ЗОРНИЦА ХРИСТОВА, "СЕГА"

Историята на детската литература е история на идеята за щастие. Детската книга я купуваш за някой друг, към когото се отнасяш с грижа и обич; или за детето, което си бил и което още се нуждае от грижа и обич. Детската книга говори на два езика – този на думите и този на картинките, и тези два езика се спояват в света, който нейният читател за малко ще населява – или нейният слушател, защото детската книга често се чете на глас и това я сродява с музиката и театъра. Ако си спомним какво са ни купували нашите родители, ще разберем какво са искали за нас; а ако искаме да си обясним какво се случи с детската ни литература през последните трийсет години, трябва да започнем не толкова от автора, колкото от родителя, който купува книга на детето си; от неговите надежди и страхове.

Добре помня например, че след края на 80-те раят, или "хепиендът", беше географско понятие и за него трябваха визи. Родителите изпращаха децата си на школи, за да учат езиците на рая, и им купуваха книги, преведени от тези езици. Търсенето на българска детска литература (а и на български автори въобще) спадна рязко – до екзистенц-минимума. Най-важното беше да живееш в "света", спрямо който се усещахме като далечна провинция – колкото по-неопосредствана е връзката ти с него, толкова по-добре. Хората искаха децата им да живеят в пряк досег с реалността – по възможност не с тяхната. Затова търсената детска книга от това време беше най-често луксозна преводна енциклопедия с реалистични рисунки или още по-добре - снимки. Алтернативата беше свръхевтиното издание, щадящо семейния бюджет и безпощадно към качеството – затова дори световни имена като Янош се появяваха у нас тънички, захванати с телчета, незабележими, предимно резултат от издателския инат: да направиш нещо според вкуса си, не според пазара. Така се появиха на български Туве Янсон и Ева Яниковски. Така се появиха и няколко прекрасни, но за жалост изброими български детски книги, дело на автори като Виктор Самуилов, Иван Цанев и Станка Пенчева, на художници като Яна Левиева. За усещането за тези книги като за красиви острови извън картата в главата на типичния родител способстваше и спънатото разпространение – към средата на 90-те масово се закриваха книжарници, а книгите се продаваха на сергии на улицата. Още по-трудно беше в малките градове, където понякога липсваха и тези покрити с найлон маси – а и много от хората с деца бързаха да се преместят от там. Малкият град беше провинция на провинцията – или поне неговите жители го усещаха така. А дори когато съществуваше и си струваше, българската детска книга беше невидима за медиите: критиката, която преживяваше свои собствени кризи, гледаше отвисоко на жанра въобще.

Приятно е да разказваш тези неща в минало време. Разгърнете някой от двата международни каталога на българската детска литература или вижте сайта "Детски книги" и ще усетите как разстоянията между два добри примера вече не са космически; напротив, полето се запълва и (слава богу) става изключително конкурентно. Поне половината от новите детски издания на книжарските витрини са с български илюстратори; широка палитра от техники и почерци от триизмерната игра през визуалния ребус, класическия щрих или усещането за движение и спонтанност. Ако през 2011 г. беше комплимент да ти кажат, че "книгата ти не прилича на тукашна", сега вече не е така, напротив – някои от най-хубавите издания са тъкмо български, а биха стояли прекрасно навсякъде по света. Което започва и да се случва – Юлия Спиридонова е издавана в Унгария, Петя Кокудева – в Германия, Радостина Пеева – в Китай, и т.н. Илюстрации на Кирил Златков и Миглена Папазова можете да видите в Русия, Беларус и Украйна, на Калина Мухова – в Италия, на Капка Кънева – в Испания, и пр. За разлика от предишното поколение талантливи художници като Ясен Гюзелев, Ясен Григоров и Емил Марков, които намираха издателска подкрепа първо навън и едва след това в собствената си страна. Илюстратори като Люба Халева могат да си позволят да рисуват на международно ниво тук.

В момента има поне 5-6 издателства, които специално залагат на илюстрацията и активно работят със съвсем младото поколение художници – тези под 30 години. Добрите примери са повече, отколкото може да понесе един вестникарски текст. Промениха се и преводната детска литература, и качеството на полиграфията – Ребека Дотремер и Шон Тан се появиха у нас в истинския си блясък, без компромиси "като за тук".

