, да бъдеш член на такъв хор, освен символ на престиж, е символ на голям финансов просперитет. Често се озадачавам от абсолютната липса на интерес от страна на млади певци, когато публикувам (тук, или на страницата на Фондацията ми) обяви за конкурси за щатни места в големи оперни хорове по света, шанс, който би могъл да даде ново качество на професионална изява и живот на тях и на цялото им семейство. Тук опираме до точно този манталитет и криворазбрана амбиция, които споменах по- горе.

Хористите не са второ качество певци, музиканти и артисти. Понякога, за да не станат солисти им е липсвало нещо, различно от артистичните качества- устойчива психика, силен характер, или нежелание да се подлагат на огромния стрес, който крие професията на оперния певец, такава, каквато трябва да бъде, а не каквато я познаваме тук....

С всичко казано до тук, всъщност искам да изразя огромното си възхищения от тези момичета.

Какво чух снощи! Пет красиви дами в един изискан вокално- театрален спектакъл по текстове на Шекспир с режисьор и четец на стиховете актьорът Валентин Ганев. Декор, реквизит, костюми, цветно, китно, уютно, изискано.

Великолепно подбрани произведения от Пърсел през Шуберт, Шуман, Волф, Корнголд до Парашкев Хаджиев и Румен Бояджиев. Пленително актьорски и като замисъл.

Но това, което ме впечатли дълбоко за гласовете на тези дами! Какви гласове! Сочни, дълбоки, тембристи, овладяни и шлифовани инструменти, които рисуват музиката с умение, страст и много любов.

Елена Механджийска, Мария Яковчева, Неда Атанасова, Росица Павлова- Инджева, гост: Милена Гюрова, със специалното участие на София Квартет.

Фантастична Маргарита Илиева на пианото и клавесина.

По време на концерта, паузата на чаша вино и през целия ден днес си задавах въпроса, защот тези гласове са в хор, или по- правилно казано, защо не са в операта?!

Оперните театри могат да мечтаят за такива гласове!

А тези прелестни дами са избрали един интелигентен начин да изявяват таланта си и даряват радост на многобройните си почитатели, вече са бранд.

И няма по подходящо наименование за формацията от Bella Voce!

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    Евелина Йекер  - „В името на живота“

    Млада жена пише писма на психотерапевтката си д-р Дорман между сесиите, а после изведнъж изчезва безследно. 

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПОРТРЕТ

    Спомен за Лорънс Оливие

    Той не доживя падането на комунизма, но имаше нещо символично, че си замина с един разделен и противоборстващ свят, който предстоеше коренно да се промени и в който за дълго щяхме да се радваме на плодовете на демокрацията.

„Човек трябва до дъното на душата си да се настрада, за да напише истински смешна книга.“

Ърнест Хемингуей, американски писател, роден на 21 юли преди 120 години

Анкета

Кой е отговорен за счупените плочки на Ларгото?

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

За добрия човек и историческата правда 

Прочетете книгата „Един много добър човек“, осмислете я и осъзнайте веднъж завинаги как трябва и не трябва да се пише за нашата история.

Ако искаме да сме почтени българи и европейци.

„Лора, Яворов и аз” – завръщането в диалога

С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно.

Бунтът на свободния или абсурдите на свободата

Книгата е диагноза и опит за лечение на болести, които се раждат единствено на границата между две епохи.