"СЕГА", по материали от чуждия печат

Самата концепция за изкуството се променя пред очите ни. Нашите потомци е много възможно да не са наясно какво е да отидеш на кино или да разгърнеш книга от хартия. Те ще живеят обаче в домове, които ще се местят, може би ще скулптират произведения от "жива глина" и ще си правят собствени музеи. И най-вероятно окончателно ще могат да живеят в света на виртуалната реалност, където ще творят, при това с помощта на мощен изкуствен интелект. А какво ще творят ли?

Това е най-трудно да се каже. Но всеки ще може да има например

свой собствен Лувър

Защото малките революции, една след друга връхлитащи постиндустриалното общество, безусловно оказват влияние и на изкуството. Очевидно е например, че във връзка с намаляване на заетостта на работното място (научно-техническият прогрес уверено води човечеството към  "общество на свободното време") все повече хора се занимават с творчество. Блогъри си създават всеки ден и час мини моноспектакли, фотографира вече практически всеки, да пише, музицира, рисува и споделя в социалните мрежи може на практика всеки, който не го мързи, от почти всяка точка на земята. Тайните на майсторлъка и технологиите на занаятите постепенно се оказват все по общодостъпни, а изкуството става толкова демократично, колкото не е било в нито един етап от човешката история. Появяват се непрекъснато  разнообразни нови компютърни програми, които позволяват на всеки усвоил ги да бъде творец с помощта на виртуални моливи, четки, да проектира триизмерни инсталации. 

Ясно е, че вече в близко време много бурно ще се развиват неотехнологичните субкултури. Обменът в такива виртуални общества ще се отличава, а той вече и се отличава с огромен интензитет. Разбира се, ще се запазят и ретроанклави, където хората ще предпочитат някои бутикови форми на изкуството - ще ходят на кино, ще четат и купуват хартиени книги. Всъщност островчетата на обичайното традиционно изкуство няма да са никак малки - такива като групи за рисуване, за исторически реконструкции, за хорово пеене или оркестрова музика. Те дори по численост на адептите си ще са по-масови - първо, защото населението на планетата расте, а второ, защото много повече хора ще имат свободно време. И трето, много важно - отчасти  това "групиране по интереси" ще служи като психологическа защита срещу бързите промени и възможното им дехуманизиращо възприемане. Както и за да могат такива хора 

да търсят идентичност, да изглеждат оригинални

Днес идеите се разпространяват почти мигновено. Епохата на колективно, глобално мислене вече е тук. Творбите, арт произведенията, книгите благодарение на цифровите технологии се оказват общодостъпни. Във връзка с това се развива особен творчески жанр - фенфикшън. При него добило популярност произведение се дописва или доработва от читатели, слушатели, зрители. Така че всеки на практика става сътворец. Така стана например с "Хари Потър", така се случва и нашумелия филм "Игра на тронове", създаден по сагата на Джордж Р. Р. Мартин "Песен за огън и лед". Разбира се, въпросът с майсторството, авторските права върху идеи и лейбъли също заслужават внимание, а и се нуждаят от решение. Но между тези около половин милион фен версии на Хари Потър специалисти откриха и по-креативни, и по-интересни от оригиналния текст. Възможно ли е тази тенденция да доведе до някаква "колективизация" на произведенията на изкуството? Възможно е. И например към 2030 година "Война и мир" или "Дон Кихот" да имат по един първичен автор, още по няколко известни, които се изучават официално, и по десетки, дори стотици други, които любопитните също могат да четат....

А цифровизацията и 3D технологиите, холографските модели на скулптурите дават възможност за един ден, ако поиска човек, да обиколи всички големи музеи на света и да ги разгледа. Нещо повече, всеки може да си създаде свой персонален Лувър и да кани посетители в него, които да харесат или не харесат вкуса му. Сега вече се организират много такива персонални изложби. Не е възможно да си представим точно какво ще е творчеството на бъдещето, но ще въздейства върху сетивата толкова пълно - с мириси, багри, осезаемост, звуци и дори промяна в температурата, че е възможно да се окаже по-ярко и по-живо от реалността. 

А изкуството на тялото - биомодификациите?