Какво се случи? За една част от новото поколение родители понятието за рай се прехвърли от пространството във времето, където му е мястото. С падането на визите и евтините самолетни билети чуждите страни станаха по-малко въображаеми и по-обикновени, а нуждата от въображение за промяна "тук и сега" – по-осезаема.

Разбира се, става въпрос за сравнително малко хора на фона на общото население на страната. И все пак достатъчно за един книжен тираж – за поредица от тиражи на книги, създадени според вътрешното разбиране на авторите си какво е добро. Разнородният им характер отговаря на самото естество на детската книга, която няма как да е една и съща за двегодишното дете, за третокласника и за тийнейджъра, разсмиваща, утешителна, отворена към неизговорени с децата теми, звънка, лаконична, експериментална и пр. Има автори, които последователно развиват стила си – Юлия Спиридонова, която умее да заплита увлекателни фабули и да насища със смях езика на публиките си; Петя Кокудева, която пък заскобява фабулирането и работи върху персонажа и неговата способност да мисли неочаквано; Мая Дългъчева, чиито истории са пропити от емпатия; Сотир Гелев с лекотата и закачливата сдържаност на своите истории. Многократно се е разширил и обхватът от теми, по които говорим с децата. Като започнем от чудесната "Книга как се прави" на Ася Колева-Стоянова и завършим с "Кико без криле" на Радостина Пеева, която по ненатрапчив начин засяга въпроса за смъртта.

В момента най-интересният за мен въпрос е дали българската детска литература ще излезе от своя балон, дали ще започнат да я купуват и други извън онези 1000-2000 семейства, които я следят и обичат. Дали ще стигне до книжарниците в малките градове – там, където ги има; дали нормалните разходи по един достоен печат ще продължат да я правят недостъпна за мнозина; дали публиката ще изпита потребност от повече критика, която да излиза извън жанра на рекламния текст; дали появилите се малки и качествени издателства ще издържат и ще създадат ново ниво на "нормалност", увличайки със себе си и останалите, или ще се върнат към големината на тиражите като мерило за смисъла на своята дейност. Ще продължи ли вълната на тематично и жанрово разширяване или, напротив, ще се сблъска с един нов консерватизъм, който напомня за репликата на Андерсеновия герой "Как могат да се разказват подобни неща на дете?". Ще нараства ли държавната подкрепа или добрите инициативи - като подкрепата за български щанд на Международния панаир в Болоня - ще бъдат изоставени? Как ще се развива връзката между детската литература и училищното образование - и тук нямам предвид влизането на текстове в учебници, а идеята, че учебникът също е вид книга, която учи и с вида си, и с красивия си и ясен език от първото до последното изречение?

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • БЕЛЕЗНИЦИ

    Седем години затвор за две страници текст

    В знак на солидарност с журналистката и редакторка в "Радио Свобода", обвинена в тероризъм, Светлана Прокопиева много руски медии днес препечатаха този текст.

     
  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Културата на човечеството не притежава нищо по-ценно, по-чудесно и по-важно от книгата.“

Герхарт Хауптман, германски драматург, роден на 15 ноември преди 157 години

Анкета

Готови ли сте да направите нещо безвъзмездно за обществото?

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

Любен Зидаров е много по-голям от това, което днес ще изплюем за него

Не е ли по-добре, когато става дума за изкуство, да имаме предвид, че то няма еднозначно възприемане, няма правилно или неправилно, след като вълнува.

Джоан Роулинг въобще знае ли, че у нас Хари Потър е кривоглед?

Защо толкова държим всичко да изглежда така, както е изглеждало преди 40 години? Джоан Роулинг въобще знае ли, че у нас Хари Потър е кривоглед и мършав?

Как Ндрангета източва еврофондовете

Дори в ЕС може да се каже, че вече въпросът не е „Дали организираната престъпност е във властта, а Колко власт тя притежава...” А какво да кажем за Западните Балкани? Ами за по-малко демократичните и дори несъвсем-демократични държави?