МИХАИЛ ВЕШИМ, "СТЪРШЕЛ"

По телевизията дават репортаж: работник сече борова гора на морския бряг. Мястото – къмпинг „Арапя” до Царево.

Питат го: Това гора ли е?

Работникът: Гора е. Но май не е гора. Не знам…

Репортерът отива при кмета на Царево. Той трябва да знае.

Кметът: Гора е на пръв поглед. Но по документи не е гора, защото собственикът от двайсет години има разрешително за строеж.

Подобна случка на друг къмпинг – „Веселие”. Там видяхме дюна, която вече не е дюна, ами заравнена частна собственост.

За да се вдигнат естествените пясъчни образувания на плажа са нужни сто години, а да изчезнат – само един булдозер или един подпис. Пък после нека учени от БАН да доказват що е дюна и има ли тя почва у нас?

На плажа „Алепу” леят основите на бъдещ хотел, но имат разрешително, че това не е хотел, те просто вършат укрепване на брега.

Козма Прутков казваше: „Ако на клетката на жирафа пише „тигър”, не вярвайте на очите си!”

И държавните чиновници ни казват същото: не вярвайте на очите си, а на документите!

Затова гората не е гора, дюните не са дюни, плажът е бетон и бетонът е плаж, а пък новите хотели всъщност са укрепителни работи срещу свлачищата.

Когато върховни съдии решават, че не трябва да се строи в народните паркове, защото законът не позволява – това не е закон. Законотворците са в готовност веднага да го променят.

За друго не, но щом е за сеч и бетон, мнозинството е бетон.

За да се бетонира на поста си, екоминистърът е момче за услуги – по-услужлив от него не сме имали. Той мина през много партии – беше седесар, после демократ за силна България, членува за кратко в партията на Кунева. Завъртя се уж в дясната политика, пък зави към национализма, за да заеме министерския пост от квотата на ВМРО.

Ако видите на клетката на министъра да пише „Нено Димов”, не вярвайте на очите си – това не е министър!

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Човек винаги се нуждае от малко – късче хляб, глътка вода, топъл и сух подслон. И малко сигурност. Всичко останало е стремеж към доминация и власт.”

Артър Конан Дойл, шотландски писател, роден на 22 май преди 160 години

Анкета

Да остане ли статуята на Борисов със светещите очи?

Да, чудесна е - 78.1%
Не, обидна е - 21.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Портите на ада се отварят в Народния 

 

Постановката на Деян Пройковски оправдава очакванията на всички.

Невежата лапа мухи и вярва на плоски реклами

Хосе Карерас в София. Само че вече не пее в Италия, Франция, Германия, родната Испания.

Когато Сталин беше решил да умори от глад Западен Берлин

Всичко е описано най-подробно в книгата на известния германски историк и публицист Фолкер Коп "Дневник от блокадата на Берлин.