Новото време вероятно ще внесе нови теми в изкуството. Развитието на биотехнологиите несъмнено ще доведе до усъвършенстване на бодиарта; измененията в тази творческа сфера безусловно ще са значителни предвид индивидуалния интерес към нея. В бъдеще начините за промяна на собственото тяло ще се окажат много и разнообразни и съответно ще разцъфти нов дял на креативността - биомодификацията. Не в съвременния смисъл на думата обаче (татуировки и пиърсинг), а тъкмо като изменение на собственото тяло. Възможно е хората да променят и разума си, но и тялото в бъдеще. Тоест човек да превърне самия себе си в произведение на изкуството. Сега вече никой не се изненадва, че някой си е променил цвета на кожата или формата на очите, а това би изумило средновековния човек. Но хората вероятно ще могат да променят фигурата си, тоест - ще има свят в който "всички са красиви".

Ще кажете - утопично, дори опасно? Да, по този път има и опасности. В последната си книга Стивън Хокинг предупреди, че е възможно в света на бъдещето богатите да получат по-голям достъп не само до красотата, но и до здравето, до интелекта, да "форматират" такава прослойка, която е недостижима конкурентно за останалите, "незакупили" съответния софтуер. 

Кога обаче новото не пристигало с проблеми и предизвикателства? А кога не е пристигало? То винаги идва. В случая дори живеем вече в него.

 

Кой е от глина? Пигмалион или Галатея?

Може ли митът за скулптор Пигмалион и оживялата статуя Галатея да стане реалност? Да, ако Сет Голдщайн, шеф на Питсбъргския научен център на компанията Intel, постигне своето. Работата е там, че той пръв се опитва да оживи камъка. Или по-точно - глината. Научното направление, което работи в тази посока, се нарича глинотроника.

Смисълът на идеята е да се създадат дребни частички, които сами биха могли да се групират в предмети. И да се движат, зацепвайки се една за друга. За целта ги снабдяват с електромагнити и чипове за управление и системи за предаване на енергията. Първите прототипи, още само четирисантиметрови, които могат да се движат, вече са факт. Сега изследователите се опитват да усъвършенстват конструкцията и същевременно да отработят поведението на бъдещите частици на компютърните модели. Към  2025 г., прогнозира Intel, глинотрониката ще достигне такова равнище, че моделираните от глинени атоми човешки копия ще изглеждат и ще си движат като оригинала.

Тук за творчеството се открива неподозирана перспектива. Ще може не само да се проектират "живи скулптури", но да се снабди с динамика всеки предмет. Изменящата формата и цвета си материя ще твори чудеса в архитектурата, изобразителното изкуство, киното. 

Ще заприлича ли човекът творец така на Твореца създател? Не е ли малко страшно? Едва ли. Творчеството на бъдещето вероятно ще бъде още по-екзотично от това, което прогнозираме.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • НОВА КНИГА

    „Невидимата искра на Възраждането“

    Тази книга описва малко известни и изключително любопитни факти, нишката на разказа често минава граници и прескача в различни държави. Имена, известни ни от чуждата литература и история се оказват в неочаквани връзки с българи и няма никакво съмнение, че всички подеми, случили се в Европа и Азия са резонирали силно и у нас.

     
  • ДИАГНОЗА

    България се изолира културно от Европа и света

    „Държавата и правителството успешно не забелязват болните проблеми, свързани с деградацията на европейските и национални ценности. Патриотизмът е подменен от агресивен и повърхностен национал-популизъм“, категорични са основателите на движение „Реформи в културата“.

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     

„Човек винаги се нуждае от малко – късче хляб, глътка вода, топъл и сух подслон. И малко сигурност. Всичко останало е стремеж към доминация и власт.”

Артър Конан Дойл, шотландски писател, роден на 22 май преди 160 години

Анкета

Да остане ли статуята на Борисов със светещите очи?

Да, чудесна е - 78.1%
Не, обидна е - 21.9%

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

"Смъртта на Сталин" на Армандо Янучи (ревю)

И дано повече хора осъзнаят, че най-верният сателит на Русия - България, се е ръководила единствено по този модел.

"Първичното чувство за невинност" от Дана Григорча (ревю)

Дана Григорча има неоспорим талант да разказва истории, очевидно знае стотици, и то автентични, и ги разказва с носталгия, която българите отлично познаваме. 

Портите на ада се отварят в Народния 

 

Постановката на Деян Пройковски оправдава очакванията на всички.

Невежата лапа мухи и вярва на плоски реклами

Хосе Карерас в София. Само че вече не пее в Италия, Франция, Германия, родната Испания.

Когато Сталин беше решил да умори от глад Западен Берлин

Всичко е описано най-подробно в книгата на известния германски историк и публицист Фолкер Коп "Дневник от блокадата на Берлин.